Решение № 3278 от 25.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8403/2014 г.

Решение № 3278 от 25.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8403/2014 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Владислав Георгиев Янчев срещу решение № 1340/04.03.2014 г., постановено по адм. д. № 4377/2013 г. на Административен съд София - град (АССГ). Касационният жалбоподател излага фактически твърдения и доводи, от които е възможно да се изведат като наведени касационните основания незаконосъобразност, необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение и да бъде постановено друго, с което да бъде установено наличие на пряка дискриминация спрямо него. Не претендира заплащане на разноски. Ответникът - Комисията за защита от дискриминация (КЗД, комисията), редовно призована за съдебно заседание, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът Костадин Тодоров Василев, редовно призован, не се явява и не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" оспорва касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът Затвора в Бургас, редовно призован за съдебно заседание, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение № 1340/04.03.2014 г., постановено по адм. д. № 4377/2013 г. на АССГ еа отхвърлена жалбата на Владислав Георгиев Янчев (и на Костадин Тодоров Василев, който не е подал касационна жалба и в тази част решението е влязло в сила като необжалвано) против Решение № 55 от 14.03.2013 г. по преписка № 87/2012 г. на Комисията за защита от дискриминация. АССГ е приел, че оспореното решение е издадено при спазване на предвидената от закона форма, без допуснати нарушения на административно производствените правила и при правилното приложение на материално правните разпоредби. Така постановеното решение е неправилно. Настоящият съдебен състав намира за основателно основното оплакване в касационната жалба, че първоинстанционният съд неоснователно е игнорирал доводите на жалбоподателя относно съпоставянето на положението, в което той се намира като изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора в гр. Бургас с други лица, които се намират в същото положение, но изтърпяващи наложените им наказания в затворите в гр. София, гр. Ловеч и гр. Стара Загора. За твърдението си, че лишените от свобода, които изтърпяват наказанията си в цитираните затвори не са намират в равнопоставено положение от гледна точка възможността да закупуват със собствени средства от лавките в затвора хранителни продукти, защото предлаганият асортимент лавките на затворите е различен, жалбоподателят е поискал да бъдат събрани писмени доказателства, но без конкретни мотиви АССГ не е уважил искането. Същото искане е направено своевременно и пред Комисията, която също е приела, че исканите писмени справки за предлаганите хранителни продукти в лавките на цитираните затвори не се налага да се изискват, защото преценката за това е направена още на етап предварително проучване. От данните от административната преписка не се установява каква преценка е извършена от Комисията и в какво се изразяват нейните изводи - еднакви или различни хранителни продукти се предлагат за продажба в лавките, намиращи се в различните затвори. Следва изрично да бъде посочено, че съществуването на лавки и тяхното функциониране се установява от позоваването им в Заповед № ЛС-04-164/25.02.2011 г. на министъра на правосъдието, но начина им на зареждане и реда, по който се осигурява достъпа до тях не е установен от фактическа страна. Действително Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) регламентира задължителния хранителен режим на лишените от свобода и включва "получаването на хранителни пратки" като елемент от дисциплиниращата система като средство за поощрение (чл. 98, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС) и наказание (чл. 101, т. 5 от ЗИНЗС), но също така от събраните доказателства се установява, че съществува и практическа възможност за закупуване от лишените от свобода с лични средства (позволени, съгласно чл. 86, ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС) на допълнителни хранителни продукти. Тази практика не се отрича и от представителят на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", който посочва, че "осигуряването на по-голямо разнообразие от стоки на лавката е добро решение, но също зависи от редица фактори, сред които са материално-битовите условия, оборудване, налични разрешителни". От тази гледна точка следва да се приеме, че оспореното пред АССГ решение на КЗД е постановено при неизяснена фактическа обстановка поради неправилната позиция, че се анализира доколко поведението на "управата Бургаския затвор" е в съответствие със закона и доколко се изпълняват задълженията за осигуряване на храна на лишените от свобода и по какъв начин тя се разпределя. Комисията е приела, че това поведение не може да се тълкува като поставящо в неравно положение който и да е от лишените от свобода и в частност жалбоподателите (касаторът и Костадин Василев, който не е подал касационна жалба) и друг затворник, изтърпяващ наказание при същите условия. КЗД не е обсъдила въобще представените пред нея касови бележки за закупени хранителни продукти от лавката на затвора в гр. Ловеч и какво точно се установява с тях, а общо се позовава на тези писмени доказателства и свидетелски показания, относими само до затвора в гр. Бургас, за да приеме за установено, че инцидентно в лавките на затворите са продавани и продукти, извън списъка по чл. 122 от ЗИНЗС. Комисията е приела, че администрацията на затвора в гр. Бургас не е длъжна да осигурява продажба на хранителни продукти, извън списъка по чл. 122 от ЗИНЗС. Абстрактно е посочено, че доколкото на практика е възможно неравно третиране чрез предоставяне на възможност за закупуване на хранителни продукти, извън списъка, не е налице неоправдано по-неблагоприятно третиране или неоправдано по-благоприятно третиране, защото се касае за инструмент посредством който се поддържа реда и безопасността в местата за лишаване от свобода и е част от средствата за превъзпитание. Настоящият съдебен състав намира, че тези изводи на КЗД не е са обосновани с конкретно установени факти. По делото не е изяснено по какъв ред и с какви продукти се осъществява зареждането на лавките в различните затвори, по какъв ред се контролира достъпа на лишените от свобода до тях, за да е възможно да се обоснове правен извод, че възможността за закупуване на различни продукти се контролира от началниците на затворите като част от системата за превъзпитание, респективно е поставена в зависимост от конкретно поведение на отделния затворник или от режима в съответния затвор. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че АССГ е следвало да отмени оспореното пред него решение на КЗД и да върне делото като преписка за изясняване на спора от фактическа страна и постановяване на ново решение в съответствие със събраните доказателства, за които са били направени своевременно доказателствени искания и които служебно Комисията е била длъжна да събере за установяване на всички относими към спора факти. Като е достигнал до противоположен правен извод за законосъобразност на решението на КЗД, АССГ е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено в обжалваната му част и вместо него да бъде постановено друго, с което решението на КЗД да бъде отменено и делото да бъде върнато като преписка за ново произнасяне, съгласно указанията в настоящото съдебно решение. С оглед изхода на спора и липсата на претенции за присъждане на разноски, разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение,