Решение № 6012 от 10.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16345/2009 г.

Решение № 6012 от 10.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16345/2009 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 65, ал. 4 от Закона за общинската собственост (ЗОС). Образувано е по касационна жалба на "Самекс" ЕООД със седалище гр. София и адрес на управление ул. "Атанас Дуков" № 32, представлявано от управителя Марин Цеков Атов, подадена чрез процесуалния им представител адв. Д. Топалов, срещу Решение № 1691/19.10.2009 г. по адм. дело № 1464/2009 г. по описа на Административен съд - гр. Варна, с което е отхвърлено оспорването им на Заповед № 1667/28.05.2009г на Кмета на Община Варна, с която на осн. чл. 65, ал. 1 от ЗОС и чл. 44, ал. 1, т. 7 от ЗМСМА е наредено изземването от дружеството - жалбоподател, на общински недвижим имот, находящ се в гр. Варна, площад "Митрополит Симеон", кв. 136, УПИ IV, 7-ми п. р., представляващ ресторант (пристройка към "Козирката"), състоящ се от един етаж с обща застроена площ 203.30 кв. м. и сутерен със застроена площ 83.50 кв. м., актуван с АОС № 1482/05.01.2000 г. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради които се иска отмяната му. Ответната страна - Кметът на Община град Варна в писмено становище оспорва жалбата с обстоятелствени доводи за нейната неоснователност. Представителят на прокуратурата намира жалбата за допустима, но по същество - неоснователна. Върховният административен съд, трето отделение като съобрази допустимостта и основателността на касационната жалба намира същата за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срок. Разгледана по същество е неоснователна поради следното: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на "Самекс" ЕООД против Заповед № 1667/28.05.2009г на Кмета на Община Варна, с която на осн. чл. 65, ал. 1 от ЗОС и чл. 44, ал. 1, т. 7 от ЗМСМА е наредено изземването от дружеството на общински недвижим имот, находящ се в гр. Варна, площад "Митрополит Симеон", кв. 136, УПИ IV, 7-ми п. р., представляващ ресторант (пристройка към "Козирката"), състоящ се от един етаж с обща застроена площ 203.30 кв. м. и сутерен със застроена площ 83.50 кв. м., актуван с АОС № 1482/05.01.2000 г. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е установил, че оспореният административен акт не страда от пороци, които да налагат неговата отмяна. В тази връзка е приел, че процесният имот е общинска собственост. Приел е още, че същият се държи без правно основание, поради което оспореният пред него административен акт е правилен и законосъобразен, а също така, че са спазени процесуалните изисквания по издаването му, поради което е отхвърлил жалбата срещу оспорената Заповед. Решението е правилно, като същото е постановено от компетентен съд, в рамките на допустимо съдебно производство. Съгласно чл. 65, ал. 1 от ЗОС, общински имот, който се държи без основание се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. Безспорно е по делото, че процесният имот е частна общинска собственост съгласно акт за частна общинска собственост № 1483 от 05.01.2000 г., съставен на основание чл. 2, ал. 2, т. 2 от ЗОС (л. 28 от делото). Безспорно е също така, че процесният имот е бил предоставен на касатора за възмездно ползване за срок от 10 години съгласно сключения на 10.08.2008 г. с кмета на община Варна договор - л. 56 от делото. С оспорената в настоящото производство Заповед № 1667/28.05.2009 г. на Кмета на Община Варна предвид изтеклия срок на Договор № РД-9200 (548)/10.08.1998 г. за учредяване възмездно право на ползване и споразумения към него, съгл. Решение № 1117-20 по протокол № 13/18.02.2009г от заседанието на ОбС, както и предвид липсата на доброволно изпълнение в едномесечния срок, определен с писмо изх. № РД-9-9400 (187)/02.04.2009 г., административният орган е приел, че общинският имот по АОС № 1483/05.01.2000 г. се държи без правно основание, поради което и на осн. чл. 65, ал. 1 от ЗОС е наредил изземването му от "Самекс" ЕООД. Заповедта е връчена на представляващ дружеството на 30.05.2009 г. При тази фактически данни, е осъществен хипотезиса на чл. 65 от ЗОС, поради което е правилен извода, че оспорената заповед е законосъобразна. В случая по делото, в тежест на жалбоподателя е да докаже съществуването на годно правно основание, което да му дава право да държи процесния имот, но доказателства в тази насока не са представени, а представените не обосновават извод в противното, поради което изложените твърдения в касационната жалба не намират подкрепа в доказателствата по делото. Доводите относно касационните основания на жалбоподателя представляват по съществото си възраженията направени пред първата инстанция. Тези възражения са били предмет на обстоятелствено обсъждане и имат предвид единствено въпроси, касаещи срока на изтичане на цитирания договор като в тази връзка съдът в съответствие с доказателствата по делото и приложимото право е изложил подробни мотиви, които се споделят изцяло и от настоящата съдебна инстанция и не е необходимо да бъдат обсъждани повторно в същия смисъл, поради което и касационната жалба се явява неоснователна. Оспореното решение не е постановено при поддържаните в касационната жалба доводи по чл. 209 АПК и като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното, Върховният административен съд - III отделение,