Решение № 7071 от 15.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3709/2015. г.

Решение № 7071 от 15.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3709/2015. г., II о., докладчик председателят Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Петър Тодоров Владимиров, Румен Кирилов Владимиров, Геновева Спасова Владимирова и Светла Тодорова Сиракова, всички от гр. София срещу решение № 7941 от 18 декември 2014 г., постановено по адм. дело № 1825/2013 г., по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на Петър Тодоров Владимиров и Румен Кирилов Владимиров против заповед № РД-09-26 от 21 януари 2013 г. на кмета на район "Подуяне", Столична община. Със същото решение Петър Тодоров Владимиров и Румен Кирилов Владимиров са осъдени да заплатят на Столична община сумата от 600,00 (шестотин) лева и на Николай Кръстев Николов - 300,00 (триста) лева, представляващи съдебно-деловодни разноски по делото. Излагат съображения за неправилност на атакувания съдебен акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК. Претендират отмяната му и вместо него съдът да се произнесе по същество на спора. Молят за присъждане на сторените от тях разноски за две съдебни инстанции.

От ответниците Снежинка Иванова Величкова, Иво Анет Величков, Николай Анет Величков (тримата конституирани по настоящото дело с определение от 14 април 2015 г. като страни по делото на мястото на Анет Величков Величков - починал), Драгомир Стефанов Стефанов ФБХ "Сиеком" ООД, кметът на Столична община, кметът на район "Подуяне" - Столична община не е постъпило становище относно основателността на касационната жалба. Ответникът - Николай Кръстев Николов, чрез адв. Трифон Желязков оспорва касационната жалба като прави искане оспореното с нея решение да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

1. По касационната жалба на Геновева Спасова Владимирова и Светла Тодорова Сиракова, и двете от гр. София:

Касационната жалба на Геновева Спасова Владимирова и Светла Тодорова Сиракова е недопустима поради липса на правен интерес. Обжалваният пред първоинстанционния съд административен акт е бил издаден по направено искане само от Петър Тодоров Владимиров и Румен Кирилов Владимиров. Жалбата с която е бил сезиран Административен съд София-град е била депозирана от всички настоящи касатори - Петър Тодоров Владимиров, Румен Кирилов Владимиров, Геновева Спасова Владимирова и Светла Тодорова Сиракова. С определение № 5204 от 23 юли 2013 г. постановено по настоящото дело, съдът е оставил без разглеждане поради липса на правен интерес жалбата на Геновева Спасова Владимирова и Светла Тодорова Сиракова и е прекратил производството по делото в тази му част. Това определение е било надлежно съобщено на Геновева Спасова Владимирова и Светла Тодорова Сиракова и като необжалвано е влязло в сила. С протоколно определение, държано в открито с. з. проведено на 31 октомври 2013 г. постановено по настоящото дело съдът е конституирал Геновева Спасова Владимирова и Светла Тодорова Сиракова като заинтересована страна.

Съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 АПК право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. В случая съдът приема, че постановеният съдебен акт не е неблагоприятен за касаторките Геновева Спасова Владимирова и Светла Тодорова Сиракова. С обжалваното решение оспорването е отхвърлено, т.е. съдебният акт не накърнява правата й и се запазва положението, установено с административния акт. Решението на първоинстанционният съд, с което се отхвърля оспорването се явява неблагоприятно само за жалбоподателите Петър Тодоров Владимиров и Румен Кирилов Владимиров и те единствено имат право на касационно оспорване. След като са конституирани като заинтересовани страни в първоинстанционното производство, то касаторките Геновева Спасова Владимирова и Светла Тодорова Сиракова нямат право да обжалват решението, независимо от позицията им по делото за незаконосъобразност на оспореното решение. Поради това настоящият касационен състав приема, че постановеният съдебен акт не е неблагоприятен за касаторките Геновева Спасова Владимирова и Светла Тодорова Сиракова, поради което те не са легитимирани да го обжалват. При положение, че с влязло в сила определение е прието, че те нямат правен интерес да обжалват оспорения пред първоинстанционният съд административен акт, то с още по-голяма сила те нямат такъв интерес да обжалват и отхвърлителното решение постановено по делото, по което те са били само заинтересовани страни.

По тези съображения подадената от Геновева Спасова Владимирова и Светла Тодорова Сиракова касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото в тази му част - прекратено.

1. По касационната жалба на Петър Тодоров Владимиров и Румен Кирилов Владимиров и двамата от гр. София:

Производството пред Административен съд София-град е образувано въз основа на жалба на Петър Тодоров Владимиров и Румен Кирилов Владимиров срещу заповед № РД-09-26 от 21 януари 2013 г. на кмета на район "Подуяне", Столична община, с която е отказано да бъде издадена заповед за изменение на одобрен кадастрален план - нанасяне (попълване) на поземлен имот с нов пл. № 385, к. л. № 275, 298, кв. 22, м. "Левски - зона Г" - възстановен от ОСЗГ "Панчарево", одобрен с решение № 4, т. 3 от протокол № 23 от 19 март 2001 г. на СОбС и заповед № РД-09-50-284 от 10 март 2006 г. Като мотиви за отказа си, административният орган е посочил, че актът за непълноти и грешки не е подписан от всички заинтересовани лица, поради което е налице спор за материално право по смисъла на чл. 53, ал. 2, изр. второ и ал. 3 от ЗКИР и чл. 62, ал. 6 от Наредба № 3 от 28 април 2005 г. на МРРБ между собственика на ПИ пл. № 385 (проектен) и собствениците на ПИ пл. № 55 и ПИ пл. № 56, и на ПИ пл. № 178, кв. 22, м. "Левски - зона Г".

За да отхвърли жалбата, подадена срещу процесната заповед, инстанцията по същество е установила, че актът е издаден от компетентен орган, в съответствие с предоставените му правомощия по поддържане на одобрените кадастрални планове - по аргумент на § 4, ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗКИР, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. В подкрепа на тезата си е изложил мотиви като е обсъдил изискванията на разпоредбите на чл. 53, ал. 2 и ал. 3 от ЗКИР и на чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3 от 28 април 2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри като е преценил, че отказът на органа да нанесе поземления имот е основателен.

Решението е правилно.

Административен съд София-град е извел правилни изводи за законосъобразност на обжалваната заповед по чл. 146 от АПК въз основа на приобщения доказателствен материал по делото, включително и от приетата и неоспорена съдебно-техническа експертиза. Не се констатират релевираните от касатора оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК.

С разпоредбата на чл. 53, ал. 3 от ЗКИР (в редакцията й към изменението й с ДВ, бр. 80 от 9 октомври 2009 г.), приложима на основание § 4, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, задължително условие за изменение на одобрените кадастрални планове е съгласието на заинтересуваните носители на вещни права, удостоверено с подписа им върху акта за непълноти и грешки. Неподписването на акта за непълноти и грешки е индиция за наличието на спор за материално право и има за последици издаването на отказ за отразяването на непълнотата или грешката в кадастралния план - чл. 62, ал. 3 и ал. 6 от Наредба № 3 от 28 април 2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри.

Безспорно е, че на ответниците в настоящото производство - Николай Кръстев Николов, Драгомир Стефанов Стефанов и "Сиеком" ООД е предявен за подпис актът за непълноти и грешки, но същите лица не са го подписали при съставянето му на място. Това обстоятелство безспорно е пречка за изменение на кадастралния регистър и кадастралната карта за исканото попълване на нов имот с пл. № 385 и е основание за постановяване на отказа на кмета на район "Подуяне", Столична община. В този смисъл, правилно решаващият съд е приел, че законът изрично е обвързал законосъобразността на отказа за изменение на одобрения с решение № 4, т. 3 от протокол № 23 от 19 март 2011 г. на Столичен общински съвет и заповед № РД-09-50-284 от 10 март 2006 г., кадастрален план за м. "Левски - зона - Г", с липсата на съгласие за новото попълване на ПИ с пл. № 385 чрез неподписването на акта за непълноти и грешки. Поради това е налице предпоставката за приложението на чл. 62, ал. 3 и ал. 6 от Наредба № 3 от 28 април 2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. За това и след като е непълнотите и грешките са свързани със спор за материално право, то те следва да се отстранят по съответния съдебен ред и след решаване на спора за материално право, да се поиска изменение на кадастралната карта.

Неоснователни са доводите на касаторите, че в случая не се налага изготвяне на акт за непълноти и грешки, тъй като исканото изменение е във връзка с изпълнение на влязло в сила съдебно решение. В подкрепа на тези свои твърдения касаторите се позовават на влязло в сила решение от 28 декември 2007 г., постановено по гр. дело № 2721/2006 г. по описа на РС гр. София. Това решение касателно иска по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ е влязло в сила на 25 септември 2009 г., видно от извършеното отбелязване върху самото решение. Така уваженият иск с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ не представлява обаче решаване на спор за материално право на собственост, в чието изпълнение да се изменят кадастралните данни без съставяне на предвидения в закона акт за непълноти и грешки. Такова решение би било само уважен осъдителен или установителен иск между страните по делото или техните наследници и правоприемници касаещ имотите предмет на исканото изменение. Такъв иск безспорно не е иска по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, който установява само кой е бил собственик на земеделска земя към датата на внасянето й в ТКЗС. По тези съображения тези аргументи се преценяват от настоящия състав за неоснователни.

Действително с решението от 28 декември 2007 г. постановено по гр. дело № 2721/2006 г. по описа на РС гр. София е уважен и отрицателен установителен иск за собственост свързан с част от имотите предмет на обжалвания отказ. Решението обаче по отношение на този иск към датата на издаване на обжалвания административен акт не е вляло в сила (виж съдебно удостоверение на СГС от 29 октомври 2013 г. - страница 156 от делото на АССГ), поради което неговите последици не могат да бъдат зачетени както от административния орган, така и от съда, както правилно е приел в мотивите се и решаващият състав на Административен съд София-град.

С оглед горното и предвид липсата на релевираните от касаторите пороци на решението, последното като правилно следва да бъде оставено в сила.

Разноски по делото се претендират само от касаторите. С оглед изхода на спора обаче, такива не им се дължат.

Така мотивиран Върховният административен съд в настоящия касационен състав на второ отделение,