Решение № 12138 от 27.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7565/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) срещу Решение 580/12.06.2025 г. на Административен съд (АС) Монтана, постановено по адм. дело 156/2025 г. С обжалваното решение е отменено Решение ППН-01-973/2023 от 26.03.2025 г. на КЗЛД, с което е обявена за основателна жалба, рег. ППН-01-973/06.11.2023 г., подадена от И. Г. Х. срещу Второ основно училище Константин Фотинов, гр. Лом, за нарушение на чл. 5, § 1, б б от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните), наричан по-нататък Регламент (ЕС) 2016/679, и на основание чл. 58, § 2, б. б от Регламент (ЕС) 2016/679, за нарушение на чл. 5, § 1, б. б от Регламент (ЕС) 2016/679 е отправено официално предупреждение до администратора на лични данни - Второ основно училище Константин Фотинов, гр. Лом. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения, че съдът не е коментирал целта, за която е монтирано видеонаблюдението от училището и тази, за която е използвано, което прави решението необосновано. Сочи, че не са взети предвид всички събрани по делото доказателства, не са обсъдени и изложените от административния орган мотиви по отношение на обработването на лични данни чрез видеоустройства. Счита, че неправилно съдът е приел, че административният орган е следвало в решението си да посочи какви трябва да бъдат средствата за съблюдаване на трудовата дисциплина. Излага съображения за правилност и законосъобразност на постановения от КЗЛД акт. Моли обжалваното решение да се отмени. Претендира разноски за касационната инстанция и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представя писмено становище. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Асьова. Ответникът по касация И. Г. Х. оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмени бележки. Моли обжалваното решение да се остави в сила Ответникът по касация Второ основно училище Константин Фотинов, гр. Лом оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Ответникът по касация се представлява от адв. Николова. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съдът е приел от фактическа страна следното: Административното производство е започнало по жалба рег. ППН-01-973/06.11.2023 г., подадена от И. Г. Х., съдържаща оплаквания за видеонаблюдение във Второ основно училище Константин Фотинов, гр. Лом, където работи като учител. Оплакванията са, че данните от монтираното в класната стая видеонаблюдение се използват за контрол на трудовата дисциплина същата закъсняла за учебен час с шест минути, за което и били изискани обяснения. Сочи се, че жалбоподателката не е била информирана за осъществяваното спрямо нея дългогодишно видеонаблюдение, както и че на 17.10.2024 г. е подала уведомление в което заявила, че не желае да бъде обект на видеонаблюдение. От КЗЛД е изискано и приложено становище от Второ основно училище Константин Фотинов, гр. Лом. От КЗЛД е изискано и становище от Министерство на образованието и науката (МОН), като такова е постъпило с рег. ППН-01-973#16(23)/20.01.2025 г. На заседание на КЗЛД, проведено на 18.12.2024 г. жалбата на И. Г. Х. е приета за допустима. С процесното решение жалбата е обявена за основателна. Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от материално, териториално и по степен компетентен колегиален административен орган, при спазване на изискванията за кворум и мнозинство, в предвидената от закона писмена форма и формално съдържа предвидените в чл. 59, ал. 2 АПК реквизити, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приел е, че решението противоречи на материалния закон и е неправилно. В тази връзка съдът, след като е възпроизвел в решението си съдържанието на оспорваното решение на КЗЛД, е посочил, че за да постанови процесното решение Комисията е стигнала до извода, че в настоящия случай преследваната цел, а именно спазването на трудовата дисциплина, не само може да бъде достигната с други средства, но същите са определени и има по-специален ред за това. Твърдяло се, че претендираната цел на обработване на лични данни посредством системата за видеонаблюдение - спазване на трудовата дисциплина, се явявала прекомерна. Съдът е посочил, че горното само декларативно било записано, без да са изложени каквито и да било мотиви за това. Твърдяло се, че преследваната цел можела да бъде постигната с други средства, но не било пояснено какви са същите, а само било записано, че са определени и има ред за това. Не бил посочен и този ред. Нямало дори и примерно изброяване. Съдът е посочил, че в конкретния случай единственото друго средство, ако не се използва видеонаблюдението, което е установило закъснението на И. Х. за часа ѝ, е събиране на информация от учениците, което било недопустимо. Съдът е извел извод, че в настоящия случай липсват други средства, с които да бъде постигната преследваната цел спазване на трудовата дисциплина от учителите и училищния персонал. Поради това е приел, че в решението на КЗЛД не са изложени каквито и да е било съображения, че личните данни на И. Г. Х. са обработени в нарушение на цитираните норми. Посочил е, че това е порок, при който следва да се приеме, че в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК решението на КЗЛД е постановено без мотиви. Решението е неправилно. Съдът е събрал относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактите по делото. При правилно установени факти съдът е достигнал до незаконосъобразни правни изводи, че решението на КЗЛД е без мотиви и че същото е постановено в нарушение на материалния закон. Комисията за защита на личните данни е изложила подробни съображения, защо е приела жалбата на г-жа Х. за основателна предвид изложените в сезиращия я документ оплаквания за осъществявано видеонаблюдение без изрично нейно съгласие, данните от което се използват за неправомерни цели контрол на трудовата дисциплина, като в конкретния случай те са използвани за образуване на производство за нарушение на трудовата дисциплина поради закъснение за учебен час изискани са и обяснения. Съдът в решението си въобще не коментирал така изложените от КЗЛД мотиви, а именно защо използването на видеонаблюдението (събраните в тази връзка лични данни биометрични данни) за контрол на трудовата дисциплина и изискване на обяснения за нарушение на трудовата дисциплина се явява прекомерно за преследваната цел. Комисията за защита на личните данни в решението си е направила правилен анализ на представените от ответника по жалбата Второ основно училище Константин Фотинов, гр. Лом доказателства: Правила за обработване, съхранение и защита на личните данни при видеонаблюдението във Второ основно училище Константин Фотинов, гр. Лом, Политика за защита на личните данни, Вътрешни правила за защита на личните данни и инструкции за защита на личните данни. Взела е предвид и представеното становище от МОН. При постановяването на решението си КЗЛД се е позовала и на Насоки 3/2019 г. на Европейският комитет по защита на данните, дадени от същия предвид правомощията му по чл. 70 от Регламент (ЕС) 2016/679. Изложените в касационната жалба съображения в тази връзка са основателни. Правилно според настоящата инстанция КЗЛД е приела, че в конкретния случай, преследваната цел (контрол дали лицето се е явило навреме за началото на учебен час) може да бъде постигната с други средства и използването на данни от видеонаблюдение се явява прекомерно за преследваната цел контрол на трудовата дисциплина и образуване на производство за нарушение на същата. Неправилно съдът е приел, че КЗЛД е следвало да посочи какви са другите средства за контрол за трудовата дисциплина. Това не е задължение на административния орган, който следва да прецени дали законосъобразно и в съответствие с разписаните в Регламент (ЕС) 2016/679 и Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) правила са обработвани лични данни, събрани чрез видеонаблюдение, след като е сезиран с жалба. В случая КЗЛД е извършила необходимата проверка и правилно и законосъобразно е приела, че претендираната цел на обработване на личните данни посредством системата за видеонаблюдение спазване на трудовата дисциплина, се явява прекомерна и по този начин е нарушен принципът за законосъобразност на обработването на лични данни, регламентиран в чл. 5, § 1, б. б от Регламент (ЕС) 2016/679, поради което е упражнила правомощието си за налагане на корективна мярка. Като е достигнал до извод, че решението на КЗЛД е постановено в нарушение на материалния закон и изискването на чл. 59, ал. 1, т. 4 АПК съдът е постановил неправилно решение, което следва да се отмени. Вместо него следва да се постанови ново решение, с което се отхвърли жалбата на Второ основно училище Константин Фотинов, гр. Лом. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение се явява основателна и следва да се уважи. Касационният жалбоподател е заплатил държавна такса в размер на 70 лв. Представляван е от юрисконсулт и в двете съдебни инстанция, поради което следва да му се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лв. (по 200 лв. за всяка съдебна инстанция, предвид чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ). Общо на касационния жалбоподател следва да се присъдят разноски в размер на 470 лв. за двете съдебни инстанции. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо предл. второ АПК, Върховният административен съд, пето отделение