Решение № 5377 от 12.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9248/2011 г.

Решение № 5377 от 12.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9248/2011 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на Дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП, против Решение № 1303/30.05.2011 г. по адм. дело № 2744/2010 г. на Административен съд - Варна, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът - "Викас" ЕООД, гр. Русе, чрез процесуалните си представители - адв. Георгиева и адв. Балкански, оспорват касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Варна е отменил РА № 181001329/10.06.2010 г. на ТД на НАП - Варна, потвърдено с Решение № 596/04.08.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която за данъчен период м. 11.2009 г. на оспорващото дружество - "Викас" ЕООД, гр. Русе е начислен ДДС за внасяне в размер на 6 079.43 лева, по фактура № 200000035/26.11.2009 г., издадена от "Румекс строй - 1" ЕООД, в резултат от непризнато право на данъчен кредит. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че оспорения РА е незаконосъобразен, тъй като от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установява, обратно на органа по приходите, че доставката на процесната стока - бетонно желязо е извършена реално, тъй като превоза на стоката от превозвачите "Алспед" ЕООД и "Кирил Стойчев 97" ЕООД, е осъществен. По отношение на "Алспед" ЕООД, съдът е игнорирал доказателствената стойност на декларация и писмени обяснения от представляващия дружеството, че такъв превоз не е извършван, като е кредитирал изцяло представения от прекия доставчик писмен документ - ЧМР от 24.11.2009 г. за извършен превоз на такава стока от "Алспед" ЕООД /вписан в кл. 23/, с изпращач - гръцката фирма "Хеленик Халивургия" и получател - "Викас" ООД /кл. 24/. Съдът е констатирал, че този превозвач притежава МПС - камион с д. рег. № Е 8801 АН, който е вписан в издадената от гръцката фирма на "Румекс Строй-1" фактура от 24.11.2009 г. за доставка на бетонно желязо, както и в представените ЧМР-та от 13.11.2009 г. и от 20.11.2009 г., за извършен превоз от същия превозвач. Установил е, чрез съдебно-графологическа експертиза, че подписите на превозвача /кл. 23/ на тези две ЧМР-та, които не се оспорват, съвпадат с подписа на превозвача в ЧМР от 24.11.2009 г., от което е извел извод, че превозът на стоката по последното също е извършен от "Алспед" ЕООД, с което оспорващият е доказал извършването на превоза и получаването на стоката и е имал основание да я заприходи като свой актив. По отношение на втория превозвач е установил, че същият е извършил превоза на останалото количество от 22.890 т желязо /с предходен доставчик - посочената гръцка фирма/, с товарен автомобил с рег. № Е 9159 ВМ и ремарке с рег. № Е 3947 ЕА, тъй като е вписан като превозвач в издадената от гръцката фирма фактура на прекия доставчик /на стр. 169 от рев. преписка/ и в ЧМР от 24.11.2009 г. с водач на МПС - Любен Гогов, шофьор при "Кирил Стойчев 97" ЕООД. Съдът е приел, че превозните документи - ЧМР се ползват с доказателствена сила относно извършените превози на бетонно желязо и получаването на стоката от оспорващото дружество. Поради това упражненото от оспорващия право на данъчен кредит по тази фактура не е неправомерно, тъй като е налице реална доставка на стока, по смисъла на чл. 25, ал. 2 вр. с чл. 6 от ЗДДС. Решението е правилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е направил законосъобразни и обосновани правни изводи за реалност на процесната доставка. Законосъобразно съдът е кредитирал представените от ответника писмени доказателства - международни товарителници /CMR/, два броя от 24.11.2009 г., като документи, установяващи извършения превоз и едновременно с това получаването на стоката по издадената от "Румекс Строй-1" ЕООД данъчна фактура № 2000000035/26.11.2009 г. Поради това неоснователно е оплакването в касационната жалба, че липсва данъчно събитие и реална доставка на процесната стока - бетонно желязо, поради недоказаност на превоза