Решение № 16547 от 14.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11287/2011 г.

Решение № 16547 от 14.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11287/2011 г., V о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 3343 от 5.07.2011 г., постановено по адм. д. 3634/11 г. Административен съд - София град, първо отделение, 5-ти състав, е отменил по жалба на Юлияна Борисова Ангелова Заповед № ЧР - 2 - 28 от 31.03.2011 г., издадена от изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане, за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя и е осъдил Агенция за социално подпомагане да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 300 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Агенция за социално подпомагане чрез пълномощника адв. Веселина Любомирова Петрова. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд - София град е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - София град и да постанови друго по същество на спора, с което да потвърди издадената заповед като правилна и законосъобразна. Ответницата по касационната жалба Юлияна Борисова Ангелова взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира се заплащане на разноски за тази инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Административен съд - София град е отменил Заповед № ЧР-2-28 от 31.03.2011 г., издадена от изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане, с която на основание чл. 103, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. е прекратено служебното правоотношение на Юлияна Борисова Ангелова на длъжността "директор" в дирекция "Социално подпомагане" - гр. Пазарджик. След като е описал подробно установената фактическа обстановка по издаване на обжалваната заповед, административният съд е приел, че заповедта е издадена в противоречие с материалния закон. Изложени са мотиви, че съгласно чл. 122, ал. 1 от ЗДСл. държавният служител следва да се яви в съответната администрация в двуседмичен срок от влизането в сила на административния акт, доказателства в която насока са представени от жалбоподателката /сега ответник по касация/. Съдът е приел за неоснователно възражението на административния орган, че 14-дневният срок за явяване започва да тече от 10.03.2011 г. - датата, на която служителят е уведомен, че заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е отменена, тъй като за същата не съществува правен интерес от оспорване на акта, с което е отменена заповедта. Посочено е, че този акт подлежи на обжалване съгласно чл. 104 от АПК, че по принцип административният акт влиза в сила след изтичане на срока за обжалването му, че не подлежи на преценка от административния орган дали адресата на акта има или не правен интерес от оспорването му, като тази преценка е предоставена на съда при евентуалното подаване на жалба. На база на това е направен краен извод за незаконосъобразност на издадената заповед, което обуславя необходимостта от нейната отмяна. Решението на Административен съд - София град е правилно и законосъобразно. Основните оплаквания, които се поддържат в касационната жалба, са за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Навеждат доводи, че административният съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, довело до накърняване на правото на защита на агенцията, като не е уважил молбата за отлагане на делото поради служебна ангажираност на пълномощника й. Твърди се още, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на материалния закон, приемайки, че служителката се е явила в 14-дневния срок по чл. 122 от ЗДСл. По така направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното: Направеното оплакване за нарушено право на защита е неоснователно. От обстоятелствата по делото е видно, че от пълномощника на АСП адв. Иванка Колева - Ненова е била депозирана молба за отлагане на съдебното заседание, насрочено за 16.06.2011 г. Същата е оставена без уважение от страна на административния съд, като е прието, че към молбата няма представени доказателства за служебна ангажираност, а освен това страната е уведомена преди повече от месец за съдебното заседание и по делото има представено пълномощно и на юрисконсулт. При такава изложените обстоятелства настоящата инстанция намира, че не е налице нарушение на съдопроизводствените правила, довело до накърняване на правота за защита на страната. Както пред първата, така и пред настоящата инстанция, не са ангажирани доказателства за служебна ангажираност на процесуалния представител на агенцията. В същото време по делото са налице доказателства /л. 7 от първоинстанционното дело/, че страната е имала и друг пълномощник, за който също няма данни да е бил служебно ангажиран за датата на провеждане на заседанието. Направеното оплакване за допуснато нарушение на материалния закон също е неоснователно. По делото няма спор за факти, а спорът се свежда до тълкуване и прилагане на материалния закон и по-конкретно на нормата на чл. 122 от ЗДСл. Даденото тълкуване на същата от страна на административния съд е правилно и обосновано. В нормата изрично е записано, че 14-дневният срок за явяване на работа започва да тече от влизането в сила на административния акт или на съдебното решение, поради което даденото тълкуване на касатора в друга насока не почива на правни основания. При това положение и с оглед на фактите по делото правилно е прието, че издадената заповед по чл. 103, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. се явява незаконосъобразно. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд - София град не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на ответницата по касация разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 300 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение,