Решение № 11614 от 7.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7137/2009 г.

Решение № 11614 от 7.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7137/2009 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) . С решение № 472 от 15.04.2009 г., постановено по адм. д. № 1557/2008 г. Пловдивският административен съд е отхвърлил жалбата на Вълчо Маринов Деневски от гр. Брезово срещу решение № 227/07.07.2008 г. на ръководителя на ТП на НОИ гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на Деневски срещу разпореждане № 4302164465/21.05.2008 г. на ръководител отдел "Пенсии" в ТП на НОИ-Пловдив, с което е отменено разпореждане № 4302164465/31.05.2006 г. на последния и е отказано да се отпусне пенсия за ОСВ, както и разпореждане № 4302164465/03.06.2008 г. на ръководител отдел "Пенсии" в ТП на НОИ-Пловдив, с което е разпоредено Деневски да възстанови сумата от общо 4500,56 лв., от която главница в размер на 3 593,78 лв. за периода 01.03.2006 г. - 31.05.2008 г. и лихви в размер на общо 906,78 лв. до дата 21.05.2008 г., представляваща неправилно изплатени суми за пенсии на лицето. Срещу това решение чрез пълномощник е подадена касационна жалба от Вълчо Маринов Деневски с молба да бъде отменено. Счита, че съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и не се е съобразил с приетия документ - образец УП- 3, изх. № 94-00-1312/11.0608 г. и визираните в него обстоятелства. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна. Неоснователно е възражението, че съдът не е обсъдил всестранно и задълбочено всички представени по делото доказателства, поради което е постановил необоснован съдебен акт и неправилно е приложил материалния закон. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Първоинстанционният съд е постановил своето решение при напълно изяснена фактическа обстановка. Видно от приложената преписка, на Вълчо Деневски е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 01.03.2006 г. Към заявлението за пенсиониране, жалбоподателят е приложил заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение с дата 01.03.2006 г. и декларация, че от тази дата не се осигурява, каквито са изискванията на чл. 94, ал. 1 от КСО. Но по делото като доказателство е приет трудов договор № 1038/01.03.2006 г на Общинска администрация гр. Брезово, с който лицето е назначено за невъоръжена охрана от същата дата. Този факт обосновава вярната фактическа констатация на съда, че към момента на отпускане на пенсията, Деневски е бил с непрекъснато осигурителното правоотношение. При тези данни законосъобразни са мотивите на административния орган за издаване на оспорени административен актове, за невярност на декларираните от жалбоподателя релевантните факти към момента на получаване на пенсията за осигурителен стаж и възраст и недобросъвестност при получаване на процесната сума от общо 4500,56 лв., от която главница в размер на 3 593,78 лв. за периода 01.03.2006 г. - 31.05.2008 г. и лихви в размер на общо 906,78 лв. до дата 21.05.2008 г. Правилно съдът е потвърдил изводите на ръководителя на ТП на НОИ - Пловдив за неоснователност на жалбата на Вълчо Деневски срещу отказа за отпускане на лична пенсия за ОСВ и разпореждането, с което на основание чл. 114, ал. 1 от КСО е наредено връщане на недобросъвестно получената от жалбоподателя сума, представляваща неправилно изплатена пенсия. Не отговаря на действителността касационното възражение, че съдът не е преценил представеното по делото УП обр. 3 изх. № 94-00-1312/11.0608 г., в което началната дата на трудовия договор на Деневски е отразена като 07.03.2006 г. В мотивите на обжалваното решение съдът е направил съпоставка на първичните документи с тези, създадени през 2008 г. и извършените в тази връзка корекции в трудовия договор и във ведомостите за заплати за месец март 2006 г. на Община гр. Брезово. Доколкото отразените данни в УП обр. 3 изх. № 94-00-1312/11.06.08 г., не кореспондират с останалите доказателства по делото, правилно тяхното съдържание не е възприето от съда като опровергаващо правните изводи на административния орган. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,