Решение № 291 от 16.09.2014 г. на ВКС по н. д. № 772/2014 г.

Решение № 291 от 16.09.2014 г. на ВКС по н. д. № 772/2014 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Срещу решение по внохд. № 109/2013 на Апелативен съд-гр. Бургас, е подадена касационна жалба от подсъдимия И. М. К., с ангажирани всички касационни основания. В съдебно заседание жалбата се поддържа лично от подсъдимия и защитници. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановените съдебни актове при спазване на процесуалните правила и закона, наложеното на подсъдимия наказание достатъчно и справедливо, а подадената касационна жалба изцяло неоснователна. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение като съобрази становищата на страните и за да се произнесе, взе предвид следното: С решение от 28.03.2014 г., постановено по внохд № 109/2013 г. на Апелативен съд-гр. Бургас е изменена присъда по нохд № 459/2012 г. на Окръжен съд-гр. Сливен, като подсъдимият К. е оправдан по обвиненията да е извършил сделки с движими вещи за закупуване на строителни материали и консумативи за строителство на къщата, находяща се в имот № 9063 в землището на г. Сливен, местността "Д. река", за сумата над 87 700 лева до - 280 830 лева ( 193 130 лв.). Приспадането на основание чл. 59, ал. 1, т. 2 НК на времето, през което подсъдимия е бил с мярка за неотклонение "домашен арест", от срока на наложеното наказание лишаване от свобода, да се счита до 22.07.2013 г. (крайна дата когато мярката е изменена ) . Присъдата е потвърдена в останалата й част, с която подсъдимият е признат за виновен в това, че в периода 29.12.2001-31.12.2007 г. в [населено място], в условията на продължавано престъпление извършил финансови операции на стойност 31 516,35 лева, извършил сделки с имущество (движимо и недвижимо) на обща стойност 10 676,63 лева и сделки с движими вещи - закупуване на строителни материали и консумативи за строителство на къща на обща стойност 280 830 лева, като знаел, че сделките са извършени с парични средства, придобити от него след 1.01.2011 г., чрез престъпления, извършени на територия на Кралство Н. и представляващи престъпления от българския НК по чл. 155, ал. 3 НК и по чл. 159б, ал. 1 от НК, поради което на основание чл. 253, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 и чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца и глоба в размер на 4000 лева, присъдата е потвърдена. Определен е първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. С присъдата и на основание чл. 253, ал. 6 НК съдът е отнел в полза на държавата предмета на престъплението - пет недвижими имота - подробно описани и ремарке, присъдена е в полза на държавата равностойността на липсващия предмет на престъплението парични средства в размер на 31 516,35 лева. ПО ЖАЛБАТА НА ПОДСЪДИМИЯ К. Според защитата анализът на доказателствата е извършен в нарушение на чл. 14 от НПК, откъдето е изведен и неправилен извод за осъществено престъпление по чл. 253, ал. 1 НК във вр. с чл. 26, ал. 1 НК. Неустановено по делото останало "заработеното" от свидетелката К. в Х. - като стойност, плащала ли е данъци върху него, осигурявала ли се е и на какъв доход. Не била направена адекватна оценка на стойността на предмета на престъплението и не е взета предвид дейността на подсъдимия по отглеждане на прасета, продажба на малки прасенца, селскостопанската му дейност, не е взето предвид и заключението на вещото лице Г.. Съдилищата приели и негодни доказателствени средства, а изводите на съда за използване на недействителни или документи с невярно съдържание са неправилни. Направено е оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание, защото неправилна била оценката на личността на подсъдимия, като такава с "висока степен на обществена опасност, предвид престъпната му упоритост". Неприлагането на присъдата на холандския съд сочело категорично на нарушение на чл. 8, ал. 2 НК, както и на отказ за приложението на чл. 25, ал. 2 НК във вр. с чл. 23, ал. 1 НК за двете осъждания, законовите предпоставки за което били налице. Доводите в касационната жалба са неоснователни и това е така, защото: Въззивният съд преди да постанови атакуваното сега решение, още с определението си по доказателствата от 26.06.2013 г. е назначил повторна експертиза със задача: - какви по вид, количество и стойност са строителните материали и труд, вложени за построяване на жилищната сграда и масивната ограда към нея в [населено място], собственост на подсъдимия за периода на изграждането им 2005-2006 г., да се начисли ДДС върху общата стойност, да се посочи процент на печалба. Приел е като писмено доказателство приложение 1 към протокол Кд-73 сер. АА 0529126, № 1305842/16.07.2013 г., относно извършена проверка за установяване наличие на съответствие между придобитото имущество и доходи на физическото лице И. М. К. за периода 01.01.2003 г. до 31.12.2007 г., на ТД на НАП - [населено място], възложена съгласно резолюция за извършване на проверката от 12.01.2009 г. с изменение от 18.01.2013 г. и 18.04.2013 г. Провел е съдебно следствие на 18.09.2013 г., в което е прието заключението на вещото лице М. по поставената в цитираното по-горе определение по доказателствата задача, допуснати са до разпит поискани от защитата свидетели С. Е. и Я. Я. и е отказан разпит на Н. К., също поискана от защитата с мотив, че "изложените от нея обстоятелства се съдържат в представената по делото, влязла в сила присъда на холандския съд". Поставена е допълнителна задача на икономическата експертиза, приети са и са приложени представените от защитата писмени доказателства. В съдебно заседание на 29.10.2013 г. са разпитани допуснатите двама свидетели, прието е заключението на вещото лице Г. по икономическата експертиза, допусната е и икономическа проверка на многобройните представени от защитата, писмени доказателства. Гореизложеното Върховният касационен съд посочва не за да утежни настоящето изложение, а за да отговори на оплакването за ползвани от съда негодни доказателствени средства, и за да посочи, че въззивният съд е провел въззивно съдебно следствие при стриктно спазване на процесуалните правила за това. Правилно по-късно тези доказателства и доказателствени средства са дали основание на изводите по фактите, различни от тези, направени от първоинстанционния съд и касаещи оправдателната част на решението, посочено по-горе, досежно стойността на предмета на престъплението. Неоснователно е оплакването, че по делото останало неустановено заработеното от свидетелката К. в Х., плащала ли е данъци върху него, осигурявала ли се е, и върху какъв доход. Горните обстоятелства са извън предмета на доказване в производството по настоящето дело, но са стояли на вниманието на холандския съд, присъдата по което е приложена по делото в превод и ясно сочи, че размерът на заработеното от К. е известен (невярно е твърдението, че присъдата не е приложена, и че не е взета предвид). Без основание е и довода, че не е направена адекватна оценка на стойността на предмета на престъплението, Както бе посочено по-горе, въззивният съд е назначил съдебно-техническа експертиза, относно стойността на изградената сграда и масивна ограда в [населено място], собственост на подсъдимия. Заключението на вещото лице М., както бе посочено по-горе, не е оспорено от страните, прието е от съда като компетентно изготвено и отговорило на всички поставени въпроси. Освен посочената от вещото лице стойност, съответна на инкриминирания период на изграждане на сградата и оградата (при първоинстанционното разглеждане на делото е приета стойност на строителните материали по цени за 2008 г., които са значително по-високи), съдът е съобразил, че в обвинителния акт липсва фактическо обвинение за имуществото, използвано за закупуване на строителни материали и консумативи за направа на масивна ограда в същия имот - № 9063. Извън обвинението остава и имуществото, с което е бил заплатен минималният труд, вложен в строителството на къщата и оградата (в обвинителния акт тези обстоятелства и тези стойности са включени в общата цена на имота 288 830 лева, оценен по цени от 2008 г.). Невярно е и твърдението, че не е взета предвид присъдата на холандския съд, за престъпленията свождане към проституция и трафик на хора, извършени от подсъдимия за времето от 1.1.2000 г. до 31.12.2004 г. и от 1.01.2005 г. до 20.01.2005 г., съответни с НК на РБ на чл. 155, ал. 3 НК и чл. 159б, ал. 1 НК. За двете престъпления подсъдимият е получил наказание лишаване от свобода за срок от четири години, като фактическото обвинение по пункт I от присъдата, е за това че "умишлено извлякъл облага от сексуалната дейност на К. ". За размера на заработеното правилно е съобразено и обстоятелството, че за времето от 22.09-28.09.2008 г. К. изпращала есемеси на подсъдимия, с които му съобщавала заработеното от нея в евро, за всеки ден. За това обстоятелство (заработеното от К. в Х.), правилно инстанционните съдилища са взели предвид показанията на бившата му съпруга, сестра му и особено на бившата му тъща. Наказанието по тази присъда е изтърпяно в затвора в [населено място] на 22.11.2001 г. и на 25.11.2011 . подсъдимият е предаден на основание ЕЗА, издадена от Окръжна прокуратура-гр. Сливен още на 08.03.2010 г. за нуждите на настоящето наказателно производство. Въпреки че изцяло е възприел приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, с корекциите, посочени по-горе, въззивният съд подробно е обсъдил всички събрани по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност. Особено подробно са обсъдени отразените данни, в данъчните декларации за 2005-2006 г. (лист 170 от решението) - за произведена и преработена растителна продукция, за отглеждане и продажба на прасета, за договори