Решение № 11723 от 5.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4468/2019 г.

Решение № 11723 от 5.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4468/2019 г., III о., докладчик председателят Марио Димитров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба на Е. Дерилова от [населено място], чрез процесуалния ? представител адв. Божкова срещу решение № 40/22.02.2019 г., постановено по адм. дело № 542/2018 г. по описа на Административен съд – Перник, с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10000 лв., в резултат на отменена като незаконосъобразна Заповед за прилагане на административна принудителна мярка № 17-1158-000484/10.07.2017 г., издадена от Началник група към ОД на МВР - гр. Перник. Касаторката, чрез процесуалния си представител, твърди, че решението е неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на съдебното решение и уважаване на исковата претенция. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Редовно призован за съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът – Областна дирекция (ОД) на Министерство на вътрешните работи (МВР) – гр. Перник, в представено по делото писмено становище, чрез процесуалния си представител гл. юрк. Василева изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Направено е искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, който по същество поддържа доводите, изложени в писменото становище по делото, не представя нови доказателства и няма доказателствени искания. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Перник е отхвърлил иска на Е. Дерилова от [населено място]с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу ОД на МВР – гр. Перник за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10000 лв. в резултат на отменена като незаконосъобразна Заповед за прилагане на административна принудителна мярка № 17-1158-000484/10.07.2017 г., издадена от Началник група към ОД на МВР - гр. Перник. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че не са налице кумулативно изискуемите законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника. Решаващият състав е приел, че от събраните по делото доказателства безспорно се установявало наличието на първата предпоставка за ангажиране на обективната отговорност на ответника, а именно - отмяната на незаконосъобразен административен акт, доколкото бил налице отменен с влязло в сила на 29.12.2017 г. решение № 376 от 07.12.2017 г., постановено по адм. дело № 524/2017 г. по описа на Административен съд – Перник, индивидуален административен акт - Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-1158-000484 от 10.07.2017 г., издадена от началник група към ОД на МВР – гр. Перник, сектор "Пътна полиция". Съдът е намерил обаче, че липсвала причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат, поради което исковата претенция била изцяло недоказана. За да мотивира извода си административният съд е приел, че от показанията на разпитаните по делото свидетели не се установявали факти, които можело да се кредитират като водещи до настъпване на негативни за физическото и психическото състояние на ищцата последици. Според съда причиненото главоболие след прекратяване на регистрацията на автомобила не било в следствие на издадената ПАМ, като е изложил мотиви, че от датата на прекратяване регистрацията до момента на отмяната на ПАМ не са били ангажирани писмени доказателства, от които да се установява, че главоболието и високото кръвно са били породени, респ. са се били обострили в този период от време. Посочил е, че показанията на разпитаните по делото свидетели не водели до извода за конкретна пряко проявена необходимост от нужда от МПС, както и за физическо и психическо състояние на ицщата с такъв интензитет, което да доведе до обезвреда. Приел, че по делото не били налице годни доказателства както за причинени неимуществените вреди, така и за техния размер, тъй като свидетелските показания не доказвали негативни преживявания, които да се разглеждат като преки или непосредствени вреди, обуславящи обезвреда по реда на ЗОДОВ. Наред с изложеното съдът е счел, че дори да приеме, че ищцата е имала притеснения, че съпругът ? би могъл да получи криза и да се наложи да се потърси медицинска помощ, то нито тя самата, нито синът ? са били в състояние да го транспортират до болнично заведение без да нарушат Закона за движение по пътищата (ЗДвП), тъй като и двамата са били със свидетелства за управление на МПС с изтекъл срок на валидност. Това довело съда до извода, че и двамата не са могли законосъобразно да управляват моторното превозно средство, чиято регистрация е била прекратена, без да нарушат разпоредби на ЗДвП. Нещо повече – съдът е приел, че нито в исковата молба се сочело, нито са били доказани неимуществени вреди, които да са свързани с конкретна необходимост от придвижване с МПС, по отношение на което е приложена принудителната мярка. Прието е също така, че медицинска помощ е можело да бъде осъществена във всеки един момент чрез подаване на сигнал на тел. 112 и повикване на линейка. В заключение административният съд е приел, че не били налице надлежни доказателства, водещи до извода, че ищцата действително е претърпяла определени неимуществени вреди, които да са в пряка причинна връзка с отменената заповед и свързаните с нея действия по прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство. При тази установена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е счел, че не са налице основания за уважаването на тази искова претенция и е отхвърлил същата като неоснователна и недоказана, като е счел, че при този изход на спора на отхвърляне подлежал и аксесорният иск за присъждане на лихви от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка, при правилно приложение на материалния закон и при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Обосновано и в съответствие със събраните по делото доказателства административният съд е приел, че исковата претенция на Е. Дерилова се явява неоснователна и недоказана. Основателността на исковете по чл. 1 от ЗОДОВ е обусловена от кумулация от предпоставки, а именно незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и/или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; актът, действието или бездействието да са извършени при или по повод осъществяване на административна дейност; от същите реално да е настъпила вреда и да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт/действие/бездействие. Липсата дори на един от елементите на фактическия състав препятства реализирането на отговорност на