Решение № 283 от 2.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 347/2018 г.

Решение № 283 от 2.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 347/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 664/19.08.2019 г. по настоящето дело по жалба на С. Н. Т. и Г. Н. П. (починал в хода на касационното производство, заместен от правоприемника И. Г. П.) е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 313/01.09.2017 г. по гр. д. № 120/2017 г. на Софийски окръжен съд, с което (в обжалваната пред въззивния съд част) е потвърдено решение № 159/04.11.2016 г. по гр. д. № 150/2016 г. на Районен съд гр. Елин Пелин в частта, с която е обявен за действителен на основание чл. 17, ал. 1 ЗЗД сключеният между Н. Г. П. като дарител и Б. Г. П. като дарен договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 148 от 15.02.2007 г., т. І, рег. № 804, н. д. № 107/2007 г. на нотариус рег. № *, на следния недвижим имот: 1/2 ид. ч. от УПИ с площ от 860 кв. м., находящ се в [населено място] х., общ. Е. П., обл. С., представляващ имот с пл. № *, за който е отреден парцел II в кв. ** по плана на селото, заедно с първия етаж от построената в него двуетажна масивна жилищна сграда; и е потвърдено решение № 180/14.12.2016 г. по гр. д. № 150/2016 г. на Районен съд гр. Елин Пелин, с което е оставена без уважение молбата на Г. Н. П. и С. Н. Т. за допълване на решение № 159/04.11.2016 г., като се осъди ответника Б. Г. П. да заплати на ищците разноските, сторени пред първоинстанционния съд.

Изложените касационни основания са за нищожност, недопустимост и неправилност на обжалвания акт. Основният довод на жалбоподателите е, че първоинстанционният и въззивният съд са се произнесли по действителността на договора за дарение, без ответникът да е предявил надлежно насрещен иск, поради което обжалваното решение е недопустимо в тази част. Искането е да се прогласи нищожността на въззивното решение, евентуално да се обезсили, като недопустимо и производството по делото да се прекрати.

Ответникът оспорва касационната жалба, като твърди, че няма основания нито за нищожност, нито да недопустимост на въззивното решение, тъй като както в отговора срещу исковата молба, така и в първото съдебно заседание е предявил възражение за обявяване на действителността на прикритата сделка.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на Г. П. и С. Т. срещу Б. П. с твърдения, че общият наследодател на ищците Н. Г. П. е извършил симулативна продажба на ответника, прикриваща дарение и с искане да бъде установена нищожността на договора за покупко – продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 148, том I, рег. № 804, н. д. № 107/2007 г. на нотариус рег. № ***. В отговора си срещу исковата молба ответникът Б. П. е признал, че въпросната сделка всъщност прикрива дарение и е била извършена безвъзмездно, като е отправил искане към съда в случай на уважаване на иска, да признае за действителен прикритият договор за дарение, обективиран в нотариалния акт. Първоинстанционният съд приел за установено, че ответникът Б. П. е придобил безвъзмездно имота, като продажбата е била фиктивна и е прикривала дарение, поради което е прогласил нищожността й, а с отделен диспозитив обявил действителността на прикритата сделка – дарение. С допълнително решение от 14.12.2016 г. районният съд отхвърлил молбата на ищците основното решение да бъде допълнено в частта за разноските, като ответникът бъде осъден да им ги заплати.

Първоинстанционното решение е обжалвано само от ищците с доводи, че съдът се е произнесъл по непредявен иск, като е обявил за действителен сключения договор за дарение. Ищците са обжалвали и допълнителното решение от 14.12.2016 г. с аргументи, че сторените от тях разноски им се дължат, щом исковата молба е уважена. С обжалваното в настоящето производство решение въззивният съд отхвърлил и двете жалби. Приел, че пределите, в които се произнася съдът, се очертават от ищеца в исковата молба, но могат да бъдат "разширени" чрез последващо обективно кумулативно съединяване на искове, като ответникът предяви насрещен, обратен или инцидентен установителен иск. Приел също, че ответникът Б. П. е предявил за съвместно разглеждане в производството насрещен иск, което обстоятелство е съобщено на страните в доклада по делото и поради това първоинстанционният съд е бил надлежно сезиран за оспореното произнасяне. По жалбата срещу допълнителното решение съдът посочил, че то по естеството си е определение по чл. 248, ал. 3 ГПК, което е правилно. Макар да били уважени и първоначалният, и насрещният иск, ответникът е признал първоначалния иск и затова по него не дължи разноски, а и като краен резултат решението по делото било благоприятно единствено за него.

Касационният контрол върху въззивното решение е допуснат за проверка на неговата допустимост. В тази връзка следва да бъде поставен процесуалноправния въпрос допустимо ли е съдебно решение, с което съдът се произнася без за това да е отправено надлежно искане от страната. В трайно установената от Върховния касационен съд съдебна практика (срв. решение № 439/23.07.2010 г. по гр. д. № 476/2009 г., ІV г. о., решение № 196/15.10.2013 г. по гр. д. № 1348/2012 г., III г. о., решение № 226/08.12.2016 г. по гр. д. № 1349/2016 г., ІІІ г. о.) се приема, че когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран, постановеното от него решение е недопустимо. Произнасянето по претенция, която не е заявена с искова молба или по реда на изменение на иска, е в нарушение на принципа на диспозитивното начало, водещо до недопустимост на съдебния акт в тази част.

С оглед този отговор на въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, жалбата е основателна относно тази част от въззивното решение, в която е потвърдено произнасянето на първата инстанция за обявяване на прикритата сделка като действителна. Такъв иск не е предявен от ответника. Самият ответник не твърди такова нещо – в отговора си срещу касационната жалба той сочи, че е направил "възражение" за обявяване на действителността на прикритото дарение, а не че е предявил иск. Насрещен иск се предявява по правилата, по които въобще се подава искова молба и производството по него следва да се развие по общите правила: проверка на редовността на исковата молба, връчване на препис на ответника, срок за отговор, доклад. Такава процедура не е извършена от първоинстанционния съд, констатацията на въззивния съд, че в доклада на първата инстанция страните били уведомени за предявения насрещен иск, е напълно произволна. Нито в проекта си за доклад, нито в първото съдебно заседание при докладването на делото първоинстанционният съд е уведомявал страните, че се счита сезиран с предявен насрещен установителен иск за действителност на прикритата сделка. Въпросът за валидността на дарението изобщо не е бил предмет на делото – негов предмет е несъществуването на продажбено правоотношение между страните по нотариалния акт от 15.02.2007 г. поради относителната му симулативност, като прикриващо дарение. Доколко дарението е породило правни последици, съдът не е имал право да се произнася в диспозитива на решението си, тъй като за установяването на действителността му не е предявен иск, а с възражение това не може да стане. В диспозитива съдът може да се произнася само по възражения, по които се формира сила на пресъдено нещо (чл. 298, ал. 4 ГПК) и доколкото са надлежно заявени. С оглед цитираната по-горе практика на Върховния касационен съд, произнасянето по иск, който не е предявен, е недопустимо. Затова в частта обявяваща действителността на прикритата сделка – дарение решението и на двете инстанции е недопустимо и следва да бъде обезсилено, като производството в тази част бъде прекратено. За този извод на касационния съд няма никакво значение обстоятелството, че правоприемникът на починалия ищец Г. П. – И. П. – не поддържа касационната жалба. Жалбата не е оттеглена от него, а за допустимостта на въззивното решение в обжалваната част съдът следи служебно.

Касационната жалба е неоснователна в частта, в която се оспорва потвърждаването на допълнителното решение на първоинстанционния съд от 14.12.2016 г. Ответникът е признал иска в отговора срещу исковата молба, не е станал причина за предявяването му с поведението си, поради което право на разноски в първоинстанционното производство има само той (чл. 78, ал. 2 ГПК). Същото е приел въззивният съд и в тази част решението му (имащо характер на определение) е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Не така стои въпроса с разноските по въззивното и касационното производство. Ответникът е оспорил както въззивната, така и касационната жалба, които обаче са основателни. Поради това право на разноски във втората и третата инстанция на производството имат ищците. Правоприемникът на Г. П. не поддържа касационната жалба, поради което в тежест на ответника с настоящето решение следва да бъдат възложени единствено разноските, сторени от ищцата С. Т. в тези инстанции.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 313/01.09.2017 г. по гр. д. № 120/2017 г. на Софийски окръжен съд в частта му, с която е потвърдено решение № 180/14.12.2016 г. по гр. д. № 150/2016 г. на Районен съд гр. Елин Пелин.

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 313/01.09.2017 г. по гр. д. № 120/2017 г. на Софийски окръжен съд и потвърденото с него решение № 159/04.11.2016 г. по гр. д. № 150/2016 г. на Районен съд гр. Елин Пелин в частта, с която е обявен за действителен на основание чл. 17, ал. 1 ЗЗД сключеният между Н. Г. П. като дарител и Б. Г. П. като дарен договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 148 от 15.02.2007 г., т. І, рег. № 804, н. д. № 107/2007 г. на нотариус рег. № *, на следния недвижим имот: 1/2 ид. ч. от УПИ с площ от 860 кв. м., находящ се в [населено място] х., общ. Е. П., обл. С., представляващ имот с пл. № *, за който е отреден парцел II в кв. ** по плана на селото, заедно с първия етаж от построената в него двуетажна масивна жилищна и ПРЕКРАТЯВА производството в тази част.

ОСЪЖДА Б. Г. П., ЕГН [ЕГН], [населено място] х., общ. Е. П., [улица], да заплати на С. Н. Т., ЕГН [ЕГН], [населено място] х., общ. Е. П., [улица], 789, 13 лв (седемстотин осемдесет и девет лева, тринадесет стотинки) разноски за въззивното и касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване.