Решение № 10123 от 23.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10749/2019 г.

Решение № 10123 от 23.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10749/2019 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Т. Осенова- Елитаниа", със седалище и адрес на управление: град София, улица Димитър Хаджикоцев № 29, подадена чрез адв. Петрова, в качеството й на процесуален представител, насочена срещу Решение № 4207/20.06.2019 г. по административно дело № 9833/2018 г. на Административен съд - София- град (АССГ). В жалбата са изложени аргументи, че решението е неправилно, необосновано и недоказано, като в него са допуснати редица нарушения на материалния закон, както и съществено са нарушени съдопроизводствените правила. Счита се, че съвкупността от предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника са налице. Според касаторът съдът неправилно е приел, че ищецът не е установил, че процесният административен акт не е отменен по съответния ред, както и не е установил причинно- следствена връзка между противоправния акт и настъпилия вредоносен резултат. Касационният жалбоподател посочва, че незаконосъобразният административен акт е причина за невъзможността да се започне изпълнение по Проекта, респективно ищецът да изпълнява договорните си задължения, в което се изразява и пряката причинно – следствена връзка между незаконосъобразния административен акт и настъпилите вреди в патримониума на ищеца. Твърди, че съдът не е обсъдил всички доказателства, приети по делото в тяхната съвкупност, а е описал подробно единствено едно фактическо положение, без да даде ясна и категорична правна аргументация. Моли да се отмени обжалваното решение и да се уважат изцяло предявените искове. Касационният жалбоподател в открито съдебно заседание, чрез адвокат Писарска, моли да се уважи касационната жалба и да се отмени обжалваното решение. Ответникът- Министерство на околната среда и водите /МОСВ/, в подадения писмен отговор счита съдебното решение за мотивирано и законосъобразно, като правилно е констатирано, че в производството не се доказва наличието на елементите от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Моли да се потвърди съдебното решение като законосъобразно и постановено в съответствие със събраните по делото доказателства. Ответникът Министерство на околната среда и водите, в съдебно заседание, чрез адвокат Балева оспорва подадената касационна жалба. Моли да се потвърди първоинстанционното решение, като подробни съображения са изложени в представените писмени бележки. Моли да се присъдят разноски, за което е представен списък. Ответникът Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ - Стара Загора не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице касационни основания за неговата отмяна и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. ЕТ "Т. Осенова- Елитаниа", представляван от Т. Осенова, чрез пълномощник адв. Петрова, е предявила иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, срещу Министерство на околната среда и водите и Регионална инспекция по околната среда и водите- Стара Загора. С обжалваното решение на АССГ е била ОТХВЪРЛЕНА исковата молба, предявена от ЕТ "Т. Осенова- Елитаниа", чрез пълномощник адв. Петрова солидарно срещу Министерството на околната среда и водите и Регионалната инспекция по околната среда и водите- Стара Загора, за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 785 009 лв, от които претърпени загуби в размер на 111 609 лв. и пропуснати ползи в размер на 673 400 лв., както и законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до пълното изплащане на сумата. Освен това ЕТ "Т. Осенова- Елитаниа"- гр. София, е била ОСЪДЕНА да заплати на МОСВ направените по делото разноски в размер на 24 000 лв. (двадесет и четири хиляди лева). За да достигне до този резултат АССГ e преценил като допустим предявеният иск, с който се претендира обезвреда за причинени вреди от отменен властнически акт – Предупредителен протокол изх. № КОС-01-1936/19.06.2013 г., издаден от директора на РИОСВ Стара Загора. В тази връзка е приел за неоснователно възражението на пълномощника на ответника на МОСВ за липсата на легитимация на министерството по отношение на исковите претенции, като е посочил, че тя изхожда от правното твърдение на ищеца, както и от правния му статут на юридическо лице. Разгледал е по същество исковата молба, като я е приел за НЕОСНОВАТЕЛНА. Адм. съд е посочил, че в разглеждания случай, отмененият акт представлява предупредителен протокол, издаден от Директора на РИОСВ Стара Загора, с който на основание чл. 152 и чл. 153, ал. 1 и 2 от ЗООС, на едноличния търговец са дадени предписания да не допуска реализирането на инвестиционното предложение "Създаване на биологично насаждение от растението пауловния" в имоти с кад. № 30990.66.38 и 30990.30.26 в землището на с. Злати войвода, Община Сливен и да извърши процедура по реда на Глава втора от Наредбата за тези имоти, попадащи изцяло в границите на защитена зона "Река Тунджа-1" с код BG 0000192. С Решение № 197 от 19.09.2013 г. на Министъра на околната среда и водите е бил отменен процесния предупредителен протокол, но административното производство е възобновено и преписката е била върната за ново произнасяне от административния орган при спазване на дадените в решението указания. Адм. съд е намерил, че решението на едноличния търговец да преработи инвестиционното си предложение и да изключи двата имота е негово лично решение, което не е в изпълнение на дадените му предписания от директора на РИОСВ Стара Загора. Преценил е, че по изложените доводи, не може да се приеме, че е налице и пряка причинно следствена връзка между издадения предупредителен протокол и решението на едноличния търговец да отложи изпълнението на проекта за неопределено време. Счел е, че неизпълнението на договорните задължения от страна на ищеца не е в причинно- следствена връзка с отменения предупредителен протокол от 19.06.2013 г. Преценил е, че не е налице твърдяното от ищеца незаконосъобразно бездействие на компетентните длъжностни лица, изразяващо се в непредприемане на разписаните в нормата на чл. 5 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимост на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения, действия по информиране на възложителя за необходимите действия, които трябва да предприеме по реда на глава Шеста от ЗООС. Изложил е съображения, че налице е самостоятелно основание за неоснователност на иска, предявен срещу МОСВ, тъй като по делото не се установило наличието на незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред, издаден от длъжностно лице в състава на МОСВ. Намерил, че за ищеца не е възникнало субективното право да претендира обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразен акт и незаконосъобразно бездействие на двамата ответника, поради което и предявената от него искова претенция се явява неоснователна. В заключение е счел, че не са налице елементите от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за реализиране на отговорността срещу ответниците, поради което исковата молба е била отхвърлена като неоснователна и недоказана. Предвид изхода на делото и на основание чл. 10, ал. 2 от АПК, ищецът е бил осъден да заплати на МОСВ разноски по делото в размер на 24 000 лева, съобразно приложения списък по чл. 80 от ГПК. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира обжалваното решение за правилно, а подадената срещу него касационна жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са развитите от касационния жалбоподател доводи, че съдебното решение е необосновано и неправилно, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Решението е постановено при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка, изводите на съда са обосновани на база на събраните по делото писмени и гласни доказателства. В случая съдът е изпълнил задължението си и е дал указания за разпределянето на доказателствената тежест върху страните. Административният съд е разгледал делото, при условията на чл. 226 АПК, като се е съобразил с указанията от Решение № 10459 от 8.08.2018 г. по административно дело № 42110/2017 г. на ВАС. Неоснователни са твърденията на касатора, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. Съдът е обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства и доводи, като правилно е приел, че не са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Правилно Административен съд - София- град е установил, че с Решение № 197 от 19.09.2013 г. на министъра на околната среда и водите е отменен процесния предупредителен протокол, но административното производство е възобновено и преписката е върната за ново произнасяне от административния орган при спазване на дадените в решението указания, т. е. административното производство е останало висящо и не е налице окончателно разрешаване на въпроса по отношение законосъобразността на процесните предписания с акт на по-горестоящия административен орган или със съдебно решение. Обоснован и правилен е извода на АССГ, че макар и формално да е налице отменен административен акт, висящността на административното производство е останала, поради което не може да се приеме, че посочения от ищеца като основание за претендиране на обезщетението по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предупредителен протокол се намира в причинно- следствена връзка с претендираните вреди. Правилно съдът е посочил, че издаването на предупредителен протокол с изх. № КОС-01-1936/19.06.2013 г. от директора на РИОСВ Стара Загора и предприемането на действия по проверка са в изпълнение на правомощията му в чл. 152 и чл. 153, ал. 1 и ал. 2 от ЗООС по осъществяване на превантивен контрол с цел недопускане на замърсяване и/ или увреждане на околната среда над допустимите норми преди осъществяване на предлаганата и/или планираната дейност. Касационният жалбоподател е конкретизирал твърдяното бездействие от страна на ответниците, като липса на предприети действия по чл. 5 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимост на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения, действия по информиране на възложителя за необходимите действия, които трябва да предприеме по реда на глава Шеста от ЗООС в срок от 14 – дни. По делото е било установено, че по депозираното на 14.05.2012 г. от едноличния търговец уведомление за инвестиционно намерение с вх. № 1936/14.05.2012 г., е проведено адм. производство. С Писмо изх. №КОС-01-1936/17.05.2012 г. Директорът на РИОСВ Стара Загора, е уведомил ищецът, че депозираното инвестиционно предложение не попада в приложното поле на ЗООС за инвестиционни намерения за строителство, дейности и технологии и е извън границите на защитени зони по смисъла на чл. 3 от Закона за биологичното разнообразие, поради което за неговата реализация не е необходимо мотивирано решение за преценка на необходимостта от ОВОС, решение по оценка на въздействието върху околната среда или решение за оценка на съвместимостта. С това не е налице незаконосъобразно бездействие или мълчалив отказ. Обоснован и в съответствие с доказателствата по делото е изводът на съда, че ищецът не се е справил с доказване наличието на вредоносен резултат, т. е. че имуществената му сфера се е намалила с претендираната сума от 14 609. 65 лв., произтичаща от заплатената неустойка за неизпълнение на задълженията му по договор от 15.08.2012 г. Наличието на претърпени вреди и пропуснати ползи и техният размер подлежи на пълно и главно доказване, като доказателствената тежест за установяване на тези обстоятелства пада върху ищеца- чл. 153, чл. 154, ал. 1 ГПК, във вр. с § 1 от ЗОДОВ. Правилен е и изводът на съда, че вредата в размер на 33420 лева, представляващи разходи за консултантски услуги по подготовката но инвестиционния проект, не може да се квалифицира като вреда вследствие на отмяната на предупредителен протокол, тъй като направените разходи са във връзка с кандидатстването по проекта. Обосновано съдът е приел, че е останало недоказано и наличието на претърпени имуществени вреди в резултат на направени разходи за осигуряване на земя и насаждения и подготовка на документация на договор за наем, доколкото тези разходи не се намират в причинно-следствена връзка с отменения административен акт. Видно от установената по делото фактическа обстановка, в хода на съдебното производство ищецът не е доказал по безспорен и категоричен начин претендираните от него имуществени вреди, които да са в пряка и непосредствена връзка с незаконосъобразния акт. Ищецът не е доказал наличието на пряка причинна връзка между твърдените вреди и отменения незаконосъобразен акт и действията и бездействията на служителите на МОСВ. Правилно адм. съд е приел твърденията на ищеца за пропуснати ползи за неоснователни и недоказани. Предвид Тълкувателно Решение № 3/12.12.2012 г. по Тълкувателно дело № 3 по описа за 2012 г. на ОСГТК на ВКС, се налага извод, че не е установена имуществена вреда във вид на пропусната полза, доколкото първият и задължителен елемент на всяка пропусната полза е наличието на сигурност от увеличаване на патримониума на лицето, каквато сигурност по делото не е била доказана. Пропуснатата полза по чл. 82 ЗЗД, във вр. с § 1 от ЗОДОВ представлява реална, а не хипотетична вреда, като предположението за нея, винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на общо допускане за настъпване на увеличаването. Ищецът не е доказал с преки доказателства, създаващи сигурно убеждение и необходими да обезпечат успешно главно доказване, че за процесния период е била налична реална възможност от реализиране на приходи. Обоснован и в съответствие с доказателствата по делото е изводът на съда, че неизпълнението на договорните задължения от страна на ищеца с немския му контрагент не се намира в причинно- следствена връзка с отменения предупредителен протокол от 19.06.2013 г. Неизпълнението на гражданския договор поражда договорна– чл. 79 и сл. ЗЗД, а не деликтна отговорност– чл. 45 ЗЗД. Правилно съдът е приел, че искът, предявен срещу Министерство на околната среда и водите, е неоснователен, доколкото по делото не е установено наличието на незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред, издаден от длъжностно лице в състава на МОСВ, както и на незаконосъобразно бездействие от страна на МОСВ, които да са основание за ангажиране на неговата деликтна отговорност. Обосновано се приема, че не е доказано наличието на бездействие от страна на съответните длъжностни лица при ответника във връзка с изпълнението на задължения, произтичащи пряко от нормативен акт. Предвид извършения подробен анализа на релевантните за исковата претенция факти и приложимия материален закон, съдът е извел обоснован правен извод за недоказаност на твърденията в исковата молба. Законодателят е дефинирал понятията "действия" и "бездействия" в чл. 250 и чл. 256 АПК. При изследване на въпроса за наличието на фактически действия на администрацията законът предполага извършването на такива фактически действия, които са предписани като задължение от императивна правна норма. В случая не са налице незаконосъобразни актове или действия на администрацията, които да са в пряка причинно следствена връзка с твърдените вреди– чл. 4 ЗОДОВ. В образуваното производство по чл. 99 и сл. от АПК, административният орган е спазил всички процесуални правила и е предоставил възможност на заинтересованото лице- едноличен търговец да упражни в пълен обем правото си на защита, като го е уведомил за започване на производството и му е предоставил възможност да изрази писмено становище. При неустановяване на елементите от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция при правилно приложение на материалния закон. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита касационната жалба за неоснователна. Обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. Предвид изхода на делото, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на МОСВ разноски по делото в размер на 13 200 лева, съобразно приложения списък по чл. 80 от ГПК. Липсва възражение на неговия процесуален представител за прекомерност, поради което претенцията следва да бъде уважена в пълен размер. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,