държавата или общините, по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред, което предполага отхвърляне на предявения на това основание иск. В исковия процес по ЗОДОВ върху ищеца лежи доказателствената тежест и той, при условията на пълно и главно доказване, с всички допустими по ГПК и АПК доказателства и доказателствени средства, следва да установи по безспорен и категоричен начин твърдените в исковата молба обстоятелства и факти. В рамките на исковото производство всеки е длъжен да докаже фактите, които твърди че са настъпили и от които черпи за себе си изгодни правни последици. В случая по категоричен начин е установено, че е налице отменен с влязло в сила съдебно решение акт - Заповед за прилагане на административна принудителна мярка № 17-1158-000484/10.07.2017 г., издадена от Началник група към ОД на МВР - гр. Перник, с което е реализирана първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. От събраните доказателства в хода на развилото се пред Административен съд - Перник производство, обаче, не се установява Е. Дерилова да е претърпяла неимуществени вреди, намиращи се в пряка причинна връзка с отменената като незаконосъобразна заповед за прилагане на административна принудителна мярка. С обжалваното решение съдът е дал ясен, подробен и точен отговор за недоказаността на въведените пред него твърдения и липса на две от изискуемите се законови предпоставки за уважаване на предявените искове, които настоящата инстанция споделя. Несъгласието на страната с изводите на съда, основали и правилното приложение на закона, не съставлява необоснованост на съдебното решение. Обосновано е прието в обжалваното решение, че от свидетелските показания не се установяват факти, обуславящи претендираните за причинени неимуществени вреди. От съдържанието им не следва извод да са претърпени от касаторката вредите, посочени в исковата молба, като непосредствена последица от издаването на отменената заповед, а именно - главоболие, високо кръвно налягане, неудобства и притеснение от евентуалната нужда от автомобил за транспортиране на болния ? съпруг. Е. Дериловам, върху която е доказателствената тежест, не е успяла да докаже влошено здравословно състояние в резултат именно на отменения акт. Следва да се отбележи, че от приложените по делото епикризи, касаещи здравословното състояние на касаторката, е видно, че същата е със стомашно – чревни проблеми, датиращи няколко години преди издаването на отменената Заповед, противно на показанията на разпитания по делото свидетел Г. Дерилов, син на касаторката, сочещи, че всички стомашни проблеми са вследствие на заповедта. Изложеното навежда на извода, че свидетелските показания не установяват обективното състояние на касационната жалбоподателка, обуславящо основателност и доказаност на претенцията ?. Липсват доказателства за конкретни негативни преживявания, които са породени от отменената заповед и които поради своя характер или интензитет презумптивно и обичайно биха се отразили в негативен аспект. Доколкото липсват и ангажирани доказателства във връзка с поставена диагноза по отношение на твърдяното състояние, която да е в причинна връзка с твърдяното въздействие от отменения акт, то следва да се приемат за правилни изводите на първоинстанционния съд по отношение липсата на доказани като настъпили неимуществени вреди в резултат на отменената като незаконосъобразна заповед за налагане на принудителна административна мярка. На следващо място следва да бъде посочено, че от представените по делото експертно решение, епикризи и амбулаторни листове не може да се направи заключение за конкретна необходимост от придвижване с моторното превозно средство, по отношение на което е приложена принудителната административна мярка. Както правилно е посочил и първоинстанционният съд – медицинската помощ е можело да бъде осъществена и чрез подаване на сигнал за повикване на линейка на тел. 112. Отделно от изложеното - нуждата от придвижване с конкретното МПС не е от такова естество, което би предизвикало във всяко нормално психически здраво човешко същество главоболие, високо кръвно налягане и притеснения. Житейски логично и разумно не би могло да се приеме, че всяко нормално човешко същество, би претърпяло твърдените негативни емоции, когато бъде лишено от придвижване с автомобил, посредством незаконосъобразна заповед за прилагане на принудителна административна мярка. Още повече, че свидетелствата за управление на МПС на лицата, имащи възможност да реагират при нужда от медицинска помощ, са били с изтекъл срок на валидност, което не сочи за крайна необходимост от придвижване с конкретното МПС. В тази връзка доколкото под преки вреди следва да се разбират онези, които са типична, нормално настъпваща по време и място последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие, то не би могло да се приеме, че твърдените неимуществени вреди са неминуема последица от издаването на незаконосъобразната заповед. Настоящата касационна инстанция счита, че вътрешните, душевни състояния подлежат на обезщетение, но само тогава, когато справедливостта го налага с оглед конкретните, обективно съществуващи обстоятелства във всеки един случай същите да бъдат възмездени. Такива обстоятелства по делото не са доказани. При приложението на чл. 52 ЗЗД съдът следва да прецени естеството и характера на причиненото страдание не само от страна на субективното възприятие и усещане на пострадалия за причинена вреда, а съобразно установени и доказани конкретни факти, от които тя произтича, при съобразяване и с общите схващания за справедливост, основаващи обезщетяването им. Обосновано и при правилно приложение на закона в случая съдът е приел неоснователност на предявения иск, при недоказано настъпване на твърдяните вреди и то в пряка причинна връзка от отменения акт. Въз основа на изложените съображения, правилно съдът е счел, че не е осъществен фактическият състав за възникване на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Поради това обжалваното решение е правилно. При този изход от спора, разноски на касатора не се дължат, а на ответника не следва да бъдат присъждани с оглед на разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ, които тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 144 и чл. 143 АПК. Липсата на изрична уредба в ЗОДОВ, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи, от което следва, че претенцията на ОД на МВР – гр. Перник за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна и не следва да бъде уважена. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение