Решение № 919 от 6.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7858/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Ц. П., чрез процесуален представител, против решение 5325 от 16.05.2024г., постановено по адм. д. 4107/2023г. по описа на Административен съд София-град/АССГ/. Касаторът иска отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Съображения излага в касационната жалба. Не претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатски възнаграждения на другите страни. Ответникът- Комисията за защита от дискриминация/КЗД/, чрез процесуален представител в писмено становище оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Ответникът- Министерство на вътрешните работи, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Съображения излага в писмено становище. Претендира разноски. Ответникът- М. Маринов, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли да не бъде уважавана. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на И. Ц. П. против решение 109/28.03.2023г., на КЗД- петчленен разширен заседателен състав, по преписка 22/2022г., с което по оплаквания на П. за дискриминация- тормоз, осъществен на основата на признаци убеждения и политическа принадлежност, КЗД: -установява, че ответната страна М. Маринов- министър на вътрешните работи в процесния период, не е осъществил тормоз по см. на §1, т.1 от ДЗР на Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./ по защитените съгласно чл.4, ал.1 ЗЗДискр. признаци убеждения и политическа принадлежност, по отношение жалбоподателката И. Ц. П.. Решението на Административен съд София-град е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Законосъобразни са изводите на съда, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. От прочита на жалбата на П. до КЗД е видно заявено спрямо нея неблагоприятно третиране- пряка дискриминация чрез привидно неутрални законови разпоредби, извършено от сочения за дискриминатор М. Маринов на дл. министър на вътрешните работи. Според П., прилагайки разпоредбите на ПМС 273 от 25.10.2019г. за изменение и допълнение на Правилника за дейността и устройството на МВР, М. Маринов е издал Заповед 812ЛК-14484 от 23.12.2019г. за прекратяване на служебното й правоотношение, поради съкращаване за заеманата от нея длъжност, с което е осъществил дискриминация по признаци: лични убеждения (има се предвид защитения признак убеждения по чл.4, ал.1 ЗЗДискр.); увреждане, изразено в оставане след уволнението без работа и без реална възможност за реализиране на трудови доходи, и политическа принадлежност, изразено в политически основано съкращаване заеманата от служителката И. П. длъжност, която служителка е с ясни политически убеждения, неотговарящи на действителната политическа обстановка към момента на извършване на съкращението. В последствие след дадени от КЗД указания за отстраняване недостатъци в жалбата относно дискриминатора и защитените признаци, в уточнение към жалбата П. е посочила, че жалбата е насочена към Министерство на вътрешните работи като работодател, представлявано от М. Маринов - министър на вътрешните работи. Същевременно по отношение на признака увреждане е заявила, че се касае за упражнен спрямо нея психически тормоз, в качеството й на Гл. юрисконсулт при дирекция Обществени поръчки към МВР. Тормозът се свързва с личните й убеждения, които тя е трябвало да нарушава, прилагайки Закона за обществените поръчки, като не е имала пряка възможност да откаже съгласуване на дадена процедура по ЗОП, въпреки убежденията си. В последваща молба-уточнение на жалбата П. е посочила, че пряката дискриминация спрямо нея е осъществена, тъй като е уволнена на посочените в жалбата основания, поради наличие на собствени професионални убеждения и изразявано неведнъж особено мнение. След уточненията, КЗД в решение 109/28.03.2023г., е приела, че оплакванията се отнасят за дискриминация под формата на тормоз, осъществен на основата на признаци убеждения и политическа принадлежност. При тези данни настоящият състав споделя крайният извод на АССГ, че оспореното решение на КЗД не противоречи на материалноправните разпоредби и целта на закона. Касаторът е заявил конкретна проява на тормоза /всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр., изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда/, а именно психически тормоз. При тази проява трябва да е налице поведение на дискриминатора, изразено по вербален или друг начин, имащо отрицателен резултат върху определени сфери от личността на касатора, касаещи неговата самооценка, и създаващо унизителна, обидна, оскърбителна работна среда или други негативни последици, на основата на твърдените от лицето защитени признаци- убеждения и политическа принадлежност. Тормозът предполага поведение, свързано със защитен признак по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. Защитените признаци са легално дефинирани лични/обществени качества, винаги свързвани с наличието им в дадено лице/субект/, което наличие е изключено ex lege да бъде предпоставка за различно третиране на това лице с оглед реализиране на негови права или изпълнение на задължения, сравнимо с друго лице, у което тези качества отсъстват. От очертаното по-горе съдържание на жалбата до КЗД и последвалите уточнения на П. във вр. с посочения от нея признак по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. убеждения, не може да се установи конкретното съдържание на този защитен признак, т.