Решение № 14578 от 30.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9792/2010 г.

Решение № 14578 от 30.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9792/2010 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Али Али Фета /баща/, от с. Рибново, община-Гърмен, чрез пълномощника му - адв. Узунова, против Решение № 299/8.06.2010 г. по адм. дело № 127/2010 г. на Административен съд-Благоевград, с искане за отмяната му, като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът - началника на сектор - Благоевград към РДНСК-Югозападен район, чрез пълномощника му - юрисконсулт Манолова, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Ответникът Али Али Фета /син/, не се явява и не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С оспорената пред Административен съд-Благоевград заповед на началника на РДНСК-Благоевград, е наредено на Али Али Фета-баща, да премахне изградения от него незаконен строеж: "Жилищна сграда", находящ се в УПИ IV-318, кв. 27 по плана на с. Рибново, община-Огняново, без бетонови стени с р/ри: 7.30/7.00/5.60 м. /стени 1, 2 и 3 по окомерната скица на КА № 14/19.11.2009 г./, за които има издаден Акт за узаконяване № 44/11.05.2007 г. на гл. архитект на община-Гърмен, на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ. За да отхвърли оспорването, съдът е приел, че в частта, с която е разпоредено премахването на строежа, жалбата е неоснователна, тъй като е налице безспорно незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ. Строежът е в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план - ПЗ и за него няма издадени строителни книжа, тъй като издадените такива са отменени с влязла в сила Заповед от 10.04.2008 г. на РДНСК-Благоевград. Решението е правилно. От данните по делото е установено, че част от строежа "Жилищна сграда", извън частта, за която има издаден Акт за узаконяване, се явява незаконен строеж. Тази част, съгласно описанието по КА № 14 и № 15 от 19.11.2009 г., потвърдено и от заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице-инж. Харалампиев, представлява: продължение на подпорна стена № 1 / от визираната окомерна скица/ с 5,20 м.; продължение на подпорна стена № 3, с 7,40 м. и изпълнени в нея на 3 бр. колони; изпълнени още четири броя колони между подпорни стени 1 и 3; свързване на колоните с греди и отливане на стоманобетонова плоча върху тях с р/ри: 12,50/7,00/5,60 м.; насадени фусови железа за 15 бр. колони върху гредите; Това строителство е извършено от касатора след 17.04.2008 г., при наличието на заповед за спиране на всички СМР по строежа и при наличие на заповед от 10.04.2008 г. на РДНСК-Благоевград за отмяна на Разрешение за строеж /РС/ № 68/27.07.2007 г. Вярно е, че отмяната на последното е влязла в сила по-късно - на 10.08.2009 г., с потвърждаване на заповедта от съда, но с влизането й в сила строежът окончателно става незаконен. Поради това неоснователно се поддържа, че към датата на образуване на административното производство по чл. 225 от ЗУТ и съставяне на двата броя КА-ве, а именно към 19.11.2009 г. това РС е съществувало, поради което строежът е законен. Производството по чл. 225 от ЗУТ е започнало след отмяната на строителните книжа, при безспорно установен по чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ незаконен строеж. Законосъобразен е и другия извод на съда, че строежът е незаконен и на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. Установено е, че същият е в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП-ПЗ, одобрен със заповед № 237/2001 г. на кмета на община-Гърмен. По този ПУП-ПЗ за УПИ IV-318, не е предвидено застрояване. Такова е предвидено за УПИ IV-317. По делото е представена Заповед № 51/06.02.2009 г. за одобряване на ПУП-ПРЗ на УПИ IV, кв. 27 по плана на с. Рибново, но липсва графичната й част, за установяване на конкретното предвиждане за двата имота, образуващи този съсобствен УПИ, както и доказателства за влизането й в сила. Поради това същата не променя с нищо изводите за наличието на незаконен строеж, нито пък води до узаконяване на извършеното незаконно строителство върху УПИ IV, кв. 27 преди издаването й. Изложеното обуславя извод за неоснователност на касационната жалба, а обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение