Решение № 3200 от 24.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8380/2014 г.
ВАСV отделение24.03.2015 г.докладчик Илияна Дойчева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 83 от 10.05.2014 г., постановено по адм. д. № 98/2014 г. по описа на Административен съд гр. Стара Загора. ОСЪЖДА Областна дирекция "Земеделие" гр. Стара Загора да заплати на Иванка Никифорова Недялкова сумата 500 лв. (петстотин лева), представляваща направени по делото разноски. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 3200 от 24.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8380/2014 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция "Земеделие" гр. Стара Загора против решение № 83 от 10.05.2014 г., постановено по адм. д. № 98/2014 г. по описа на Административен съд гр. Стара Загора. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорения административен акт да бъде отхвърлена. Ответницата - Иванка Никифорова Недялкова, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за недопустимост на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима. Фактът, че жалбата е подадена от Областна дирекция "Земеделие" гр. Стара Загора, чрез юрисконсулт Пеева не обосновава недопустимост от жалбата, тъй като видно от приложеното по делото пълномощно е, че директорът на областната дирекция е упълномощил юрисконсулт Пеева да го представлява. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Стара Загора София е отменил заповед № ЧР-13-005/17.02.2014 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" гр. Стара Загора, с която на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) е прекратено служебното правоотношение с Иванка Никифорова Недялкова. За да постанови този резултат съдът е приел, че оценяването на изпълнението на длъжността на държавния служител е извършено в нарушение на процедурата по оценяването, регламентирана в Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА) и в нарушение на материалноправните разпоредби, поради което е направил извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед е постановена в противоречие с материалния закон. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че Иванка Недялкова е заемала длъжността "главен директор" на Главна дирекция "Аграрно развитие" в Областна дирекция "Земеделие" - Стара Загора. Законосъобразен е изводът на съда, че индивидуалният работен план не е изготвен съобразно изискванията на чл. 9 от НУРОИСДА. В нарушение на чл. 9, ал. 3 от наредбата целите в индивидуалния работен план на оценявания не са в максимална степен конкретни, постижими, съгласувани с целите на административната структура като цяло и/или на административното звено и не са измерими по обем, качество и срокове. Напротив същите са общи и не са измерими по обем и качеството. Няма определени конкретни, измерими, постижими, ориентирани към резултати и определени във времето цели, нито са въведени конкретни изисквания към изпълнението, които служителят следва да реализира през процесния период. Неспазването на това изискване опорочава целия процес на оценяване, тъй като констатираните нарушения при съставянето на работния план се отразяват и при оценката на изпълнението на длъжността съобразно чл. 14, ал. 1 от НУРОИСДА, съгласно който оценяването се извършва въз основа на степента на постигане на целите от индивидуалния работен план и показаните компетентности. В мотивите на оценяващия ръководил за определяне на оценката за изпълнението не са обсъдени конкретно нито степента на постигане на целите, нито показаните компетентности, сочещи на неприемливо поведение съгласно Приложение № 1 към чл. 15 от НУРОИСДА. Изложените съображения са общи, декларативни, не са конкретни и не почиват на обективно установими факти и обстоятелства. Освен това проведената междинна среща изцяло е положителна за служителката, поради което дадената крайна оценка очевидно не обхваща целия период на оценяване, което също опорочава поставената крайна оценка. Законосъобразен е и изводът на първоинстанционният съд, че част от констатациите на оценяващия ръководител сочат на неизпълнение на служебни задължения, но неизпълнението на служебните задължения, ако бъде констатирано, следва да доведе до реализиране на дисциплинарна отговорност, но не и да обоснове поставяне на най-ниска оценка, тъй като оценяването обхваща различни показатели, които не се изчерпват с изпълнението на конкретни служебни задължения. Не без значение е и факта, че предходните годишни оценки на изпълнението на длъжността на служителката са, че изпълнение е над изискванията, а оценяващия ръководител в случая реално е имал наблюдения над работата на Недялкова по-малко от шест месеца. Посочените нарушения на изискванията на чл. 14, ал. 1 и чл. 18, ал. 1 от НУРОИСДА са съществени тъй като опорочават изготвената обща оценка, която в нарушение на чл. 76, ал. 7 от ЗДСл. не отразява безпристрастно и обективно преценката за изпълнението на длъжността, за която служителката е оценявана с оглед обективно установени факти и обстоятелства - същата не отразява изпълнението на целите и задачите, както и демонстрираните професионални компетентности за периода на оценяване, а съдържа общи фрази и констатации за неизпълнение и ниска степен на управленска компетентност, които са в противоречие с целите на атестирането, регламентирани в чл. 1, ал. 2 от НУРОИСДА, свързани със създаване на условия за ефективно управление на изпълнението за постигане целите на съответната административна структура; оценяване приноса на отделния служител за изпълнението на целите на съответните административно звено и структура; справедливо определяне на възнагражденията на служителите; подобряване на работните взаимоотношения и създаване на условия за реализиране на справедливи и прозрачни процедури за професионално и кариерно развитие. Спазването на установената с НУРОИСДА процедура за провеждане на оценяването, неизготвяне на работния план съгласно изискванията на наредбата, неизлагането на мотиви относно степента на постигане на целите от индивидуалния работен план и показаните компетентности съставляват съществено нарушение на административно производствените правила и нарушение на материалния закон, обосноваващи незаконосъобразността на оспорената заповед. Ето защо като е направил извод, че обжалвания административен акт е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните норми на НУРОИСДА първоинстанционният съд е постановил решение съответно на материалния закон. Изводите на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед са в съответствие със събраните по делото доказателства. Съдържанието на представения формуляр за оценка разкрива допуснатите нарушения на процедурните и материалноправни изисквания на НУРОИСДА. Изводите на съда са направени след анализ на представения формуляр за оценка на съответния период, поради което касационният довод за необоснованост на съдебното решение, е неоснователен. При постановяване на решението съдът не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. В съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът е проверил административния акт на всички, посочени в чл. 146 от АПК основания, а решението е постановено след анализ и обсъждане на всички относими към изясняване на правния спор обстоятелства. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно, поради което не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора следва да се осъди Областна дирекция "Земеделие" гр. Стара Загора да заплати на Иванка Никифорова Недялкова сумата 500 лв., представляваща изплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,
Цитирани разпоредби
3- чл. 209, т. 3 АПК
- чл. 221, ал. 2 АПК
- чл. 107, ал. 2