за наем на земеделска земя (за които наемодателят не само не знае, но и не познава подсъдимия). На сериозно внимание и обсъждане е подложена "дейността" на [фирма]-гр. Сливен, очевидно ползвано от подсъдимия за доказване на нереално упражнявана от него дейност по обработване на земеделски земи и реализиране на земеделска продукция. В тази връзка категорично установено по делото е, че в инкриминираният период от време (в който подсъдимият се е регистрирал като земеделски производител) не е притежавал земеделска техника, не е закупувал семена, торове и др., не е имал склад за съхранение на земеделска продукция, не са налице и счетоводни документи за транспорт на продукцията или за продажба. Същото се отнася и за "отглежданите" прасета - изключително подробно е обсъдено, като липсата на каквато и да било документация за дейността е съпоставена с показанията на свидетелите Д., С. и М. Законосъобразни са и правните изводи, както за предикатното престъпление, така и за сключените сделки - за закупуване на движими и недвижими вещи, финансовите (депозираните суми в банка). За тези сделки са използвани средствата, придобити чрез престъпна дейност - заработеното от К. в Х. и това е безспорно установено. Предвид гореизложеното по "дейността" на подсъдимия, като селскостопански производител и животновъд, очевидно липсва законен източник на приходи за закупуване в периода 2001-2007 г. на процесното движимо и недвижимо имущество, трайното надвишаване на разходите спрямо приходите, размерите на които е изяснено по несъмнен начин, а и с въззивното решение във връзка с корекцията (оправдателната част на въззивното решение за сумата от 193 130 лв., произтичаща от неправилна оценка, на закупената и изградена къща и ограда на цени от 2008 г.) - изцяло в полза на подсъдимия, всички спорове по действителния размер на предмета на престъплението са разрешени по убедителен начин. Въззивният съд е изпълнил и задължението си да посочи кои обстоятелства от значение приема за установени и на коя доказателствена основа. Преценявайки изпълнението на това задължение, Върховният касационен съд констатира, че липсват претендираните пропуски по събиране и оценка на доказателствата по делото, и че изводите на въззивния съд, а и на първоинстанционният такъв по фактите са направени след задълбочен и прецизен анализ на събраните по делото доказателства, като нито едно от тях не е подценено или надценено, обсъдени са подробно и обясненията на подсъдимия. При правилно и безпротиворечиво установени факти, законът е приложен правилно. В инкриминирания период от време подсъдимият К., в условията на продължавано престъпление, е извършил финансови операции - сделки с имущество - движимо и недвижимо и финансови такива, като е знаел, че сделките се извършват с парични средства, придобити от него след 01.01.2001 г., чрез престъпления извършени на територията на Кралство Н. и представляващи такива по българския НК - по чл. 155, ал. 3 НК и по чл. 159б, ал. 1 НК и по този закон е осъден, т. е., приложен е законът, който е следвало да бъде приложен. Неоснователна е и претенцията за нарушение на закона с отказа на инстанционните съдилища да приложат разпоредбата на чл. 25, ал. 1 НК във вр. с чл. 23 от НК, защото Рамковото решение 2008/909/П. на Съвета на Европейския съюз от 27.11.2008 г., за прилагане на принципа за взаимно признаване на съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз, не е транспонирано във вътрешното законодателство на Р България, правна последица от което е невъзможността чуждестранната присъда да бъде призната и изпълнена, без намесата на български съд, по предвидения в чл. 463 - чл. 470а от НПК ред. Такава процедура по отношение на приложената по делото присъда на съда в Кралство Н. не е провеждана, поради което и произнасянето на местните съдилища за приложението на чл. 25 НК, по отношение на двете осъждания на подсъдимия К. няма основание. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наказанието, наложено на подсъдимия. Инстанционните съдилища при определяне размера на наказанието, който следва да изтърпи подсъдимия за извършеното от него в един продължителен период от време престъпление, са съобразили всички обстоятелства от значение. Размерът на наказанието е съответен на степента на обществена опасност на конкретното престъпление и всички данни за личността на подсъдимия, очертаващи неговата лична обществена опасност. Наказанието е определено при баланс на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, достатъчно и справедливо е и не е в нарушение на чл. 348, ал. 5 НПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение законосъобразни и при спазване на процесуалните правила, определеното на подсъдимия наказание - достатъчно и справедливо, а касационната му жалба изцяло неоснователна. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение