Решение № 14158 от 23.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7799/2010 г.

Решение № 14158 от 23.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7799/2010 г., VI о., докладчик съдията Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на търговското дружество "Кракра Перник" ООД, гр. Варна, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно адвокат Николай Наков от същия град, срещу решение № 59 от 23.04.2010 г. по адм. дело № 96/2010 г. на Административен съд - гр. Перник, с което е отхвърлена жалбата на това дружество, като собственик на аптека "Марешки" в гр. Перник, срещу заповед № РД-09-867 от 11.12.2009 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - гр. Перник. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Между страните е сключен индивидуален договор № 140318 от 29.05.2009 г., по който търговското дружество - жалбоподател, като собственик на аптека "Марешки" в гр. Перник, е приело да отпуска на задължително здравноосигурени лица (ЗЗОЛ) лекарствени продукти за домашно лечение, заплащани напълно или частично от Националната здравноосигурителна каса. С клаузата на чл. 13, ал. 7 от този договор страните са уговорили, че изпълнителят ("Кракра Перник" ООД) се задължава "в момента на отпускане на лекарствени продукти, след попълване на данните по ал. 6, да предостави рецептурната бланка за подпис на приносителя". По-нататък страните са уговорили, че неизпълнението на това задължение във всеки отделен случай е нарушение, за което директорът на РЗОК налага санкция финансова неустойка в размер на 90 лв. (чл. 35, ал. 1, т. 3, б. "а" от договора). Така уговорените клаузи сочат на неоснователност на инвокирания с касационната жалба аргумент, че "обстоятелството, че самият пациент не е подписал бланката, не следва да се приема като виновно поведение на фармацевта и то да бъде санкционирано." С ал. 8 на същия чл. 13 от договора страните са уговорили, че "изпълнителят отпуска лекарствени продукти, предписани по протокол, като спазва стриктно утвърдената схема на лечение в протокола." Тази клауза сочи на извода, че еднократното отпускане на 6 опаковки от лекарствен продукт, за който по протокол, заверен от РЗОК, със срок на действие 6 месеца, е определено общо количество от 5 опаковки, е нарушение, за което уговорената с чл. 35, ал. 1, т. 4, б. "а" от договора санкция е финансова неустойка в размер на 220 лв. Обстоятелството, че предпоставка за нарушението е допусната грешка от лекаря, издал рецептурната бланка, при изписването на лекарствения продукт, не е оневиняващо, защото при изпълнението на рецепти за лекарствени продукти, заплащани напълно или частично от НЗОК, фармацевтът е длъжен да следи за съответствието на рецептата с протокола. Същото се отнася и за констатираното нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 4 от договора - отпуснати повече от три лекарствени продукта за едно заболяване. Рецептурната бланка е задължителна за фармацевта само когато съответства на установените правила и в частност - с тези по индивидуалния договор на аптеката и НЗОК. А доводът, че изписването на повече от три лекарствени продукта в случая се дължи на грешка в софтуера, предоставен на аптеката от НЗОК, нито е подкрепен с доказателства (както правилно е приел адм. съд), нито пък съдържа обяснение в какво се състои грешката и защо констатираното нарушение е нейна последица. Неоснователен е и последният довод в касационната жалба - че несъответствието на наличните количества от посочените в констативния протокол лекарствени продукти с доставените количества по фактури, намалени с отпуснатите количества по рецептурни бланки, отразено в софтуера (чл. 14, ал. 2 от договора), се дължи на натоварения режим на работа на аптеката. Ролята на софтуера е тази - своевременно и акуратно да отразява дейността на аптеката. И тук в жалбата липсва обяснение защо жалбоподателят счита, че натовареният режим на работа в аптеката се отразява на акуратността на данните в софтуера, кои функции в работата обуславят забавеното отразяване на актуалната информация в софтуера. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,