Решение № 7449 от 3.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13490/2013 г.

Решение № 7449 от 3.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13490/2013 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Истилиян Генчев Костов от гр. Хасково, чрез процесуалния му представител срещу решение № 5384 от 6.08.2013 г., постановено по административно дело № 3283/2013 г. от Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № ОР-2/1.03.2013 г. на Изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ). По наведени доводи за неправилност на решението, изразени в нарушение на материалния закон се иска отмяната му и (постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваната от него пред първоинстанционния съд заповед бъде отменена като незаконосъобразна. Ответникът по касационната жалба - Изпълнителният директор на БАБХ чрез процесуален представител в съдебно заседание и в представено писмено становище оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, приема, че оспореният пред него административен акт е издаден в съответствие с материалния закон. Решението е правилно. От събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства безспорно е установено, че обжалваната от Костов заповед № ОР-2/1.03.2013 г. на Изпълнителния директор на БАБХ, с която е отстранен от работа на основание чл. 100, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е постановена при наличие на образуваното със заповед № РД11-253/1.03.2013 г. дисциплинарно производство срещу него. Разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДСл предвижда възможност за органа по назначаването да отстрани временно държавния служител от работа, когато против него е образувано дисциплинарно дело. Нормата е диспозитивна и предоставя на административния орган при осъществяване на предвидените в закона фактически предпоставки да прецени наличието на основания за отстраняване на служителя от работа във всеки конкретен случай. Преценката на органа е по целесъобразност, поради което не подлежи на съдебен контрол. Следователно, за да се възникне правото на органа по назначаването да упражни правомощието си по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, е достатъчно да се установи, че против служителя е образувано дисциплинарно дело. В случая такова е било образувано, което единствена изискуема от закона предпоставка за постановяване на заповед по чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Дали дисциплинарното е образувано и проведено в съответствие със закона е въпрос на законосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, която обаче не е предмет на производството пред първоинстанционния съд. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение