Решение № 6349 от 27.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1344/2021 г.

Решение № 6349 от 27.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1344/2021 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). Образувано е по касационна жалба на главния директор на Главна дирекция (ГД) "Европейски фондове за конкурентоспособност" (ЕФК) в Министерството на икономиката (МИ) и ръководител на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" (ОПИК) 2014-2020 г., подадена чрез А. М. – главен експерт юрист в отдел "Законосъобразност на процедури и процесуално представителство" към ГД "ЕФК" в МИ, против решение № 6822/30.11.2020 г. по адм. дело № 4126/2020 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което съдът е отменил по жалба на "СОФИЯ ТЕХ ПАРК" АД, с ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. София, район "Младост", бул. "Цариградско шосе" № 111 Ж, ет. 2, представлявано от изпълнителния директор Т. М., Решение № РД-16-337/24.04.2020 г. на РУО на ОПИК 2014-2020 г. за определяне на финансова корекция в размер на 5 % от размера на предоставената по договор за обществена поръчка № Д-154-2019/BGRFOP002-1. 003-0001-C01-Su-015/04.10.2019 г., с изпълнител "Шимадзу Ханделсгезелшафт М. Б. Х. Корнойбург – клон София", по обособена позиция 1 подкрепа от ЕСИФ, в размер на 4 633, 26 лева, при обща стойност на договора 93 000, 00 лева с ДДС, и 5 % от размера на предоставената по договор за обществена поръчка № Д-153-2019/BGRFOP002-1. 003-0001-C01-Su-014/4.10.2019 г., с изпълнител [фирма], по обособена позиция 2 подкрепа със средства от ЕСИФ, в размер на 658, 58 лева, при обща стойност на договора 13 219, 20 лева с ДДС. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3, предложение първо и трето АПК. Мотивира становище, че са налице сочените в административния акт нарушения, обуславящи извод за ограничителност на поставения критерий за подбор по отношение на техническите и професионалните възможности на участниците. Твърди, че от основно значение за изпълнението на процесната обществена поръчка е техническото оборудване и неговите характеристики, а не възможностите на лицата, които са ангажирани с доставката му. Ограничително според касатора е не изискването за разполагане с екип от лица, притежаващи изобщо професионална компетентност, а императивното условие сервизният специалист да е преминал обучение именно при производителя на апаратурата. Последното по никакъв начин не допринася за качественото изпълнение на поръчката, а напротив - ограничава възможността за участие на икономически оператори, чийто екип се състои от експерти, които са преминали обучение, но не при производителя на оборудването и същевременно разполагат обективно с необходимата квалификация за извършването на процесната дейност. По тези съображения счита, че е било налице основание за определяне на финансова корекция, а приемайки обратното, съдът е постановил неправилно съдебно решение, което моли да се отмени, а първоинстанционната жалба – да се отхвърли като неоснователна. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Ответникът – "СОФИЯ ТЕХ ПАРК" АД, с ЕИК [ЕИК], представлявано от изпълнителния директор Т. М., в писмен отговор и в открито съдебно заседание по делото, чрез юрк. Г., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваният съдебен акт да се остави в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за представителство пред касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. С обжалваното решение съдът е отменил по жалба на "СОФИЯ ТЕХ ПАРК" АД – гр. София, Решение № РД-16-337/24.04.2020 г. на РУО на ОПИК 2014-2020 г. за определяне на финансова корекция в размер на 5 % от размера на предоставената по договор за обществена поръчка № Д-154-2019/BGRFOP002-1. 003-0001-C01-Su-015/04.10.2019 г., с изпълнител "Шимадзу Ханделсгезелшафт М. Б. Х. Корнойбург – клон София", по обособена позиция 1 подкрепа от ЕСИФ, в размер на 4 633, 26 лева, при обща стойност на договора 93 000, 00 лева с ДДС, и 5 % от размера на предоставената по договор за обществена поръчка № Д-153-2019/BGRFOP002-1. 003-0001-C01-Su-014/4.10.2019 г., с изпълнител [фирма], по обособена позиция 2 подкрепа със средства от ЕСИФ, в размер на 658, 58 лева, при обща стойност на договора 13 219, 20 лева с ДДС. За да постанови този правен резултат, съдът е установил от фактическа страна, че "СОФИЯ ТЕХ ПАРК" АД – гр. София е бенефициер по сключен с МИ в качеството му на УО на ОПИК 2014-2020 г. АДПБФП № BGRFOP002-1. 003-0001-C01, по процедура чрез директно предоставяне № BG16 RFOP002-1. 003 Фаза 2 на проект "Създаване на научно-технологичен парк", по проектно предложение, с № от ИСУН BGRFOP002-1. 003-0001 "Научно-технологичен парк – Фаза 2". Предоставената безвъзмездна финансова помощ от средства на ЕСИФ е в максимален размер до 12 273 362, 81 лева, което представлява 99, 64% от общите допустими разходи по проекта. В изпълнение на ангажиментите си при осъществяване на разходите по проекта, бенефициерът е провел открита процедура по възлагане на обществена поръчка, с предмет "Доставка на течен хроматограф и водороден генератор в две обособени позиции за нуждите на биофармацевтичен лаб. Комплекс по проект "Научно-технологичен парк-фаза 2", който се изпълнява по ОПИК", с две обособени позиции. В резултат на проведената процедура с избрания за изпълнител по обособена позиция (ОП) 1 участник – "Шимадзу Ханделсгезелшафт М. Б. Х. Корнойбург – клон София", е сключен договор за обществена поръчка № Д-154-2019/BGRFOP002-1. 003-0001-C01-Su-015/04.10.2019 г., на стойност 93 000 лева с ДДС, а по ОП 2 – договор за обществена поръчка № Д-153-2019/BGRFOP002-1. 003-0001-C01-Su-014/4.10.2019 г., с избрания за изпълнител участник "АСМ2" ЕООД, на стойност 13 219, 20 лева с ДДС. Обществената поръчка е била предмет на последващ административен контрол, при който е установено, че в раздел III. 1. 3 "Технически и професионални възможности", т. 2 от обявлението за обществената поръчка, както и в т. 3.5.3. 2 от документацията за участие по нея, възложителят е поставил изискване, участниците в процедурата да имат на разположение един сервизен инженер или друг специалист с професионална компетентност, преминал обучение при производителя на оборудването. Установено е още, че избраният за изпълнител по ОП 2 участник не отговаря на всички изисквания на възложителя, тъй като от представените от него документи, в т. ч. брошура и превод към нея, не се съдържа категорична информация, доказваща съответствието му с данните, посочени в подадената на етап кандидатстване оферта, свързани с наличието на "Резервен патрон със сушител" (изискване по т. 2.1.2. от Техническата спецификация и минималните технически изисквания за оборудването по ОП 2). Ръководителят на УО на ОПИК 2014-2020 г. е счел поставения критерий за подбор за ограничителен спрямо икономическите оператори, разполагащи в екипа си с експерт, преминал своето обучение при различно от производителя лице, но притежаващо всички необходими качества за качественото изпълнение на предмета на поръчката. Установил е, че изборът на изпълнител по ОП 2 е направен в противоречие с правилата на ЗОП. За констатираните нарушения и квалификацията им като нередности, обуславящи основание за определяне на финансова корекция, бенефициерът е уведомен с писмо изх. № 26-С-108/17.03.2020 г., като му е предоставен срок за депозиране на бележки и възражения по наведените от административния орган твърдения. В дадения с писмото срок в съответствие с чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ бенефициерът е депозирал възражение, с което е оспорил констатациите в писмото. След разглеждане на постъпилото възражение и въз основа на извършения фактически и правен анализ, на основание чл. 73 ЗУСЕСИФ РУО на ОПИК 2014-2020 г. е издал оспорения индивидуален административен акт за определяне на финансова корекция. Обосновано е извършването на нарушения по чл. 2, ал. 2 и чл. 59, ал. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), квалифицирани като нередност по т. 11, б. "б" от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредба за посочване на нередности/Наредбата), допуснати чрез формулирането на ограничителния критерий за подбор относно техническите и професионалните възможности на участниците. По отношение на втората нередност, свързана с констатациите за незаконосъобразност на избора на изпълнител по ОП 2, органът е възприел доводите, обективирани във възражението на бенефициера, и е прекратил производството по администриране на нередност в тази част. При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и с позоваване на конкретни фактически и правни основания. Установил е липса на предпоставките за определяне на финансова корекция, тъй като поставеното изискване е обосновано с оглед спецификата на доставяното оборудване. По отношение на втората нередност (по т. 2 от акта) е приел, че независимо от оттеглянето на констатациите на органа в тази част и прекратяването на производството по администриране на нередност по т. 14 от Приложение № 1 към Наредбата за посочване на нередности, органът неправилно в диспозитива на акта си е определил финансова корекция, което според съдебния състав е допълнително основание за отмяната му в цялост. С тези съображения първоинстанционният съд е отменил по жалба на "СОФИЯ ТЕХ ПАРК" – гр. София, оспореното решение на РУО на ОПИК 2014-2020 г. Решението е валидно, но частично недопустимо. При извършена служебна проверка за допустимост на основание чл. 218, ал. 1 АПК, Върховния административен съд намира, че обжалваното съдебно решение в частта, в която съдът е отменил оспорения индивидуален административен акт, в частта относно оттеглената констатация за нередност по т. 14 от приложение № 1 към Наредбата (т. 2 от акта), е недопустимо. Съображенията на касационната инстанция за това са следните: Допустимостта на съдебното решение е обусловена от спазването на задължението на съда да се произнесе в рамките на предмета на делото, който бива очертан от сезиращия съда акт, както и от наличието на всички абсолютни процесуални предпоставки, респ. липсата на отрицателни такива, за упражняването на правото на жалба. Несъобразяването с тези правила влече недопустимост на постановения съдебен акт, тъй като имплицитно нарушава принципа на диспозитивното начало, и води до неговата отмяна на основание чл. 221, ал. 3, вр. чл. 209, т. 2 АПК. В случая, видно от съдържанието на първоинстанционната жалба, с която "СОФИЯ ТЕХ ПАРК" АД – гр. София, е сезирало административния съд, повдигнатият правен спор касае решението на РУО на ОПИК единствено в частта му по т. 1, а именно – относно констатацията за извършени нарушения на чл. 2, ал. 2 и чл. 59, ал. 2 ЗОП, квалифицирани като нередност по т. 11, б. "б" от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности. Аналогичен извод следва и от петитума на подадената жалба - искането на жалбоподателя е свързано с отмяна на акта "в частта му по т. 1". Съдът не се е съобразил с така въведения предмет на оспорване и с обжалваното решение е отменил акта на РУО изцяло. Безспорно в случая не става въпрос за очевидна фактическа грешка, тъй като, от една страна, съдът няколко пъти е посочил, че предмет на съдебно оспорване е решението на РУО, без да конкретизира евентуално оспорваната част от него (виж Определение № 4787 от 1.07.2020 г. и протокол от открито съдебно заседание, проведено на 8.10.2020 г.), а от друга, видно от изложените в съдебния акт мотиви, незаконосъобразността на административния акт по т. 2, според съдебния състав, представлява допълнителен аргумент за отмяната му в цялост. Предвид липсата на надлежно сезиране от жалбоподателя, съдът не е имал правомощието да се произнесе по тази част на административния акт, поради което постановеното от него съдебно решение се явява недопустимо в частта, в която актът е отменен и по т. 2, и по арг. от чл. 221, ал. 3 АПК следва да се обезсили в тази част, а производството - да се прекрати. В допълнение към изложеното, произнасянето на съда е и при липсата на абсолютната предпоставка за допустимост на оспорването, а именно – правен интерес у жалбоподателя. Административният акт в частта му по т. 2 касае установена нередност, констатациите за която са оттеглени от органа, при възприемане на становището на бенефициера, обективирано в подаденото в хода на процедурата по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ възражение. Тъй като органът се е отказал от определянето на финансова корекция в тази част и е прекратил производството по администриране на нередност по т. 14 Наредбата, актът в тази му част е благоприятен за адресата си, което препятства възможността му да го оспори по съдебен ред. Произнасянето при липсата на абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на производството, каквото е правото на жалба, прави постановеното решение в тази част недопустимо на собствено основание. В останалата си част решението е валидно и допустимо, но неправилно, поради нарушение на материалния закон. Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на органа, издал обжалвания административен акт, спазването на законоустановената форма и процедурата по издаването му, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК не следва да бъдат повторно възпроизвеждани. Спорът е относно правната интерпретация на установените от първоинстанционния съд факти в контекста на осъщественото от административния орган властническо правомощие. Чрез критериите за подбор възложителите по същество извършват проверка относно способността на всеки участник да изпълни точно поръчката, в случай че бъде избран за изпълнител. Тъй като именно възложителите са тези, които в най-голяма степен могат да преценят своите потребности при възлагането на поръчката, законът им предоставя оперативна самостоятелност при определянето на минималните изисквания за допустимост на кандидатите, респ. участниците. Тази свобода е нормативно ограничена от заложените в ЗОП принципи (вж. чл. 2, ал. 1 и ал. 2 ЗОП) и императивни разпоредби на закона, в т. ч. възпроизвеждащата съдържанието на чл. 2, ал. 2 ЗОП разпоредба на чл. 59, ал. 2 с. з. В този смисъл преценката за законосъобразност на извършената финансова корекция, чрез отмяна на финансова подкрепа със средства от ЕСИФ, е обусловена от проверка, доколко възложителят при въвеждане на изискванията в документацията по обществената поръчка и критериите за допустимост е съобразил принципите и приложимите нормативни разпоредби на ЗОП и актовете по прилагането му. Не се спори, че възложителят е поставил изискване, според чието съдържание участниците в процедурата следва да имат на разположение един сервизен инженер или друг специалист с професионална компетентност, преминал обучение при производителя на оборудването. Безспорно е и че ръководителят на УО на ОПИК 2014-2020 г. е счел така поставения критерий за подбор е ограничителен, тъй като незаконосъобразно препятства участието на икономически оператори, разполагащи с екип от лица, преминали обучение за работа с процесното оборудване при лице, различно от производителя му. Правилността на това съждение обаче е спорна, тъй като е предмет на защитните тези на двете страни и обуславя крайния правен извод по делото. По същество, тя следва да се прецени в контекста на предмета на обществената поръчка. Видно от публикуваното обявление, предметът на поръчката включва доставка на течен хроматограф и водороден генератор. От посоченото в Раздел II. 2. 4) от обявлението описание на обществената поръчка (естество и количество на строителни работи, доставки или услуги или указване на потребности и изисквания) следва, че дейностите, включени в нейния обхват, са следните: доставка, монтаж, инсталация (вкл. настройки и тестване) и въвеждане в експлоатация на доставената апаратура, цялостна гаранционна поддръжка, обслужване и сервиз на апаратурата през време на гаранционния срок на същата, предложен от участника, който не може да бъде по-малък от 18 (осемнадесет) месеца, считано от датата на подписване на двустранен протокол за монтиране, инсталиране и въвеждане в експлоатация на доставената апаратура. Безспорна е спецификата, с която се отличава предметът на доставка по процесната обществена поръчка. Страните не спорят, че дейности като монтаж, инсталация и въвеждане в експлоатация на течен хроматограф и водороден генератор се извършват обичайно от лица, които са запознати със конкретните особености на двете апаратури и са придобили съответните знания и умения за боравене с тях. Спорен е въпросът дали тези компетенции биха могли да бъдат получени и чрез обучение, проведено от лице, различно от производителя на апаратурата. При положителен отговор на този въпрос поставеното изискване за преминато обучение единствено при производителя ще се яви ограничително, необосновано и в този смисъл – в противоречие с чл. 2, ал. 2 и чл. 59, ал. 2 ЗОП. Несподелим е правният извод на АССГ за обоснованост на така поставения критерий за подбор. Не отговаря на обективната истина твърдението на първоинстанционния жалбоподател, че единствено сервизни инженери, респ. лица със съответната професионална компетентност, преминали обучение при производителя на оборудването, могат да извършат предвидените за изпълнение дейности по поръчката. Такива данни не се съдържат в приетата по делото доказателствена съвкупност, а и не следват от приложимата нормативна уредба. Наведените пред съда доводи, че процесната апаратура се характеризира със сложност и специфика и в този смисъл изисква обучението на специалистите, ангажирани с боравене с нея, да е получено от производителя й, са бланкетни и не са подкрепени с каквато и да било конкретика и доказателства. Такива не са изложени и в касационното производство. В застъпеното становище на ответника е описана единствено същината на дейностите, средата, в която обичайно се извършват същите, както и самата структура и технически характеристики на апаратурата. Не са изложени съображения защо боравенето с оборудването, под формата на доставка, монтаж, въвеждане в експлоатация и сервизно обслужване, се характеризира именно с такава специфика, чието усвояване зависи единствено от производителя, което всъщност е релевантният факт по делото. Изложеното налага извод, че в случая не става въпрос за специфична технология на работа, която е непозната за лица, извън производителя. Дали участниците могат да се справят с възложените им дейности следва да се прецени чрез поставянето на обективни изисквания, годни да установят конкретните им възможности, в т. ч. знания и умения, за работа със съответното оборудване/апаратура. Неправилно е същите да се оценяват спрямо източника им, тъй като по този начин необосновано се ограничава възможността за придобиването им, с оглед участието им в конкретната процедура. Още повече, че този източник в случая не гарантира по-качествено изпълнение, или поне липсват доказателства в обратния смисъл. Да се приеме, че всички лица следва да бъдат обучавани от една и съща организация, на едно и също място, единствено и само от конкретен производител е в пряко противоречие с императивната забрана, установена в ЗОП, да се ограничава необосновано участието на потенциални икономически оператори, разполагащи с обективната възможност да изпълнят предмета с изискуемото качество. В този смисъл е и съдебната практика на Върховния административен съд, който е имал възможност да се произнесе по аналогични и сходни правни спорове (виж например: решение № 4342 от 6.04.2017 г., постановено по адм. дело № 403/2017 г. на IV отделение на ВАС, решение № 5501 от 29.04.2021 г., постановено по адм. дело № 1229/2021 г. на VII отделение на ВАС, решение № 5508 от 5.05.2021 г., постановено по адм. дело № 2306/2021 г. на VII отделение на ВАС, решение № 10691 от 4.08.2020 г., постановено по адм. дело № 10487/2019 г. на VII отделение на ВАС и други). По изложените съображения е неправилен изводът на АССГ за липса на констатираните от административния орган нарушения на чл. 2, ал. 2 и ал. 59, ал. 2 ЗОП. Същите правилно са квалифицирани като нередност по т. 11, б. "а" от Наредбата за посочване на нередности – "Използване на: основания за отстраняване, критерии за подбор, критерии за възлагане, условия за изпълнение на поръчката, или технически спецификации, които не са дискриминационни по смисъла на т. 10 от настоящото приложение, но ограничават достъпа на кандидатите или участниците." При този извод за наличие на вменените нарушения, следва да бъде анализиран и третият елемент от понятието за "нередност" по смисъла на Регламент 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (Регламент 1303/2013), а именно – вредата. Еднопосочна е практиката на Върховния административен съд и на Съда на Европейския съюз (СЕС), че нито националното законодателство, нито законодателството на Съюза поставят като изискване единствено наличието на реална вреда. Нередност може да съществува и тогава, когато е налице възможност за нанасянето на вреда на общия бюджет, като няма изискване да се докаже наличието на точно финансово изражение. Това тълкуване на разпоредбата на чл. 2, т. 36 Регламент № 1303/2013 е трайно установено по повод на идентичните дефиниции в Регламент № 2988/1995, Регламент № 1083/2006, както и други секторни регламенти (виж решение Ireland v Commission, С-199/03, EU: C: 2005: 548, т. 31; решение Chambre LТIndrе, С-465/10, EU: C: 2011: 867, т. 47; решение Firma, С-59/14, EU: C: 2015: 660, т. 24; решение Wrocуaw, EU: C: 2016: 562, т. 44). Настоящата инстанция счита, че в конкретния случай е налице потенциална възможност за нанасяне на вреда на бюджета на Съюза с оглед това, че неправомерните ограничения за потенциални участници намаляват броя на кандидатите, които участват в процедурата, а максимално широкият кръг от участници е предпоставка за постигане на възможно най-благоприятни финансови резултати за възложителя и бюджета. Доколкото не може да се изключи възможността допуснатите нарушения да имат отражение върху бюджета на съответния фонд, то налице е основание за определяне на финансова корекция. За случаите на нередности по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ, попадащи в Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата за посочване на нередности, законодателят е приел, че не е възможно да бъде определено количествено изражение на финансовите последици, т. е. не може да се установи размерът на реалните финансови последици върху изразходваните средства - допустимите разходи. Поради това и в съответствие с чл. 72, ал. 3 ЗУСЕСИФ е определил процентен показател спрямо засегнатите от нарушението разходи. Това означава, че законодателят е приел наличието на възможност за вреда на бюджета на Съюза, когато са извършени визираните в Приложението към Наредбата нарушения, без да е необходимо за всяко нарушение да се установява точното количествено изражение на финансовите последици. В решението на РУО са изложени ясни и конкретни съображения за избрания процентен показател. Определената основа обаче не съответства на законовите изисквания. Касационната инстанция не възприема извода на съда в обратния смисъл. Съображенията за това са следните: Основата, върху която компетентните административни органи могат да определят финансови корекции за установени нередности, е нормативно установена в чл. 71, ал. 1 ЗУСЕСИФ. Според предписанието на посочената разпоредба, чрез извършването на финансови корекции се отменя предоставената по глава трета финансова подкрепа със средства от ЕСИФ или се намалява размерът на изразходваните средства – допустими разходи по проект, с цел да се постигне или възстанови ситуацията, при която всички разходи, сертифицирани пред Европейската комисия, са в съответствие с приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство. Следователно основата за определяне на финансови корекции е размерът на допустимите разходи, представляващи безвъзмездна финансова помощ, предоставена със средства от ЕСИФ, по съответните, засегнати от нарушението договори. В случая, начинът, по който е формулиран диспозитивът на оспорения индивидуален административен акт, не противоречи на цитираното правило от ЗУСЕСИФ. По изложените аргументи е решението е законосъобразно и в частта, с която е определена основата върху която е наложена финансовата корекция. При така установеното от фактическа и правна страна, настоящият състав счита, че са налице материалноправните предпоставки, констатирани от органа, за определяне на финансова корекция. Приемайки обратното, първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон и е достигнал до необосновани правни изводи по съществото на спора. Последното е вярно, тъй като в съдебния акт не е посочено как съдът е достигнал до обективираните правни изводи. Без да подкрепи заключенията си с логически връзки между приетите по делото доказателства, съдът е постановил необосновано съдебно решение, което подлежи на отмяна на основание чл. 209, т. 3, предложение първо и второ АПК. По изложените съображения постановеният съдебен акт следва да се обезсили в частта, в която оспореното решение на РУО на ОПИК 2014-2020 г. е отменено в частта му по т. 2, и производството в тази част да се прекрати. Решението следва да се отмени в останалата му допустима част, като неправилно, поради нарушение на материалния закон, а първоинстанционната жалба – да се отхвърли като неоснователна. С оглед изхода на спора и своевременно направеното от процесуалния представител на касационния жалбоподател искане за присъждане на разноски, в полза на Министерството на икономиката следва да бъде присъдено възнаграждение за процесуално представителство пред Върховния административен съд в размер на 100 (сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за представителство пред касационната инстанция. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение