Решение № 6559 от 14.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 230/2013 г.

Решение № 6559 от 14.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 230/2013 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, чрез процесуалния му представител гл. юрисконсулт Щалиянов, против решение № 5777/31.10.2012 г. по адм. дело № 2088/2012 г. на Административен съд София - град, с което по жалбата на "Хранагро" ООД със седалище и адрес на управление в гр. Стара Загора е отменено като незаконосъобразно Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2010 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" по Общо заявление за единно плащане на площ с Уникален идентификационен номер 24/250510/48903 от 17.03.2010 г. и административната преписка е върната на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за ново произнасяне по искането съобразно съдържащите се в мотивите на решението указания в 14-дневен срок от влизане на съдебното решение в сила. В касационната жалба са наведени оплаквания за неправилност на решението като необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, във връзка с които обстоятелствено са релевирани доводи. Претендира се отмяна на решението, при което да се отхвърли жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство и присъждане на разноските за двете инстанции, в т. ч. юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "Хранагро" ООД не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за основателна, по следните съображения: Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалбата на "Хранагро" ООД срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2010 г. с изх. № 2769 от 07.07.2010 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с което е отказано финансово подпомагане по подаденото от "Хранагро" ООД Общо заявление за плащания на площ по схемите и мерките за директните плащания за кампания 2010 г. с УИН: 24/250510/48903, а именно: по схемата за единно плащане на площ (СЕПП) е отказано финансово подпомагане поради установени площи извън допустимия слой в общ размер 3,09 ха, като е намалена оторизираната сума с 1717,86 лв.; по схемите за национални доплащания на площ (СНДП) е отказано финансово подпомагане поради установени площи извън допустимия слой в общ размер 2,9 ха, като е намалена оторизираната сума с 882,69 лв. и по плащанията за природни ограничения в планинските райони (НР2) е отказано финансово подпомагане за недопустима площ в общ размер 1,07 ха, като е намалена оторизираната сума с 42,25 лв. С обжалваното решение административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган в кръга на делегираните му правомощия и, но в нарушение на предвидената в чл. 59 АПК форма, а именно: в акта не са посочени индивидуализиращи случая факти - кои точно са площите, които органът счита, че попадат извън допустимия слой за подпомагане, извън кой допустим слой попадат - този от 2009 г., който е бил в сила към момента на подаване на заявлението, или този за 2010 г., който е определен едва през 2011 г., кое от двете основания по таблица 5 е налице - площи извън допустимия слой или застъпване, попълнената декларация при подаване на заявлението е бланкетна и от нея не става ясно кои точно БЗС или части от тях са били извън допустимия слой за 2009 г., налице са несъответствия и грешки в контролния лист от извършената проверка, не може да се установи връзката между данните от проверката и посочените в уведомителното писмо данни и в обобщено не са изложени мотиви за това несъответствие. Прието е, че непосочването на фактически и правни основания е нарушение на изискването за съдържание на акта съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и основание за отмяната му. Решението е неправилно, тъй като изводите на съда не съответстват на фактите по делото и действителното правно положение. По делото е установено, че "Хранагро" ООД е подало общо заявление за плащане на площ с УИН 24/250510/48903, посредством което кандидатства за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания на площ за кампания 2010 г. пред Разплащателната агенция. Подаденото заявление е попаднало в извадката от заявления, по които е извършена проверка на място съобразно заповед № 149332 от 18.06.2010 г. Резултатите от проверката са обективирани в нарочен контролен лист, а самата проверка е извършена в периода 30.06.2010 г. до 2.07.2010 г. "Хранагро" ООД е информирано за предстоящата проверка на 29.06.2010 г. и е негов представител е подписал представения му контролен лист. В последствие на му е изпратен и контролният лист чрез уведомително писмо Изх. № 2769 от 7.07.2010 г., като му е предоставена възможност да изрази възражения по констатациите на проверката. Резултатите на извършената проверка на място са обективирани в обжалвания административен акт в колона 4 от таблицата на стр. 2 от писмото по отношение на СЕПП и в колона 4 от таблицата на стр. З от писмото по отношение на СНДП. Резултатите от проверката на място по отношение на НР 2 са описано в колона 2 от таблицата на стр. 4 от обжалвания акт. По заявлението на дружеството - жалбоподател е констатирано и застъпване на заявени парцели при извършването на задължителните административни проверки на заявленията. Застъпването касае БЗС № 73420-38-1 по отношение на площ от 0.19 ха. Жалбоподателя е уведомен за застъпването и посредством декларация за изясняване принадлежността на площи, заявени от повече от един кандидат от 24.09.2010 г. се отказва от заявената площ. Резултатите от констатираната двойно заявена площ са обективирани на ред 6 от колона 5 на таблицата на стр. 2 от уведомителното писмо по отношение на СЕПП и на ред 5 от колона 5 на таблицата на стр. З от уведомителното писмо по отношение на СНДП. Именно в тази колона от таблицата са описани несъответствията, които са констатирани от административния орган при извършените административни проверки по заявлението на жалбоподателя. Разпоредбата на чл. 143b, ал. 8, предл. второ от Регламент № 1782/2003 (отм.) въвежда като изискване към новите държави-членки да въведат система за идентификация на земеделските парцели, която да гарантира, че парцелите