Решение № 72 от 5.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10976/2022 г.

Решение № 72 от 5.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10976/2022 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационнaта жалба на Д. Д. от гр. Ловеч, подадена чрез упълномощен процесуален представител - адв. Л. Тодорова, срещу Решение № 156 от 12.08.2022 г., постановено по адм. дело № 89 по описа на Административния съд – Ловеч за 2021 година. С обжалваното решение е отхвърлен предявения от Д. иск против Българска народна банка (БНБ) за осъждането й да му заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 634 850,65 лв., сума, представляваща неизплатения остатък (извън гарантираните със закон и изплатени 196 000, 00 лв.) от внесен депозит в "Корпоративна търговска банка" АД (КТБ АД), в несъстоятелност, в размер на 860 000, 00 лв., ведно с лихва за забавено плащане на главницата на обезщетението в размер на 80 000,00 лв., считано от 20.06.2014 г. до окончателното изплащане на сумата на обезщетението. Касационният жалбоподател поддържа неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и последно АПК. Иска отмяната му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора, с който исковата му претенция да бъде уважена в цялост. Прави възражение за недължимост на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – БНБ, чрез пълномощник адв. А. Георгиев, в писмен отговор от 06.10.2022 г., подаден в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК, навежда доводи за неоснователността й, и правилността на обжалваното решение. Иска потвърждаването му. Претендира сторените в първоинстанционното и касационното производство разноски, за което представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Българска народна банка чрез пълномощника й адв. А. Георгиев е подала частна жалба против Определение № 798 от 16.09.2022 г., постановено по адм. дело № 89 по описа на Административния съд – Ловеч за 2021 г., с което е оставена без уважение молбата на БНБ за изменение на Решение № 156 от 12.08.2022 г., постановено по същото дело в частта за разноските чрез присъждане като такива адвокатското възнаграждение. Частният жалбоподател БНБ твърди неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон. Поддържа, че, на основание чл. 10, ал. 2 и ал. 4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), на ищеца следва да бъде възложена тежестта да понесе разноските, сторени от ответника за адвокатско възнаграждение за защитата му в първоинстанционното производство. Прави възражения, основани на приетото в Определение № 2/20.04.2021 г., постановено от Общото събрание на съдиите от Гражданската колегия на Върховния касационен съд и Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд по тълк. дело № 1/2019 г. Счита, че настоящият казус попада в хипотезата на "заварено дело" спрямо приетите изменения и допълнения в ЗОДОВ, обн. в ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г. По тези съображения иска отмяната на обжалваното определение. Ответникът по частната жалба – Д. Д. я оспорва. В писмени бележки по делото сочи доводи за неоснователността й. Иска потвърждаване на обжалваното определение. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор дава заключение за неоснователност на касационната и частната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната и частната жалба като процесуално допустими, като подадени от надлежни страни, за които обжалваното съдебно решение, респективно обжалваното определение са неблагоприятни и в срока по чл. 211, ал. 1, респ. чл. 230 АПК, поради което следва да бъдат разгледани относно тяхната основателност. По касационната жалба на Д. Д.: За да постанови обжалвания резултат, административният съд е приел, че е сезиран от Д. с иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за осъждането на БНБ да му заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 634 850, 65 лв., която сума представлява неизплатения остатък от внесен в КТБ АД (в несъстоятелност) депозит в размер на 860 000, 00 лв., ведно с лихва за забавено плащане на главницата на обезщетението в размер на 80 000, 00 лв., причинени му от незаконосъобразното бездействие на Централната банка да осъществява системен и ефективен контрол върху дейността на банките. Съдът е установил от фактическа страна, че ищецът е сключил с КТБ АД на 11.08.2011 г. Рамков договор за платежни услуги за потребители (физически лица), уреждащ бъдещото изпълнение на отделни или поредица от платежни операции, разрешени от потребителя, както и задълженията и условията за водене от банката на платежни сметки, открити по искане на потребителя, при спазване на специалните и/или допълнителни условия за водене на съответния вид сметки. Към рамковия договор са сключени и анекси за откриване на банкови сметки при условията на безсрочен депозит "Плюс", както следва: № 71279 от 11.08.2011 г., № 74204 от 27.10.2011 г., № 81535 от 11.06.2012 г., № 84228 от 14.08.2012 г., № 86640 от 11.10.2012 г., № 101764 от 25.03.2013 г., № 110756 от 05.07.2013 г., № 116646 от 09.09.2013 г. и № 123542 от 31.10.2013 г. На 20.06.2014 г., Управителният съвет на БНБ, на основание чл. 115 (отм.) от Закона за кредитните институции (ЗКИ), поставил със свое Решение № 73, изменено и допълнено с Решение № 74/22.06.2014 г., КТБ АД под специален надзор за срок от три месеца, като е спряно изпълнението на всички нейни задължения за същия срок, ограничена е дейността й, забранено е извършването на всички дейности, съгласно банковата лицензия, отстранени са от длъжност членовете на управителния и на надзорния съвет на банката, назначени са квестори. С Решение № 82 от 30.06.2014 г. на Управителния съвет на БНБ, считано от 01.07.2014 г., са намалени лихвените проценти по депозити на КТБ до средния им пазарен размер за банковата система по видове, матуритет и валути. С Решение № 138/06.11.2014 г. Управителният съвет на БНБ отнел лиценза на КТБ АД за извършване на банкова дейност. Със същото решение, на основание чл. 9, ал. 1 от Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН), приел да бъде подадено искане до компетентния съд за откриване на производство по несъстоятелност за КТБ, за което уведомил и Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ/Фонда) с цел извършване на подготвителни действия за назначаване на синдик. Като се позовал на представено по делото банково удостоверение от КТБ АД, изх. № 851/30.10.2014 г. (л. 19 от адм. дело № 274/2019 г. по описа на Административния съд – Ловеч), съдът установил, че към 30.10.2014 г. ищецът е титуляр на банкова сметка, открита при условията на безсрочен депозит "Плюс" с наличност по сметката в размер на 860 000, 00 лв., като начислената лихва е била в размер на 42 888, 82 лева. На 09.12.2014 г. ищецът получил плащане от ФГВБ в размер на 196 000, 00 лв. – операционна бележка за плащане към БИСЕРА/РИНГС на л. 22 от адм. дело № 274/2019 г. по описа на Административния съд – Ловеч. В откритото производство по несъстоятелност на КТБ остатъкът от влога на ищеца в размер на 715 740, 01 лв. е приет от синдиците на банката за вземане, което ще бъде покривано от масата на несъстоятелността (извадка от Списък на приетите от синдика на КТБ АД вземания на кредиторите на банката, по които не са направени възражения – л. 21 от адм. дело № 274/2019 г. на Административния съд – Ловеч и Удостоверение от КТБ АД, изх. № 2072/04.11.2021 г. на л. 126 от адм. дело № 89/2021 г., том I на Административния съд – Ловеч). Ищецът е включен в Списъка по чл. 66, ал. 7, т. 1 ЗБН под № 2091, като е включен в три частични сметки за разпределение на наличните суми между кредиторите на КТБ АД с приети вземания по чл. 69, ал. 1 ЗБН – за сумите от 80 889, 16 лв., 61 986, 49 лв. и 36 554, 85 лв. Съгласно Удостоверение от КТБ АД, изх. № 2072/04.11.2021 г. (л. 126 от том I на първоинстанционното дело), след изплащането на сумите по трите частични сметки, за Д. е останала неразпределена сума в размер на 536 309, 51 лв. По делото е назначена, изслушана и приета основна и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, извършена от вещо лице М. К., чиито заключения съдът кредитирал изцяло, като обективни и основани на доказателствата по делото. При така установената фактическа обстановка, Административният съд – Ловеч е приел, от правна страна, че подаденият от Д. Д. иск е процесуално допустим, а по същество е неоснователен. Обсъдил подробно възложените на БНБ по националното законодателство регулаторни и надзорни функции, за които приел, че представляват административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Посочил, че Управление "Банков надзор" при БНБ се ръководи от подуправител, избран от Народното събрание, като независимостта на Централната банка е изрично прогласена в чл. 44 от Закона за Българската народна банка (ЗБНБ), че по делото не се доказва твърдяното неупражняване на банков надзор. Приел, че в периода от датата, на която КТБ АД е поставена под специален надзор до отнемането на лиценза й за извършване на банкова дейност, Централната банка е извършвала активни действия по установяване на обективното състояние на КТБ, като с установяването на отрицателен капитал съгласно ЗКИ, е предприела онова, което надзорните й правомощия изискват – да отнеме лиценза на търговската банка. Формирал е извод, че БНБ е била активна в упражняването на правомощията си. Посочил, че изпадането в състояние на неплатежоспособност е свързано с начина на управление на търговската банка и взетите в тази връзка управленски решения, т. е. причинена е от дейността на търговското дружество. Посочил, че обстоятелството, че националното законодателство предвижда наличие на надзорен орган на дейността на кредитните институции, не обосновава извод, че неплатежоспособността на дадена банкова институция произтича от дейността на надзорния й орган. На следващо място административният съд е разгледал представения като доказателство по делото Одитен доклад № 0000000115 на Сметната палата на Република България за извършен одит на изпълнението "Ефективност и ефикасност на банковия надзор, осъществяван от Българската народна банка за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2014 г. " Приел е, че в него се съдържат данни за пропуски в дейността на БНБ и препоръки за подобряване на надзора, но счел, че тези пропуски не се явяват актове, действия или бездействия в нарушение на нормативен акт. Подчертал, че констатциите на Сметната палата се отнасят принципно до дейността на БНБ и не са свързани с предмета на образуваното пред него дело. Административният съд е приел, че за суми над гарантирания размер на депозитите, финансовият риск се носи от вложителя. Посочил, че сумите по вложенията на ищеца в КТБ над изплатената му сума от 196 000, 00 лв. могат да се претендират от него като вложител, по реда на чл. 2, ал. 1 ЗБН. Взел предвид данните по делото, че Д. е получил няколко плащания по частичните сметки за разпределение на налични суми между кредиторите на КТБ АД, като към 30.03.2021 г. е останала неразпределена сума в размер на 484 569, 49 лв. Приел, че останалата сума по вложенията на ищеца в КТБ АД, включително начислените по тези влогове лихви, продължава да се води като задължение на търговската банка към неговия вложител. Посочил, че вземането на Д. над гарантирания размер на вложенията му в КТБ АД е включено в списъка по чл. 66, ал. 7, т. 1 ЗБН, като част от него е удовлетворено, а производството по несъстоятелност на търговската банка не е приключило. Според съда, след като ищецът продължава да бъде кредитор на тази банка, не е налице вреда под формата на неизплатено вземане, която да е в пряка и непосредствена причинно – следствена връзка с твърдяното бездействие. Като съобразил съдебната практика на Съда на Европейския съюз (СЕС), приел, че Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити, не съставлява годно правно основание, въз основа на което правото на Европейския съюз допуска да бъде ангажирана отговорността на държава членка и на нейните компетентни органи по отношение на вложителите, след като те са получили обезщетение. Формирал решаващия извод, че ищецът не се е справил с доказателствената тежест по делото да установи наличието на кумулативно изброените в нормата на чл. 1 ЗОДОВ предпоставки, изискващи се за успешното реализиране на търсената от него отговорност на държавата за вреди. С тези мотиви отхвърлил предявения от Д. против БНБ иск за имуществени вреди, както и акцесорния иск за присъждане на лихви. Върховният административен съд преценява така постановеното решение на Административния съд – Ловеч като валидно, допустимо и правилно. Твърдението на ищеца в исковата молба е, че са му нарушени правата на собственост върху вложените парични средства в КТБ до размера, посочен в исковата молба. Като причина за това ищецът сочи няколко кумулативни обстоятелства - бездействието на БНБ да осъществи системен и ефективен контрол върху дейността на банката вкл. и чрез превантивно приемани съответни решения при упражняване на надзорните си функции; умишлено укриване от БНБ на съществена информация относно лошото финансово състояние на КТБ и наличието на висок риск с неблагоприятен ефект за вложителите, както и отнемането от БНБ на лиценза на КТБ, който акт е основание за откриване на производство по несъстоятелност на банката. Твърди се в исковата молба, че неизплащането на приетото в производството по несъстоятелност вземане в разумен срок, представлява вреда за вложителя, което обуславяло интереса на вложителя да ангажира отговорността на държавния орган, чиито административни актове са станали основание за откриване на производство по несъстоятелност на КТБ АД. Иска заплащане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи неизплатеният остатък от внесения в КТБ депозит и лихва за забавено плащане, считано от 20.06.2014 г. до окончателното изплащане на дължимата сума. В допълнителна искова молба с вх. № 145488/25.11.2019 г. в Софийски градски съд (лист 18-21 от гр. д. № 8830/19 г. на СГС), ищецът заявява, че не оспорва, че БНБ е извършвала надзор съобразно изискванията на ЗБНБ, но, че е налице бездействие на УС на БНБ след месец март 2014 г. относно възможностите за оздравяване на кредитната институция, а вместо това се издават решение за поставяне на КТБ под специален надзор и решение за отнемане на лиценза на КТБ. Сочи, че тези решения на БНБ са издадени не въз основа на обективен анализ, а съзнателно и умишлено. Отново се поддържа, че неизплащането на приетото вземане в разумен срок представлява вреда за вложителя, което обуславяло правния интерес на вложителя да потърси правата си чрез ангажиране отговорността на държавния орган, чиито административни актове са станали основание за откриване на производството по несъстоятелност на КТБ АД. Иска спиране на исковото производство на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на производството по т. д. № 7549/2014 г. по описа на СГС, в случай, че се приеме, че вредата ще настъпи след приключване на производството по несъстоятелност по въпросното търговско дело. В писмената защита на ищеца, представена по делото на 29.07.22 г. (лист 381-392 от делото пред Ас-Ловеч) се поддържа отново, че БНБ като контролен орган не е изпълнила законовото си задължение да осъществи системен и ефективен контрол върху дейността на банките и превантивно да приема съответните решения, както и че БНБ умишлено е прикрила действителното финансово състояние на банката и е укрила от вложителите и от обществото съществена информация относно състоянието на банката и наличието на висок риск с неблагоприятен ефект. Поддържа твърдението за умишлено неосъществен банков надзор върху КТБ. Прави твърдение, че БНБ умишлено е игнорирала прилагането на Регламент (ЕС) № 575/2013 г. и не е предприела действия по преструктуриране на банката и нейното оздравяване, поради което производството по несъстоятелност не е по вина на кредитната институция ( КТБ). Поддържа, че ако на КТБ е била дадена възможност да предприеме действия по преструктуриране на дружеството, то вложителите са щели да имат правната възможност да предоговорят, както падежа на вземанията си по главницата, така и размера на лихвата. Сочи, че в случая държавата лишавайки кредитната институция от възможността да предприеме, каквито и да са действия по промяна на вече сключените договори, се е намесила грубо в частно-правните търговски отношения. Поддържа, че ищецът следва да получи остатъка по влога си към момента на подаване на исковата молба, тъй като това представлява вреда, която е в пряка връзка с умишлено неупражнения банков надзор и умишленото отнемане на лиценза на КТБ, както и умишлено подаване на искането за откриване на производството по несъстоятелност. Касационната инстанция приема в обобщение, че твърденията на ищеца са за незаконосъобразно бездействие за системен и ефективен банков надзор от страна на БНБ, неправилни актове на БНБ- решението за поставяне на КТБ под специален надзор и решението за отнемане на лиценза й, и неприлагане на акт от вторичното право на Европейския съюз- Регламент (ЕС) № 575/2013 г. чрез предприемане на действия по преструктуриране на банката и нейното оздравяване. Административният съд е обсъдил в решението си така обобщените твърдения на ищеца. Обосновано е прел, че е установена активност на БНБ при упражняване на надзорните й правомощия. Доколко този надзор е бил ефективен е въпрос, който е свързан с качеството на надзора, но не обосновава липсата на такъв. По делото е приет Одитен доклад № 0000000115 от октомври 2015 г. за извършен от Сметната палата одит на изпълнението "Ефективност и ефикасност на банковия надзор, осъществяван от БНБ за периода от 01.01.12 г. -31.12.2014 г." В резюмето на този доклад (страница 17, абзац първи) е посочено: "В заключение, банковият надзор не е достатъчно ефективен за поддържане стабилността на банковата система и за защита интересите на вложителите, поради невъзможността му своевременно да установи проблемите в кредитните институции, както и да предприеме адекватни мерки за тяхното предотвратяване." Въз основа на този документ, административният съд е формирал обоснования извод, че са налице данни за пропуски в дейността на БНБ за одитирания период. Въпреки че констатациите на Сметната палата в доклада не се отнасят конкретно до действия, респективно бездействия на БНБ спрямо КТБ, както е посочил първоинстанционния съд, няма основание да се приеме, че надзорът, осъществяван от БНБ спрямо КТБ АД е бил с по-добра ефективност, различаваща се от установената от Сметната палата във въпросния одитен доклад. Надзорът върху банковата дейност, упражняван от БНБ е управленска дейност, която е се извършва за постигане на целите, посочени в Закона за кредитните институции. Упражняването на надзора е процес, комплексна дейност, обхващаща извършване на действия, събиране на информация, анализ, съхраняване на информация, издаване на актове, приемането на мерки и решения. Това й съдържание я прави различна от фактическо действие и/или бездействие по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ вр. с чл. 204, ал. 4 АПК, които съдът може да преценява от гледна точка на тяхната законосъобразност в един исков процес по чл. 1 ЗОДОВ, в който отговорността на ответника е безвиновна. При неправилно осъществявана управленска дейност, в конкретния случай неефективния надзор, отговорността не е за държавата. По същите съображения, касационната инстанция преценява като обоснован извода на първоинстанционния съд за неоснователност на иска и на основание нарушение на правото на Европейския съюз. Дали БНБ е следвало да приеме решение и предприеме действия по преструктуриране на банката и нейното оздравяване е въпрос, който касае правилността на надзорната, съответно управленска дейност на БНБ, чиято целесъобразност съдът не може да контролира. Неправилността на решенията на БНБ за поставяне на КТБ под специален надзор и за отнемане на лиценза й, каквато се поддържа от ищеца, не може да се контролира от исковия съд по ЗОДОВ, тъй като касае целесъобразността на приетите решения. Обоснован е изводът на първоинстанционния съд за липсата на вреда за ищеца. По отношение на вредата, твърденията на ищеца са, че тя се изразява в неполучаването на остатъка по влога му. Тоест, оплакването е, че е лишен от парите по влога си. Установено е по делото, че вземането за остатъкът по влога в КТБ на ищеца е предявено служебно в производството по несъстоятелност на банката и е прието от синдиците на банката за вземане, което ще бъде покривано от масата на несъстоятелността, като ищецът вече е получил няколко плащания по частичните сметки за разпределение на наличните суми. Въз основа на установеното, административният съд е формирал правилния извод, че не е налице причинена на ищеца вреда от вида на твърдяната от него. През периода, до приключването на производството по несъстоятелност на КТБ, ищецът макар да е лишен от ползването на сумите по неизплатения му депозит в КТБ (с което обаче не е свързано претендираното обезщетение в настоящото производство), не е засегнат от гледна точка на самото имущество, тъй като оставащата неизплатена сума по депозита му в банката, продължава да съществува в неговия патримониум, но като парично вземане срещу КТБ АД в несъстоятелност. По гореизложените съображения, Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав преценява обжалваното решение като правилно, поради което следва да се потвърди. По частната жалба на БНБ: Не се споделят съображенията на първоинстанционния съд за отхвърлянето й. Налице са други основания за неприсъждане в цялост на претендираното адвокатско възнаграждение, а именно: Българска народна банка чрез адв. А. Георгиев претендира присъждане на разноски съобразно списъка, представен в открито съдебно заседание, проведено на 16.12.21 г. Видно от лист 130-136 от делото пред административния съд е, че се претендира като разноски, сумата от 27 720 лв., платена като възнаграждение за правна помощ и процесуално представителство по гр. д. № 8830/2019 г. на СГС по фактура № 000... 8523/28.08.2019 г., издадена от СИ Ем Камерън Маккена Набаро Олсуанг ЛЛП-Клон България/Дънкан Уестън на БНБ. Платената сума, претендирана като разноски за адвокатско възнаграждение е с включен ДДС в нея, а самото възнаграждение е договорено по Договор № БНБ 93771/26.08.2019 г. между БНБ и Адвокатско дружество СИ Ем Камерън Маккена Набаро Олсуанг ЛЛП-Клон България/Дънкан Уестън, в който е посочено, че защитата ще бъде осъществена от адвокати А. Георгиев, Д. Драгиев, Я. Антонова или преупълномощено от тях лице. Процесуалните действия, извършени по силата на този договор са – отговор на искова молба, постъпил в СГС под № 103336/15.08.19 г., допълнителен отговор под № 157340/19.12.2019 г., постъпил в същото производство, отговор по частна жалба вх. № в СГС 53661/15.06.2020 г. След разрешаването на спора за подсъдност на делото, с Определение № 7/17.03.21 г. на ВКС и ВАС по гр. д. № 33/20 г. и изпращане на делото по компетентност на Административния съд-Ловеч, процесуалното представителство на БНБ е осъществявано от адв. А. Георгиев по силата на пълномощно БНБ-12699/28.01.21 г. (лист14 от делото) от управителя на БНБ за упълномощаването на Адвокатско съдружие "Си Ем Ес София", адв. А. Георгиев и адв. Я. Антонова. По делото не е представен договор между БНБ и посоченото адвокатско съдружие, за предоставяне на правна помощ и процесуално представителство и уговорен адвокатски хонорар за това и размера му. С оглед характера и обема работа, извършена от процесуалния представител на БНБ по силата на договора с Адвокатско дружество СИ Ем Камерън Маккена Набаро Олсуанг ЛЛП-Клон България/Дънкан Уестън, на БНБ се дължат разноски в размер на 900 лева, съгласно чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение в приложимата й към момента на сключването на този договор редакция, а именно към ДВ., бр. 7 от 22.01.2019 година. В горния смисъл, обжалваното определение следва да се отмени в частта, в която е отказано да се измени Решение № 156/12.08.22 г., постановено по адм. д. № 89/21 г. по описа на АС-Ловеч, чрез присъждането на сумата от 900 лева, а вместо това се измени постановеното от административния съд решение, чрез присъждането на тази сума. В останалата част определението е правилно като краен резултат и следва да се потвърди. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК и чл. 248 ГПК вр. с чл. 144 АПК, Върховният административен съд