Решение № 601 от 18.01.2011 г. на ВКС по н. д. № 593/2010 г.

Решение № 601 от 18.01.2011 г. на ВКС по н. д. № 593/2010 г., III н. о., НК, докладчик председателят Елияна Карагьозова Производството е образувано на основание искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на ВНОХД № 355/2010 г. по описа на Окръжен съд-П., отменяване на постановеното по него решение № 138/28.06.2010 г. с което е потвърдена оправдателната присъда срещу В. С. Н. и К. М. М. по нохд № 399/2008 г. по описа на Районен съд [населено място]. Иска се връщане на делото за ново разглеждане поради допуснати нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Искането се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура, по изложените в него съображения. Защитниците на В. Н. и К. М. намират искането за неоснователно и молят да се остави без уважение. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 31 от 19.03.2010 г. по нохд № 399/2008 г. Пещерският районен съд е признал подсъдимите В. С. Н. и К. М. М. за НЕВИНОВНИ в това, че на 31 март 2003 г. в [населено място] първият като длъжностно лице-кмет на Община Батак, в съучастие като съизвършители да са присвоили чужди пари-сумата 20 000 лева, собственост на Община Батак, връчени на подс. Н. в това му качество да ги управлява, чрез РКО № 279/31.03.2003 г., като за улесняване на присвояването да са извършили и друго престъпление-съставили неистински официални документи-фактура № 1877/30.01.2003 г. с издател [фирма] и платежно нареждане от 30.01.2003 г. заверено от О. банка АД клон П., с цел да бъдат използвани, като присвояването е в големи размери, поради което и на основание чл. 304 НПК ГИ ОПРАВДАЛ по обвинението по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. с ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 201 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с чл. 308, ал. 1 предл. 1 НК. С горното решение Пазарджишкият окръжен съд е ПОТВЪРДИЛ присъдата. Искането е процесуално допустимо, подадено в срока по чл. 421, ал. 1 НПК от легитимна страна, а разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО: Решението е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Съгласно чл. 339, ал. 2 НПК, когато потвърди присъдата въззивната инстанция посочва основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбата или протеста. Решението на въззивния съд е изготвено в нарушение на посочената процесуална норма. Видно е по делото, че на 19.05.2010 г. О. прокуратура П. е изпратила мотиви към Протеста на Районна прокуратура-[населено място], подаден в законния срок. Мотивите съдържат подробни, изчерпателни доводи в подкрепа на обвинителната теза за извършено от двамата подсъдими престъпление по чл. 202 НК. Всеки от доводите е аргументиран с конкретни събрани по делото доказателства, които очертават всички обстоятелства от значение за предмета на доказване по чл. 102 НПК. В съдебно заседание, представителят на Окръжната прокуратура изцяло е поддържал изготвените мотиви и отново е посочил и анализирал кръга доказателства, които според обвинението обуславят наказателната отговорност на подсъдимите. От решението обаче е видно, че въззивният съд се е спрял на част от възраженията на обвинението, които не е обсъдил поотделно и във взаимовръзка с всички относими доказателства. На л. 43 от делото е посочил, че протеста е неоснователен досежно изложеното в него, като в 4 абзаца е маркирал някои от направените доводи. Липсва анализ на съвкупния доказателствен материал, като съдът е дал приоритет на обясненията на подсъдимите и свидетелите от общината, които са били подчинени на В. Н. през инкриминирания период. Не се коментира заключението на двете експертизи-съдебно счетоводна и техническа, показанията на свидетелите от О. банка-П. относно характера на изготвените неистински документи, съдържащи и фиктивен печат на посочената банка. Съгласно чл. 12 НПК страните в съдебното производство имат равни процесуални прана. Прокуратурата е легитимна страна и има право да получи отговор на доводите, с които съдът не приема представените от нея доказателства. С оглед на изложеното, изготвените мотиви не дават възможност касационната инстанция да обсъди и се произнесе по поддържаните и пред нея възражения срещу оправдателната присъда. В този смисъл допуснатото процесуално нарушение е основание за отменяване на съдебния акт и връщането му на същия съд за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание. На второ място, касационният състав намира, че е налице и друго процесуално нарушение. Отказът за отвод на съдия Кр. Пунтева от разглеждане на въззивното дело е в разрез с чл. 29 НПК. Не може да се приеме за безусловно и несъмнено, че липсват данни за предубеденост на съдията при участието й във въззивното дело. От молбата на ОП-П. и приложеното дело е видно, че съдия Пунтева е била докладчик по нохд № 612/07 г. на ОС-П. по обвинителен акт срещу двамата подсъдими. Проведени са няколко съдебни заседания, като в последното на 04.04.2008 г. съдия Пунтева е прекратила съдебното производство и е върнала делото на ОП за отстраняване на процесуални нарушения. След получаване на делото ОП-П. с постановление от 08.05.2010 г. частично е прекратила дос. производство срещу В. Н. за престъпление по чл. 282 НК. Делото е внесено в РС-Пещера, който е постановил оправдателната присъда по образуваното нохд № 399/08 г., предмет на разглеждане по внохд № 355/10 г. При тези данни са били налице основания по чл. 29, ал. 2 НПК за отвеждане на съдията и същата не е следвало да участва при разглеждане на делото във въззивното производство Допуснатите нарушения са съществени по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 348, ал. 1 т, 2 НПК, поради което искането като основателно следва да се уважи. Воден от тези мотиви и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение