Решение № 5180 от 14.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 142/2014 г.

ВАСII отделение14.04.2014 г.докладчик Таня Радкова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2746/1.11.2013 г. по адм. д. № 4472/2012 г. на Административен съд Варна. ОСЪЖДА Общинския съвет гр. Варна да заплати на Янка Димитрова Недева, от гр. Варна направените пред касационната инстанция разноски в размер на 600 /шестотин/ лв. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 5180 от 14.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 142/2014 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Общинския съвет гр. Варна чрез неговия пълномощник срещу решение № 2746/1.11.2013 г. по адм. д. № 4472/2012 г. на Административен съд Варна. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Претендира отмяната му Ответникът по касационната жалба Янка Димитрова Недева чрез своите пълномощници намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведеното основание за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Янка Димитрова Недева срещу решение № 552-6/26, 27.07.2012 г. на Общинския съвет Варна, с което е одобрен ПУП-ПУР на кв. "Изгрев" и схеми ВиК, електрозахранване, идейна план-схема за вертикално планиране и комуникационно-транспортна схема в частта на уличната регулация, засягаща западната част на имот с идентификатор 10135.2552.733/733/ по кадастралната карта на гр. Варна. С обжалваното решение съдът е отменил административния акт в оспорената му част и е върнал преписката за ново произнасяне на административния орган при съобразяване указанията в решението. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи, че улицата от страната на имота неправилно е квалифицирана като такава от V! клас, а същата е с предвидени параметри за улица V клас- събирателна. Така проектирана, тя не осигурява транспортен достъп до имота и е налице възможност за по-икономичен вариант от одобрения. Така постановеното решение е правилно като съответно на материалния закон: Съобразно техническото задание улицата, преминаваща пред имот 733 е проектирана като обслужваща. Такава е улицата от V! клас и с размери, упоменати в чл. 115 от Наредба № 2 за планирането и проектирането на комуникационно-транспортните схеми. В случая същата е проектирана с по-голям габарит, който покрива характеристиките на улица от V клас- събирателна. При осъществяване на така предвидената улица с по-голям габарит няма да се осигури адекватно обслужване както на процесния имот, така и на имотите от източната страна на улицата, поради спецификата на терена. Територията се определя като тежки теренни условия съобразно спецификата й, поради което преоразмеряването на улицата не е икономически осъществимо. В случая целта, за която е изработен процесният ПУП-ПУР е да се прокара обслужваща имотите улица, а предвидената такава е проектираната с такова трасе и ширина, че не осигурява на практика обслужването на имотите от източната страна и на процесния. Осъществяването на предвидената улица няма да осигури изход с транспортно средство към улицата от имота на жалбоподателя поради денивелацията. Освен това от имота се отнемат 28 % от площта, която е 359 кв. м. и оставащата площ от 259 кв м. не отговаря на изискванията на чл. 19 ЗУТ за площ и лице. При евентуално бъдещо урегулиране на имота в хипотезата на маломерен ще следва да се предвиди друга улица за изход, тъй като проектираната отнема единствената равна част от имота откъм запад. Поради това проектираната улица не удовлетворява целта на приетия ПУР да бъде обслужваща за имота, както и за тези от източната й страна. Обективно съществува друг вариант, който е по-икономичен, лесно осъществим и по-благоприятен и за имотите от източната страна, не само за процесния имот. В този смисъл неоснователно е възражението в касационната жалба, че друг вариант ще облагодетелства само имота на жалбоподателя. Предвид изложеното изводът на съда за несъотвествие на плана с изискването на чл. 108, ал. 5 ЗУТ е материалнозаконосъобразен. Спрямо обжалваното решение не е налице твърдяното в касационната жалба основание за отмяна, поради което същото като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответницата по касационната жалба следва да се присъдят направените, своевременно претендирани разноски, описани в списък, в размер на 600 /шестотин/ лв, представляващи възнаграждение за един адвокат. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение

Цитирани разпоредби

1