Решение № 14573 от 25.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7068/2020 г.

Решение № 14573 от 25.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7068/2020 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Темис-Юг" ЕООД, ЕИК *********, чрез адв. Д. Петрова, срещу решение № 2406 от 05.05.2020 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. д. № 7787/2018 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) № Р-22000116008954-091-001/13.04.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 907 от 26.06.2018 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) София при ЦУ на НАП за определените задължения по ЗДДС в размер на 4 179, 29 лв. главница и лихва – 1 026, 66 лв. за данъчен период 1.09.2015 г. – 30.09.2015 г. В жалбата се твърди, че съдебното решение е неправилно, поради противоречие с материалния и процесуалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Като допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила касаторът сочи, че съдът е изложил аргументи, които не кореспондират със събраните по делото доказателства. Обсъдил е едностранно доказателствения материал по делото, като не е изложил собствени изводи, а е възприел тези от решението на административния орган по жалба против процесния РА. Като нарушение на материалния закон и необоснованост на решението посочва, че съдът не е съобразил установеното от заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, като немотивирано не му е дал вяра. Акцентира, върху обстоятелството, че като получател по доставките е изпълнил всички задължения, произтичащи от закона във връзка с начисляването, отразяването и въобще администрирането на ДДС, поради което отказът да бъдат приложени в полза на касатора разпоредбите на ЗДДС относно упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит е незаконосъобразен. Акцентира, че съдебната практика на СЕС категорично обявява за противоречаща на правната уредба на ДДС практика на приходната администрация, при която се отказва право на данъчен кредит на получателя по доставката, заради неизправности при доставчика. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и отмяна на издадения на дружеството ревизионен акт в обжалваната част. Претендира присъждане на направените разноски по представен списък. Ответникът – директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура излага становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С оспорения РА, в обжалваната част, на дружеството са определени задължения по ЗДДС в размер на 4 179, 29 лв. – главница и лихви за просрочие – 1 026, 66 лв., в резултат на непризнато право на данъчен кредит за данъчен период 1.09.2015 г. – 30.09.2015 г. по фактури, издадени от "Транс Континентал Спедишън" ЕООД, на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, във вр. с чл. 9 ЗДДС. Констатирано е, че ревизираният субект извършва спедиторски услуги по организиране, осъществяване или обслужване на транспорт на стоки в България, в рамките на Европейския съюз и извън него и включените в тях дейности по транспортна обработка и обработка на документи с код на икономическата дейност 5229 – други спомагателни дейности в транспорта. В хода на ревизията е установено, че спорните 11 броя фактури са издадени във връзка с доставки на транспортни услуги от "Транс Континентал Спедишън" ЕООД. При извършената насрещна проверка на доставчика е започнала процедура по връчване на ИПДПОЗЛ по реда на чл. 32 ДОПК, като е връчено на В. Василев с писмо с обратна разписка. Документи и писмени обяснения не са представени. От ревизираното дружество са представени копия от издадените фактури с приложени към тях фискални бонове, международни товарителници /ЧМР/ и заявки-договор за транспорт. От съдържанието на международните товарителници, органите по приходите са установили, че като превозвачи са вписани дружествата "Евротранс ЗЗ" ЕООД и "Евротранс Спедишън 120" ЕООД. При извършените насрещни проверки на тези дружества е установено, че същите не са разполагали с кадрова и техническа обезпеченост за извършване на транспортните услуги. За да отхвърли жалбата на "Темис-Юг" ЕООД, административният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в установената форма и при липса на съществени нарушения на административнопроцесуалните правила, като същият е материално законосъобразен. Обсъдил е представените и ангажираните доказателства и е приел за недоказан факта на извършване на облагаеми доставки на транспортни услуги. При съобразяването на горните обстоятелства, съдът е приел РА в тази част за законосъобразен и е отхвърлил жалбата на дружеството. Решението в тази част е неправилно. В РА, след извършени насрещни проверки на доставчика и на вписаните в товарителниците като превозвачи дружества, основните констатации, обосноваващи отказа на право на данъчен кредит са свързани с неустановяване на материалната, техническа и кадрова обезпеченост. Съдебната практика на СЕС и ВАС безпротиворечиво приема, че не може получателят да отговаря за действията, респ. бездействията на своите доставчици, включително да доказва тяхната обезпеченост за извършване на доставките. В този смисъл са решенията по дела С-80/11, С-142/11, С-285/11, С-324/11, С-18/13 и др. на СЕС. Получателят по доставка, за да упражни правото на данъчен кредит е длъжен да установи всички положителни факти, за да докаже реалността на доставката, но от него може да се изисква да представи само тези доказателства, които са съставени заедно с прекия доставчик и са двустранно подписани. Всички други, които изхождат само от доставчика, каквито са тези за неговата обезпеченост да изпълни доставката, както и относно счетоводното отчитане на доставките при него, не може да се вменява в тежест на получателя по доставката да ги доказва. За да бъде признато на данъчно задълженото лице правото да приспадне начисления му ДДС, е необходимо то да притежава данъчен документ /фактура/, съдържащ изискуемите от закона реквизити, данъкът да е начислен във фактурата във връзка с осъществена облагаема доставка, стоката или услугата да е използвана за следващите облагаеми доставки на получателя. В тежест на лицето, претендиращо това право, е да докаже изброените предпоставки. По принцип, когато те са доказани, правото на приспадане следва да бъде признато. От друга страна, административните и съдебни органи следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба /решение на СЕС от 6 декември 2012 г. по дело С-285/11, Боник, т. 44/. В случая посочените по-горе предпоставки са доказани от жалбоподателя. В чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството са посочени задължителните реквизити, които следва да съдържа първичният счетоводен документ, адресиран до външен получател, какъвто документ безспорно представлява фактурата. Това са: 1. наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри; 2. дата на издаване; 3. наименование или име, адрес и единен идентификационен код по Булстат или единен граждански номер или личен номер на чужденец на издателя и получателя; 4. предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция. Съгласно приетото заключение от извършената съдебно-счетоводна експертиза, за извършените доставки са издадени фактури, данъкът е начислен по реда на чл. 86 ЗДДС. Фактурите са издадени от регистрирано по ЗДДС лице, като получателят също отговаря на това изискване. Плащането по фактурите е осъществено в брой, видно от приложените към всяка от фактурите фискални бонове. Всяка от фактурите е придружена и от съответна международна товарителница /ЧМР/ и заявка-договор за транспорт Редовността на воденото от ревизираното лице счетоводство е констатирано и от ревизиращите. Вещото лице е установило, въз основа на представените счетоводни справки, че разходите по фактурите са осчетоводени по сметка 491-Разчети за спедиция, по която са отчитани всички разходи и приходи от спедиторска дейност. В края на финансовата 2015 г. резултатът е отчетен в приходите за дейността, респ. във финансовия резултат. Получените услуги са свързани с основната дейност на дружеството за периода, като във връзка с получените транспортни услуги са издадени и съответни фактури към клиенти, посочени на с. 8 от заключението на вещото лице. През периода 1.09.2015 г. – 30.09.2015 г. дружеството-доставчик "Транс Континентал Спедишън" ЕООД е имало 13 лица на трудов договор на длъжностите: ръководител участък транспорт – 1 лице, спедитор – 2 лица, шофьор на товарен автомобил международни превози – 6 лица и шофьор тежкотоварен автомобил – 4 лица. Още в хода на ревизията е констатирано, че вписаното в ЧМР като превозвач дружество "Евро Транс Спедишън 120" ЕООД също е имало назначени на трудов договор 4 лица на длъжности шофьор и е разполагало със собствени превозни средства. От така изложеното следва, че изводите на органите по приходите за липса на доставка на транспортни услуги по коментираните фактури, не съответстват на доказателствата по делото и почиват на предположения, дължащи се основно на липсата на предоставена информация от доставчика, без да се отчита обстоятелството, че едноличният собственик и управител на дружеството към момента на доставките е починал към момента на ревизионното производство. По така изложените съображения решението следва да се отмени в оспорената част и вместо него да се отмени РА относно определените задължения по ЗДДС в размер на 4 179, 29 лв. главница и лихва – 1 026, 66 лв. за данъчен период 1.09.2015 г. – 30.09.2015 г. по фактури, издадени от "Транс Континентал Спедишън" ЕООД. С оглед крайния изход на делото, заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. Основателна е претенцията за разноски на касатора, включващи държавни такси, възнаграждение за експертиза и разноски за адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,