Решение № 4655 от 30.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15540/2011 г.

Решение № 4655 от 30.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15540/2011 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 99 от 28.10.2011 г., постановено по адм. д. № 230/2011 г. Административен съд гр. Шумен е отхвърлил жалбата на Златка Неделчева Христова и Коста Киров Христов, двамата от гр. Шумен против заповед № ЗД-РД01/0260/29.04.2011 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" гр. Шумен. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Златка Неделчева Христова и Коста Киров Христов с оплакване, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост. Молят същото да бъде отменено със законните последици. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита жалбата за неоснователна, а решението на АС за правилно, постановено при изяснени фактически обстоятелства и обосновани правни изводи. Върховният административен съд прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество за неоснователна. Предмет на производството пред първата съдебна инстанция е отказът на директора на дирекция "Социално подпомагане" гр. Шумен да бъдат вписани като приемно семейство в регистъра по чл. 21, ал. 1, т. 6, б."ж" от Закона за закрила на детето. В обжалваното решение съдът подробно и безпристрастно е изложил обосновани мотиви при аргументиране на правния си извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Както в първоинстанционната, така и в касационната жалба Златка Христова емоционално излага желанието си да се грижи за дете като приемен родители, подкрепена от съпруга си. Акцентира върху обстоятелството, че битовите условия са много добри, имат необходимият житейски опит и желание да участват в ограмотяването на едно дете, откриването на неговите заложби. В първоинстанционната жалба се сочат и обстоятелствата, че 36 години е работила като начална учителка, отгледала е двама сина и четири внука. Тези добродетели на кандидатите за приемно семейство не се отричат от съда в обжалваното решение. Но законосъобразността на оспорения административен акт е преценена с оглед целта на Закона за закрила на детето и разпоредбите на Наредбата за условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца. Видно е огромното желание на Христова да се грижи за дете, имащо нужда от семейство. Но от данните на социалния доклад, съставен по реда на чл. 9 от наредбата, се установява, че в апартамента на жалбоподателите живее и 96 годишната майка на Христова, която също изисква грижи, макар в добро за годините си състояние. В закона да не се сочи конкретна пределна възраст, при която едно лице може да кандидатства за приемен родител, но един отказ на административния орган, обоснован с напредналата възраст на кандидатите не бива да се възприема от същите като обида или дискриминация, в какъвто смисъл са оплакванията в касационната жалба, а като реална и безпристрастна преценка за голямата отговорност при полагане грижи за едно невръстно дете, които не бива да бъдат в тежест за самите приемни родители. Обжалваното решение е правилно, постановено при спазване на производствените правила, в съответствие с материалния закон и при обоснованост, поради което не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неговата отмяна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,