Решение № 14271 от 24.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 335/2018 г.

Решение № 14271 от 24.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 335/2018 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Лукасо, [гражданство], чрез адв. Рафаилов, в качеството му на процесуален представител, насочена срещу Решение № 6619/13.11.2017 г. по адм. дело № 7760/2017 г. на Административен съд- София- град (АССГ). Излагат се твърдения, че съдебният акт е постановен при съществено нарушение на производствените правила и материалния закон, поради което е неправилен. Счита се, че неправилно АССГ не е установил, че бежанката е била преследвана, поради своя пол от член на армията с високо обществено положение. Оспорват се изводите на съда, че жалбоподателката не е изложила достатъчно данни към настоящия момент за заплаха на нейния живот в [държава]. Счита, че не са обсъдени всички обстоятелства, посочени в жалбата, с което съдът е допуснал съществено процесуално нарушение обуславящо отмяна на обжалваното решение. Намира, че е налице немотивираност на съдебното решение, което преклудира и възможността за извършване на касационна проверка в дължимия обем. Предвид това се иска отмяна на обжалваното решение. Касационният жалбоподател М. Лукасо, в съдебно заседание, чрез адв. Войнов моли да се отмени обжалваното решение и върне производството за ново произнасяне от административния орган. Ответникът- председателят на Държавна агенция за бежанците в съдебно заседание, чрез юрисконсулт Минковска моли да се потвърди решението на първата инстанция и отхвърли касационната жалба, като неоснователна. Счита за правилно преценено, че не са налице предпоставките за предоставяне на бежански и хуманитарен статут. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. С обжалвания съдебен акт- Решение № 6619/13.11.2017 г. по адм. дело № 7760/2017 г. на Административен съд- София- град е отхвърлена като неоснователна жалбата на М. Лукасо, [гражданство] против Решение № 12465/19.06.2017 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9 от ЗУБ и е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да стигне до този резултат, съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 75, ал. 1 от ЗУБ председател на ДАБ- МС и при издаването му е спазена предвидената в закона писмена форма и не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, предвидени в ЗУБ. Административният съд намира, че оспореното решение е издадено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Намира, че не са налице материалните предпоставки на чл. 8 ЗУБ за даване статут на бежанец на М. Лукасо и правилно молбата и за предоставяне на бежански статут е оставена без уважение. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденката по чл. 9 от ЗУБ съдът намира, че решението и в тази му част е законосъобразно. Приема, че за жалбоподателката съществува реална възможност да продължи да живее на територията на родината си, без това да създава риск за живота й, като е преценено, че в [държава] няма нито вътрешен, нито международен въоръжен конфликт. Намира, че в оспореното решение административният орган е спазил императивното изискване на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, като е обсъдил всички наведени от кандидатката за закрила факти и обстоятелства от личната й история, заедно с въпросът относно сигурността на страната по произход. Предвид тези мотиви съдът приема, че оспореното решение на ДАБ е законосъобразно и жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Настоящият състав на ВАС трето отделение счита, че решението на АССГ е правилно, като подадената срещу него касационна жалба е неоснователна. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че решението е неправилно и необосновано, поради неправилна преценка на доказателствата по делото. Решаващият съд е събрал относимите доказателства, които е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност. При изяснена фактическа обстановка, съдът е достигнал до обосновани и законосъобразни изводи. Мотивите на обжалваното решение са формирани на база възприетите факти и дават конкретни отговори на развитите оплаквания на жалбоподателя. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Правилно АССГ на база събраните доказателства е приел, че по отношение на М. Лукасо в [държава], не съществуват реални заплахи- тя и нейните близки не са имали проблеми с властите, които да обосновават у тях основателен страх от преследване поради тяхната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия и др., поради което не са налице основания за предоставяне статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Обосновани са изводите на АССГ и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на лицето за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните по делото е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Неоснователни са релевираните доводи на касационния жалбоподател, че в решението съдът не е преценил правилно обстоятелствата и фактите свързани с бежанската история на лицето. В съдебния акт е направена задълбочена преценка на ситуацията в страната относно представената бежанска история. Съдът на база приетата доказателствена маса е изградил правилни и обосновани изводи. Обсъдени са всички обстоятелства, свързани с личната история на лицето в контекста на въпроса относно сигурността на страната му на произход. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си на произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. В [държава] към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в чл. 9 от ЗУБ и в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. Видно от справка вх. № МД-262 от 01.03.2017 г., и справка вх. № МД-262 от 16.09.2019 г. на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС, в [държава] липсват граждански войни и междуособици, като положението в държавата е относително спокойно. Изпълнителната власт се контролира от президента, който полага усилия с цел осигуряване на политическа стабилност. Правителството успява да постигне напредък в подобряването на сигурността на цивилното население в страната. От решаващия съд са взети предвид представените пред административния орган факти от бежанската история на лицето, която не съдържа обстоятелства, обуславящи предоставяне на статут. Молителят не е имал проблеми с официалните власти в [държава], и срещу него не са предприемани репресивни действия от групировка, която държавата не е в състояние да контролира. Описаната причина за напускането на страната от чужденката има криминален характер и не представлява основание за предоставяне на статут. Заплахите от страна на нейния работодател не могат да обосноват предоставяне на статут. Пред административният орган и пред съда не са представени никакви доказателства за обстоятелства, свързани с тези твърдения. Взираните от лицето причини за напускане на страната са от личен и криминален характер и не попадат в приложното поле на ЗУБ. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд- София град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното Върховен административен съд, трето отделение, на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК,