Решение № 15106 от 10.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7052/2009 г.

Решение № 15106 от 10.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7052/2009 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 79 от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС), по касационна жалба на Татяна Петкова Танева от град София против решение от 4.03.2009 година, постановено по адм. дело № 7823/2008 година на Административен съд София - град (АССГ). Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като постановено при допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по жалбата - директорът на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение за правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на Татяна Петкова Танева срещу заповед № 17227/09.12.2008 година на директора на СДВР, с която й е наложена принудителна административна мярка - "забрана за напускане на пределите на страната", на основание чл. 76, т. 2 от ЗБДС. От доказателствата по делото е установено, че за прилагането на тази административна мярка, административният орган се е позовал на данните от представеното свидетелство за съдимост на Танева, от което се установява, че последната е осъдена с влязла в сила присъда по нохд № 655/2006 година на Окръжен съд Шумен, за умишлено престъпление от общ характер по чл. 212, ал. 4 от НК, с която й е наложено наказание лишаване от свобода от една година и шест месеца. Изпълнението на наказанието е отложено с изпитателен срок от три години. Присъдата е влязла в сила на 31.03.2008 година. При проверката за законосъобразност на обжалвания административен акт, първоинстанционният съд е приел, че обжалваната заповед е издадена в предвидената форма и от компетентен орган, при спазване на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването на заповедта. Според АС, преценката на административният орган дали да наложи посочената принудителна марка по чл. 76, т. 2 от ЗБДС, е по целесъобразност, като е достатъчно да се посочат само материалноправните основания в закона. По тези съображения първоинстанционният съд е приел обжалваната заповед за законосъобразна. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно, като постановено при спазване на материалния закон. Приложимата хипотеза, посочена в административния акт е нормата на чл. 76, т. 2 от ЗБДС, съгласно която "може да не се разреши напускане на страната, паспорти и заместващи ги документи да не се издават, а издадените да се отнемат на лица, осъждани за умишлени престъпления от общ характер, но нереабилитирани". От данните към административната преписка е безспорно установено, че предпоставките на цитирания текст са налице, жалбоподателката е осъдена за престъпление от общ характер и не е реабилитирана. При налагането на принудителни административни мерки по чл. 76 от ЗБДС е предоставена законова възможност, при наличието на фактическите обстоятелства по предвидените хипотези, административният орган да прецени дали да наложи посочените мерки. Преценката му обаче е такава по целесъобразност, предвид на това, че разпоредбата на чл. 76 от ЗБДС е с диспозитивен характер. Следователно административният орган има право да извърши преценка по целесъобразност дали да наложи принудителна административна мярка, при наличието на законовите предпоставки за това. На съдебен контрол не подлежи неговата преценка по целесъобразност, а само наличието на условията, визирани в чл. 76, точки 1 до 9 от ЗБДС. В случая са налице тези условия, посочени в т. 2 на текста, с оглед на което настоящият състав намира издадената заповед за законосъобразна. След като са налице предпоставките на тази норма, и административният орган е извършил преценка, че следва да наложи предвидената принудителна административна мярка, друг контрол върху неговите действия съдът не е компетентен да извършва. Не е необходимо органът да излага мотиви защо налага принудителната административна мярка по чл. 76 от ЗБДС, тъй като дори да изложи такива мотиви, те не подлежат на съдебен контрол. Достатъчно е да посочи дали са налице законовите предпоставки на чл. 76, т. 2 от ЗБДС, а в конкретния случай те са налице - лицето е осъдено за престъпление от общ характер и не е реабилитирано. При наличието на основанията, визирани в диспозитивната разпоредба на чл. 76, т. 2 от ЗБДС - органът преценява дали да наложи или не тази мярка. В касационната жалба се прави оплакване, че АС не е обсъдил възражението за некомпетентност на органа, издал оспорената заповед за налагане на ПАМ. Касационната инстанция намира това оплакване за неоснователно. Съгласно представеното по делото удостоверение № 912/31.07.2008 година, издадено от началника на сектор "Човешки ресурси" - СДП, е видно, че към датата на издаване на оспорената заповед временно изпълняващ длъжността "директор на Столична дирекция "Полиция" е бил комисар Николай Митев Янев, който е подписал заповедта. Следователно е налице хипотезата на изпълняване на функциите на началника на СДВР от временно изпълняващ тази длъжност, с оглед на което заповедта е издадена от компетентен орган, упълномощен за това по силата на законова делегация със заповед № Iз-1003/17.08.2008 година на министъра на вътрешните работи. Неоснователно е и оплакването за незаконосъобразност на заповедта, поради продължителността на наложената мярка повече от 14 години, както и че текстът на чл. 76, т. 2 от ЗБДС е отменен към настоящия момент. Законосъобразността на административния акт се преценява съобразно действащите материалноправни норми към датата на постановяването му - арг. от разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК, с оглед на което последващите законодателни изменения имат действие занапред и не могат да бъдат предмет на обсъждане в настоящето производство. Що се касае до твърдението, че на жалбоподателката е било наложено ограничение за напускане на страната от 1995 година до сега, доказателства за тези обстоятелства по делото липсват. Заповедта, предмет на оспорване пред АССГ е издадена през 2008 година, Съществува възможност да бъде наложено ограничение за напускане на страната на лица, по отношение на които е повдигнато обвинение за умишлено престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до три години, по реда на чл. 76, т. 1 от ЗБДС, и в случай, че на жалбоподателката е била наложена ПАМ по този текст към датата на повдигане на обвинението, за което е осъдена с влязла в сила присъда, двете наложени ПАМ са различни, наложени на различни правни основания и не могат да бъдат обсъждани едно и също административно производство. По изложените съображения решението на Административен съд София - град като обосновано, постановено при спазване на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Разноски от касационния ответник пред настоящата инстанция не са претендирани, поради което такива не се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - пето отделение