й, от страна на "Алспед" ЕООД и на "Кирил Стойчев-97" ЕООД, по направление гр. Волнос, Гърция - гр. Русе, през м. 11.2009 г. В тази връзка по делото е установено, че едното CMR, с дата 24.11.2009 г. обективира превоз на 22.820 т бетонно желязо, поръчано от прекия доставчик на гръцката фирма-изпращач "Хеленик Халивургия" Кифисия, за което последната е издала фактура № 200902656/24.11.2009 г., с вписано превозно средство с рег. № Е 8801 АН, собственост на "Алспед" ЕООД. Същото превозно средство е посочено и в издадените от гръцката фирма Кантарна бележка /бюлетин/ от 24.11.2009 г., документираща претегленото количество желязо, както и в експедиционна бележка /бюлетин за изпращане/, документираща експедираното количество желязо за "Румекс Строй-1" ЕООД. От съдържанието на визираната товарителница е установено, че като превозвач в кл. 16 и в кл. 23 е вписана транспортната фирма "Алспед" ЕООД, гр. Благоевград, с подпис на извършилия превоза шофьор - Кирил Въчков, а като получател на стоката е вписано ответното дружество - "Викас" ЕООД, гр. Русе /кл. 24/, в която също фигурира подпис на получателя и дата - 26.11.2009 г. По делото, с оглед констатациите в оспорения РА за неизвършен превоз от "Алспед" ЕООД на тази дата, съдът е приел заключение на съдебно-графологическа експертиза, с предмет - установяване подписа на лицето в кл. 23 на тази товарителница, спрямо подписите на същия превозвач в други, неоспорени от него, товарителници от 13.11.2009 г. и от 20.11.2009 г. Заключението е категорично, че подписите на превозвач, в кл. 23 и на трите товарителници съвпадат и че това е лицето Кирил Въчков, шофьор в транспортна фирма "Алспед" ЕООД. При тези данни съдът законосъобразно е приел, че представената от ответното дружество международна товарителница от 24.11.2009 г., с превозвач - "Алспед" ЕООД, удостоверява извършения превоз на тази дата от гр. Волос, Гърция до гр. Русе, където е седалището на получателя на стоката. В случая не е било необходимо съставянето на приемо-предавателен протокол, тъй като превозния документ удостоверява този факт, чрез подпис на получателя в кл. 24. Поради това и крайните изводи на съда за реалност на доставката на посоченото във фактурата количество желязо, чрез този превозвач, се явяват законосъобразни. По същите съображения, за наличието на документ, установяващ извършения превоз от "Кирил Стойчев-97" ЕООД, а именно международна товарителница /CMR/ от 24.11.2009 г. за 22.890 т бетонно желязо, с изпращач посочената по-горе гръцка фирма, по поръчка на прекия доставчик - "Румекс Строй-1" ЕООД, и получател-ответното дружество, правилно е прието, че и тази доставка е реално извършена, поради което не са налице предпоставките за отказ от право на данъчен кредит. В случая доставката на превоз от "Кирил Стойчев-97" е установена с издадената от него на прекия доставчик фактура № 1/27.11.2009 г., документи за собственост на товарен автомобил и ремарке, с които е извършен превоза, данни за шофьора - Любен Гогов, служител при "Кирил Стойчев 97" ЕООД, фактура, кантарна бележка и експедиционна бележка от гръцката фирма за доставка на 22.890 т желязо с вписано превозно средство, собственост на този превозвач и най-вече с международна товарителница от 24.11.2009 г., в която същият е вписан като превозвач, а ответникът - като получател. Товарителницата има доказателствена сила за извършения превоз и за получаване на стоките от подписалия го като получател правен субект. Това, че извършилия превоз шофьор по това време се е водил в неплатен отпуск и че фактурата, издадена от превозвача, е осчетоводена по-късно, поради неплащане, не оборва доказателствената сила на превозния документ. Ето защо, като е кредитирал двата броя товарителници от 24.11.2009 г., приемайки, че превозите са осъществени и стоката по процесната фактура получена, съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е приложил правилно материалния закон. Като валидно, допустимо и правилно, обжалваното решение следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение