Решение № 5988 от 22.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10515/2019 г.

Решение № 5988 от 22.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10515/2019 г., VII о., докладчик съдията Христо Койчев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на "Мобайл Системс" ООД София, представлявано от С. Стефанов срещу решение № 5051/18.07.2019 г., постановено по адм. дело № 4116/2019 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу решение № РД-16-351/11.03.2019 г. на Главния директор на Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентноспособност" в министерство на икономиката и Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентноспособност" 2014-2020 за определяне на финансова корекция по АДБФП № BG16 RFOP002-1. 001-0204-C01 в размер на 969 013. 26 лв. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че в противоречие със залегналите процесуални норми в АПК и ГПК съдът при постановяване на своето решение се е позовал на доказателства събрани служебно от него, но след приключване на устните състезания и неприобщени по съответния ред. Изводите на съда, че приложението е съществувало в интернет пространството и преди 2017 г., е необоснован тъй като се базира на предположения, а не на събрани по съответния разписан ред доказателства. Съдът е цитирал интернет страници въз основа на които е базирал своя акт, без тези доказателства да са приобщени по делото. Сочи се, че напълно необосновано съдът е игнорирал заключението на СТЕ, като не е изложил обосновани мотиви защо не кредитира заключението. От СТЕ се установява именно съществените характеристики на програмния продукт, като в. л. е изложило своето становище в табличен вид. Навеждат се доводи, че е трябвало съдът да постави допълнителни въпроси на в. л. а не да игнорира изцяло неговото заключение. Неправилни са и изводите на съда, че в. л. вероятно е изследвало стара версия на продукта "UB Reader" от 2013 г., тъй като изводите на съда отново се базират на предположения, а не на събрани доказателства, като е имал възможност да постави допълнителни въпроси към експертизата по отношение извършеното сравнение между двата продукта "UB Reader" и "Мediea365 Book Reader". Твърди се още, че първоинстанционният съд не е анализирал авторството върху процесния продукт от гледна точка на приложимия закон – ЗАПСП, а на база неясни критерии изведени от УО. Съдът не е анализирал разпоредбите на чл. 93б от ЗАПСП, чл. 93з, ал. 3 от с. з. и § 2, т. 18 от ДР на ЗАПСП, тъй като при извършване на това щеше да достигне до други правни изводи. Твърди се, че друг порок на съдебния акт е този, че не е коментирано дали отчетения по Проекта продукт "Мediea365" отговаря на одобрените с Приложение I към АДБФП изисквания към продукта, вкл. и дали притежава съответните иновативни елементи, които са залегнали в т. 11 от Приложението. Без извършване на анализ на поставения въпрос наложената финансова корекция се явява необоснована, а от там и съдебното решение с което тя е потвърдена. В противоречие с материалноправните норми съдът е приел, че за дружеството е налице предпоставката на чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ за нарушаване принципа на добро финансово управление тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че мобилното приложение за операционна система Android "Media365 Book Reader" е част от платформа за ел. книги, разработвана по проекта, като това приложение е реализирано от жалбоподателя на пазара посредством публикуването му в Google Play на мястото на съществуващ вече продукт. Отчетеният продукт е идентичен с този, описан в проектното предложение, като по този начин не са нарушени залегналите в договора за безвъзмездно финансиране условия. Администрирането на процесния продукт от "Media365" Inc. не го превръща в автор и собственик на този продукт, както неправилно се твърди в мотивите на съдебния акт. Това дружество е имало за задача само да извърши позициониране на продукта и да отговаря на въпросите на потребителите. В заключение се сочи, че от представените доказателства и разяснения е видно, че продукта "Media365 Book Reader" представлява иновативна софтуерна платформа за свободен достъп и публикуване на електронни книги с интегриран мобилен четец и е обект на интелектуална собственост на фирмата бенефициер, като е разработен и реализиран на пазара в рамките на процесния проект. Моли съда да отмени решението на АССГ и да постанови ново с което да отмени издадения административен акт. Претендират се разноските за две съдебни инстанции. Ответната страна – Главен директор на ГД "Европейски фондове за конкурентноспособност" и ръководител на УО на ОП "Иновации и конкурентноспособност" 204-2020 в писмен отговор, оспорва жалбата. Твърди че при постановяване на своя акт, първоинстанционния съд не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила и е достигнал да правилните изводи, че дружеството е нарушило принципа на добро финансово управление. Претендира разноски. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи се, че решението на АССГ е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с разпоредбата на чл. 57, ал. 2 от ЗУСЕСИФ и при недопускане на съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в предвидения от закона срок. Разгледана по същество е основателна. За да отхвърли подадената жалба съдът е приел, че липсват доказателства процесния софтуерен продукт да е собствена разработка на жалбоподателя или на база интелектуални права, придобити от трети лица, както и че пазарната реализация на продукта е започната при датата на сключване на ДБФП. Съдът се е позовал на извършени служебни проверки в интернет страници, от които е приел за установено, че продукта не представлява нито иновация, нито е собственост на бенефициера, както е трябвало според сключения договор за безвъзмездна финансова помощ. Съдът е приел изцяло за верни констатациите на органа по отношение както датата на регистрация на домейна, така и по отношение иновативността на процесния продукт. Съдът е приел, че приложението е съществувало в интернет пространството преди 2017 г., под наименованието "UB Reader" и впоследствие при актуализация името е сменено на "Media365 Book Reader", като двете наименования са сходни, което е прието за индиция за един и същи продукт с разширени в хода на годините функционалности. Съдът не е кредитирал заключението на СТЕ, тъй като е приел, че в. л. е сравнявало двата продукта "UB Reader" и "Media365 Book Reader" на база на характеристики, което по негова преценка е счело за относими, а и в. л., според съда, е ползвало продукта "UB Reader" във версия, предоставена му от жалбоподателят. При тези изводи съдът се е разколебал в заключението на СТЕ и не го е кредитирал и е приел, че отговора на СТЕ, че дали се касае за един и същи продукт е правен и е недопустимо експерта да дава заключение в тази насока. Съдът е приел, че продукта "UB Reader" и "Media365 Book Reader" са четци с библиотеки за четени на книги и не представляват различни продукти, а един продукт с множество промени/версии/актуализации. Съдът е обследвал и връзките между регистрираните дружества, като е приел, че процесния софтуерен продукт е реализиран за първи път на пазара от "Media365" Inc. и че регистрацията на последното от дата 29.01.2018 г., не води до извод, че продукта е бил на пазара от датата на лицензионното споразумение между това дружество и бенефициера. Съдът е посочил, че тъй като продукта е бил на пазара още през 2013 г., то не е налице доказателство иновацията да е собствена разработка на жалбоподателя или на база интелектуални права, придобити от трети лица съгласно т. 13. 1, подт. 2 от Насоките вр. чл. 2 и чл. 14 от ЗАПСП. С оглед фактическата свързаност между дружествата с наименование Мобисистемс, всяко от които може да е разработчик на приложението и отбелязването в интернет, че оператор на приложението е "Media365" Inc то съдът е пиел, че не доказва че бенефициера е носител на авторските права по отношение на продукта. Съдът е приел, че жалбоподателят е нарушил принципа на добро финансово управление, ефективност и ефикасност при усвояване на средствата от бюджета на Общността и, че правилно е определена финансова корекция по т. 2 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 2 от Наредбата за посочване на нередности. Предвид тези изводи, съдът е отхвърлили жалбата на дружеството. Обжалваното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. В конкретния финансовата корекция на бенефициера "Мобайл системс" ООД е наложена за две извършени нарушения – по чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ вр. т. 2 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 2 от Наредбата за посочване на нередности, поради нарушаване на принципа за добро финансово управление и такова по чл. 70, ал. 1, т. 10 вр. чл. 57, ал. 2 от ЗУСИСИФ свързано с недопустимост на разходите извършени от бенефициера по процесния проект. В обжалвания административен акт са наведени доводи, че процесния софтуерен продукт не е собствена разработка на бенефициера или собственост на база интелектуални права, придобити от трети лица, както и че продукта не е нов или иновативен, а се ползва обновена разработка на по-стара такъв с наименование "UB Reader". За всеки един случай обаче на налагане на финансова корекция следва да бъде установено наличие на нередност, която по своята същност представлява нарушение на норми от Европейското или национално законодателство. За да установи нарушение на принципа на добро финансово управление, както е посочено в съдебното решение, УО е извършил привръзка с т. 13. 1 от Условията за кандидатстване и е приел, че процесния програмен продукт е създаден в противоречие със заложените параметри в сключения договор за безвъзмездна финансова помощ. На първо място съдът необосновано и в нарушение на чл. 171, ал. 2 от АПК се е позовал в съдебното решение на служебно събрани доказателства, без те да са приобщени към доказателствения материал по съответния ред. В мотивите към съдебното решение е посочено, че съдът служебно извършва справки в различни сайтове с оглед установяване собствеността върху процесния софтуерен продукт, като това обаче е извършено след приключване на устните състезания по делото и е в противоречие с цитираната по-горе норма изискваща събиране на нови доказателства да се извършва по реда на ГПК – следвало е съдът да приобщи процесните страници от интернет за които е приел, че имат отношение към спора и да даде възможност на страните да изложат своите доводи и възражения за приемането им като доказателствен материал. Позоваването от страна на съда на доказателства събрани служебно от него не по разписания в АПК и ГПК ред води до тяхното опорочаване и до правни изводи непочиващи върху доказателства а върху догадки. На второ място съдът е игнорирал изцяло заключението по СТЕ, като в мотивите е посочено само, че в. л. е извършвало сравнение на двата продукта "UB Reader" и "Media365 Book Reader" на база характеристики по негова преценка и че отговора на въпроса дали се касае за един подобрен продукт или различни продукти е правен. Тези изводи на съда са необосновани. Основния въпрос на който е следвало да се отговори при съдебното обжалване е дали реализирания от бенефициера "Мобайл Системс" ООД продукт отговаря на характеристиките заложени в сключения договор за безвъзмездна финансова помощ и основно дали е иновативен в световен мащаб и дали бенефициера е негов собственик т. е. дали бенефициера го е създал и реализирал. При липса на фактическа и правна обосновка съдът е игнорирал заключението на съдебно-техническата експертиза, с която са дадени заключения на спорните въпроси касаещи иновативността на продукта и неговите характеристики, както и относно наличността и разпространението на продукта в период преди сключване на договора за безвъзмездна финансова помощ. Необосновано съдът е приел, че данните от съдебно-техническата експертиза не са обективни и обосновани, както и че не кореспондират с другите събрани по делото доказателства, без да е изложил мотиви в тази насока. В нарушение на чл. 171, ал. 2 и ал. 4 от АПК съдът след като е счел, че заключението на СТЕ не следва да се кредитира не е назначил допълнителна такава, повторна или тройна с оглед изясняване на основаните факти по делото имащи отношение към правилното решаване на спора. Съдът в противовес на разпоредбите на АПК сам е изследвал поставените на в. л. въпроси, въпреки липсата на специални знания у него касаещи производство и реализация на софтуерни продукти и е приел, че от общодостъпната информация в интернет се установява, че спорния продукт съществува в интернет пространството преди датата на сключване на договорите, като са налични многократни негови актуализации. Въпреки липсата на специални знания, както се посочи по-горе, съдът е достигнал до изводи, че двата продукта по-ранния "UB Reader" и по-късния "Media365 Book Reader" всъщност са един и същ продукт с множество промени/версии/актуализации, като тези изводи обаче не почиват на събрани по съответния ред доказателствен материал а на предположения и догадки от страна на решаващия съд. В противоречие с материалноправните норми от ЗАПСП и във връзка със събраните доказателства съдът е достигнал и до необоснован извод, че бенефициера не е собственик на продукта, нито като негов създател, нито като придобил това право от трети лица, като не са анализирани съответстващите за това норми в посочения по-горе закон – чл. 5-6 и чл. 93б и сл. Предвид на изложените обстоятелства и правни изводи настоящият съдебен състав приема, че административният съд не е извършил прецизна проверка в съответствие с чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК на оспорения индивидуален административен акт, поради което е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. След отмяната на обжалваното решение в съответствие с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София-град, като на първо място съдът установи по безспорен начин дали продукта отговаря на заложените за това изисквания в сключения договор за безвъзмездна финансова помощ особено дали представлява иновативен такъв и е във връзка с проектът приложен и неразделна част от договора т. е. следва да се отговори на въпроса дали реализирания продукт е във връзка с изпълнението на проекта по договора за безвъзмездна финансова помощ като отговаря на всички залегнали в него характеристики вкл. и по отношение на иновативност, като съдът събере необходимите доказателства в тази насока по съответния ред предвиден в АПК и ГПК, вкл. чрез назначаване на СТЕ, допълнителна такава, повторна или тройна. След изясняване на този основен за спора въпрос съдът следва отново чрез събиране на относими доказателства, приобщени по съответния ред да установи дали бенефициера е носител на собствени права върху продукта или е придобил такива от трети лица, като обвърже тези доказателства с релевантните правни норми в ЗАПСП. След разрешаване на тези основни въпроси имащи отношение към правилното изясняване на спора от фактическа и правна страна, следва съдът да ги обвърже с правните норми визирани от УО по отношение извършено, според последния, нередност по смисъла на ЗУСЕСИФ, като изложи мотиви в тази насока. С оглед изхода на спора съдът следва да се произнесе и по разноските по делото при спазване на чл. 143 и чл. 172а, ал. 1, т. 7 и чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, седмо отделение