Решение № 337 от 5.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1269/2011 г.

Решение № 337 от 5.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1269/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Веска Райчева Производството е по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение от 13.06.2011 г. по гр. д. № 216/2011 г. на Окръжен съд Видин, с което е уважен иск с правно основание чл. 29 ЗЗД. С определение от 21.03.2012 г. ВКС е допуснал касационно обжалване по процесуалния въпрос за задължението на съда да се произнася относно съществуването или несъществуването на едно правоотношение, от което зависи изхода на спора, само ако е надлежно сезиран с иск, поради липса на трайна и задължителна практика на ВКС по същия. Жалбоподателят С. М. В., чрез процесуалния си представител, поддържа че решението е неправилно и моли да бъде отменено като бъде отхвърлен предявения иск. Ответницата П. Г. А., чрез процесуалния си представител, поддържа че решението е правилно и моли да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е признал за унищожаем договор за покупко-продажба от 7.08.2009 г., сключен между П. Г. и С. М., предмет на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 135/2009 г. на нотариус с район на действие РС [населено място] на основание чл. 29, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 27 от ЗЗД, поради това, че е сключен при условията на измама. Прието е за установено, че П. А. е упълномощила на 24.06.2009 г. С. М. да продаде включително сама на себе си процесния апартамент. С нот. акт № 135/2009 г. С. М., като пълномощник на П. А., е продала на себе си процесния апартамент за 29 100 лева /данъчна оценка/. Прието е по делото, че пазарната цена на апартамента е 41 650 лева, с оглед заключението на съдебно - оценителна експертиза. Съдът, като е констатирал, че от първоинстанционния съд са отхвърлени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, чл. 31 ЗЗД и чл. 40 ЗЗД и в тази си част решението му като необжалвано е влязло в законна сила, е възприел изводите му за основателност на предявения иск с правно основание чл. 29 ЗЗД. Съдът е приел, че ищцата - ответник по жалба П. А., е станала собственик на два недвижими имота в резултат на наследяване на свои низходящи, последният от които С. П. - неин внук, починал на 01.05.2009 г. Кратко време след смъртта на последния си починал низходящ, а именно на 24.06.2009 г., пред нотариус Л. Ц. в [населено място], е било подписано пълномощно от ищцата, с което е упълномощила ответницата Светла М. да продаде сама на себе си, като договаря при условията на чл. 38 ЗЗД, притежаваните от нея недвижими имоти между които и апартамент в [населено място], който е предмет на спорната сделка. Съдът е приел, че в пълномощното липсва упълномощаване на каква цена да бъдат продадени недвижимите имоти, поради което при подписването на пълномощното ищцата не е възприела точно съдържанието му, а от гласните доказателства е прието за установено, че ищцата е споделяла пред трети лица, че не е имала намерение да се разпорежда с придобитите от нея по силата на наследяване недвижими имоти. При тези данни съдът е приел за установено, че упълномощителната сделка следва да се унищожи като извършена при измама, без да има предявен иск за това. Изложени са съображения за това, че упълномощителната сделка е част от сложния фактически състав на окончателната сделка, поради което окончателната сделка - покупко-продажбата е също е унищожаема на основание чл. 29 ЗЗД, поради пороци в упълномощителната сделка. Прието е, че няма изискване съдът да бъде сезиран с отделен иск за унищожаване и на самото пълномощно, с оглед посочения по-горе характер на сделката. ВКС е допуснал касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по процесуалния въпрос за задължението на съда да се произнася относно съществуването или несъществуването на едно правоотношение, от което зависи изхода на спора, само ако е надлежно сезиран с иск, поради липса на трайна и задължителна практика на ВКС по същия. Настоящия състав намира, че по поставения въпрос отговор частично е даден вече в практиката на ВКС, изразена в решение от 20.02.2012 г. по гр. д. № 658/2011 г. на II г. о. на ВКС, Р. от 8.03.2011 г. по гр. д. № 127/2010 г. IV г. о. на ВКС и решение от 23.07.2010 г. по гр. д. 92/2009 г. IV г. о. на ВКС. В същата се приема, че предмет на делото е спорното материално субективно право, т. е. претендираното или отричано от ищеца право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска, а каква е правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения. когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран; когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, то решението е недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание. Ето защо следва да се приеме, че задължение на съда е да се произнася относно съществуването или несъществуването на едно правоотношение, от което зависи изхода на спора, само ако е надлежно сезиран с иск. С оглед на така дадения отговор на поставения за разглеждане процесуален въпрос Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о. намира, че обжалваното решение е неправилно е следва да се отмени. Съдът не е имал процесуалната възможност да се произнесе по валидността на упълномощителната сделка, тъй като за да има такава трябва да е заявена отделна искова претенция за това, каквато не е налице с подадената искова молба, нито пък е бил предявен такъв конститутивен иск срещу ответницата в отделно производство, по което да е налице влязло в законна сила решение, с което упълномощителната сделка да е унищожена на основание твърдяното от ищцата в настоящото производство. При това положение изводите на съда, че не е налице валидно упълномощаване, тъй като при извършване на сделката упълномощеният е действал измамливо, са неправилни. Упълномощителната сделка следва да се счете за валидна и правните последици от извършената с пълномощното сделка са настъпили в сферата на пълномощника съобразно изразената от него воля. Не е налице основанието, сочено от ищцата за унищожаване на продажбата на основание чл. 29 ЗЗД, което е предмет на заявената от последната претенция по исковата молба. Последвалата упълномощаването сделка - покупко-продажба не е опорочена, тъй като само неверните представи по предмета и съдържанието на договора са основание за неговото унищожаване по чл. 29 ЗЗД, а такива не са установени от доказателствата по делото. С оглед разпоредбата на чл. 293, ал. 1 ГПК настоящата инстанция следва да постанови решение по съществото на спора като отхвърли предявения иск. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на жалбоподателката следва да бъдат заплатени направените пред настоящата инстанция разноски съобразно представения списък по чл. 80 ГПК. Предвид изложените съображения, съдът