могат да бъдат идентифицирани, да бъде установена тяхната площ, както и че представляват земеделска земя и не са предмет на друго заявление за подпомагане. В изпълнение на това задължение е създадена Глава Трета (Нова, ДВ, бр. 18/2006 г.) от Закона за подпомагане на земеделските производители. Съгласно чл. 30 ЗПЗП за изпълнение на функциите на Разплащателната агенция се създава Интегрирана система за администриране и контрол (ИСАК), която се състои от: 1. система за регистрация на кандидатите и на заявленията за подпомагане, 2. система за идентификация на земеделските парцели, 3. система за идентификация и регистрация на животните и 4. интегрирана система за контрол. Процедурата е доразвита в Глава трета от Наредба № 105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол. Разпоредбата на чл. 143b, ал. 8, предл. второ от Регламент № 1782/2003 (отм.) е въвела ясни изисквания за създаване на СИЗП, които са надлежно изпълнени от Република България. СИЗП представлява част от ИСАК и дори да допуска застъпване на площи, този пропуск се преодолява чрез Интегрираната система за контрол, също част от ИСАК. В случая именно при извършени кръстосани проверки на заявленията е констатирано застъпване. В националния правен ред са създадени гаранции как да се отстрани това застъпване без да се засегне размера на финансовата помощ. Правилно в тази връзка е направеното в обжалваното решение отбелязване, че съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 5 ЗПЗП, Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по СЕПП, когато за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площ не е отстранено, както и че в Инструкция за попълване на декларация за изясняване принадлежността на площи, заявени от повече от един заявител, санкции не се налагат на даден земеделски стопанин единствено когато другият кандидат се откаже напълно от застъпващите се площи. Данни в посочения смисъл обаче в случая не са налице. Неправилно съдът е основал направените от него фактически и правни изводи, предвид изрично установения от законодателя начин за установяване на правото на ползване за определен парцел. По делото липсва спор, че при извършените кръстосани проверки на заявленията за подпомагане на отделните бенефициенти е констатирано описаното по-горе застъпване. В тази връзка и по повод изпратените уведомителни писма за площи, заявени от повече от един кандидат, са потвърдени застъпванията, представяйки документи, удостоверяващи правото му на ползване върху заявените от него земеделски земи. Съгласно Инструкция за попълване на декларация за изясняване принадлежността на площи, заявени от повече от един заявител, при представяне на документи доказващи правото на ползване върху спорната територия от повече от един от засегнатите земеделски производители, те не се вземат предвид от Разплащателната агенция. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на първоинстанционния съд не е съобразено с представените по делото доказателства и влиза в противоречие с правилото на чл. 43, ал. 3, т. 5 ЗПЗП. Необосновано с оглед данните от приобщените по делото писмени доказателства и заключението на изслушаната СТЕ и в противоречие с правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, административният съд приема, че застъпването на площите е недоказано, както и че жалбоподателят е обработвал заявените площи. Следователно, правилно административният орган в уведомителното писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания, на посоченото в него правно основание, е отказал плащане на субсидии по подаденото от жалбоподателя заявление за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2010 г. Съдът е неправилно и в противоречие с фактите по делото е установил липса на мотиви - фактически основания за издаването му. Изводите са неправилни. В обжалвания ИАА като фактически основания за издаването му са посочени начина на изчисление чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) - таблиците са приложени по преписката, извършени проверки на място по данните от заявлението (протоколите от проверките са приложени по преписката), сравнения с външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта органи, какъвто впрочем е настоящия случай. Спазено е изискването тези документи и установените правнорелевантни обстоятелства да са приобщени към акта с цитирането им, с което е спазен принципът за самостоятелност, респ. непосредственост при осъществяване на административното производство от административния орган, поради което не е било необходимо тези факти да се приповтарят и като мотиви на издаденото УП. Позоваването на цитираните справки, проверки и т. н. в тяхната съвкупност, представляват фактическите основания, съответстващи на посоченото в писмото правно основание, което е мотивирало административният орган да вземе решението си. По същество те представляват юридическият факт (респ. фактическият състав), от който органът черпи упражненото от него субективно административно право. Това са конкретните факти, въз основа на които същият е счел, че следва да упражни предоставената му компетентност и на базата на които се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразност на акта. По изложените съображения, настоящият състав приема, че не се установява съществен порок при постановяване на оспорения в първоинстанционното производство административен акт. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, налице е основание касационната инстанция да се произнесе с ново решение по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на "Хранагро" ООД против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2010 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" по Общо заявление за единно плащане на площ с Уникален идентификационен номер 24/250510/48903 от 17.03.2010 г. С оглед направеното искане за присъждане на разноски и изхода от спора, ответникът по касационната жалба следва да бъде осъден да заплати на касатора, юрисконсултско възнаграждение по делото в размер на 150 лв., ведно с направени разноски за вещо лице от 300 лв., или общо сумата от 450 лв. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,