е. не става ясно какви са конкретните собствени убеждения, свързани с факти, препятстващи възможността за свободно им изразяване, включително чрез действия или въздържане от действия (бездействие) на дискриминираното лице- например отказ от съгласуване на дадена процедура по ЗОП. Убежденията не могат да са абстрактни по принцип, а трябва да са ясно и конкретно дефинирани в контекста на соченото от П. изпълнение на служебните й задължения., вкл. във вр. с правото й да не изпълнява неправомерни заповеди или да се въздържа от действия, които евентуално биха били в противоречие с повелителни правни норми, морални или други неписани правила, но представляващи обществено значима ценност. В случая не са заявени конкретни лични убеждения, вкл. такива с определена степен на значимост, сериозност и убедителност, които служителката е трябвало да нарушава, прилагайки Закона за обществените поръчки. На следващо място, заявеният от П. защитен признак политическа принадлежност означава принадлежност на лицето към политическа партия, или група, с ясно дефинирани политически цели с оглед участието на членовете в политическия процес. В хода на административното производство пред КЗД политическата принадлежност на жалбоподателката не е установена ( в тежест на П. е да заяви тази принадлежност), но липсата на установяване в този смисъл е разбираемо предвид разпоредбата на чл.146, ал.3 вр. чл.142 от ЗМВР, и последиците от този факт за жалбоподателката. При липсата на установени защитени признаци като елемент от фактическия състав на тормоза, т.е. на същностни за личността белези, отличаващи я от другите, но същевременно съпоставими и приобщаващи лицето към определена социална група, жалбата е следвало да се отхвърли от първоинстанционния съд само на това основание. Налага се извода, че спрямо касатора не е осъществена твърдяната дискриминация психически тормоз съгласно §1, т.1 от ДР на ЗЗДискр., осъществен на основата на признаци убеждения и политическа принадлежност. Предвид горното, като е приел, че административния орган в хода на валидно проведено административно производство е приложил правилно действащите материалноправни разпоредби, първоинстанционния съд е постановил съдебен акт в съответствие с материалния закон. Обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. АССГ е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, разпределил е тежестта на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които е дадена възможност да ангажират доказателства. Не се констатира от настоящия състав необоснованост на първоинстанционното решение. Крайният извод на Административен съд София-град кореспондира със събраните по делото доказателства и е формиран след тяхната правилна преценка. Не се кредитират доводите в касационната жалба. По отношение заявените недостатъци във формата на оспорения АА първоинстанционния съд се е произнесъл с мотиви, към което настоящия съдебен състав препраща на осн чл.221, ал.2, предл. второ АПК. Твърденията в касационната жалба за осъществена непряка дискриминация по см. на чл.4, ал.3 ЗЗДискр., въпреки дадената от КЗД възможност не са обосновани и конкретизирани пред административния орган, не са били предмет на разглеждане в административното производство и в проведеното първоинстанционно съдебно производство, поради което факти свързани с това оплакване не се обсъждат от настоящата инстанция. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл.209, т.3 от АПК. Съдебното решение на АССГ трябва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора следва да се уважи претенцията на ответната по касация страна М. Маринов за присъждане на разноски за касационното производство, в размер на 1500 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат по договор за правна защита и съдействие с пълномощно от 03.12.2024г. с адвокат Л. Личев, като възражението на касатора за прекомерност не се уважава предвид фактическата и правна сложност на делото и предвид чл.8, ал.2, т.9 от Наредба 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Следва да се уважи претенцията на ответника по касация Комисия за защита от дискриминация за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Искането е направено своевременно и е основателно в размер на 100 лв., предвид чл.143, ал.3 АПК вр. с чл.37 от ЗПП. Следва да се уважи претенцията на ответника по касация Министерство на вътрешните работи за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Искането е направено своевременно и е основателно в размер на 100 лв., предвид чл.143, ал.3 АПК вр. с чл.37 от ЗПП. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение