Решение № 11720 от 19.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8353/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 85, ал. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС), чрез пълномощник юрк. Георгиева, срещу Решение 20101 от 11.06.2025 г., постановено по адм. дело 673/2025 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, в частта, с която по жалба на М. К. М., гражданин на Сирия, е отменено Решение 12745/05.12.2024 г., издадено от Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ при МС/, в частта, с която е отказано предоставянето на хуманитарен статут на чужденеца. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение в оспорената част е неправилно, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон и е необосновано касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че актуалните данни не сочат наличието на въоръжен конфликт в страната на произход на търсещото закрила лице, поради което изводите на първоинстанционния съд, че е налице безогледно насилие в Сирия и е приложима разпоредбата на чл.9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, са неправилни. Посочва, че съществуването на продължаваща несигурност, както е заключил съда, не е предпоставка за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на закона. Несподеля и изводът на съда, че след като търсещият закрила е непридружен непълнолетен, същият като част от уязвима група в по-голяма степен отговаря на предпоставките да получи защита. Изтъква и, че ней-добрият интерес на детето не е въведен от законодателя като задължителна предпоставка за предоставяне на хуманитарен статут в чл.9 ЗУБ, нито е определен като условие за предоставяне на субсидиарна закрила в глава V от Директива 2011/95/ЕС. Иска да се отмени обжалваното решение в оспорената му част и да се постанови друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на М. К. М. срещу отказа на председателя при ДАБ на МС за предоставяне на хуманитарен статут. Ответникът М. К. М., чрез процесуалния си представител - адв. А.Захариева, в писмено становище, оспорва касационната жалба и излага съображения в подкрепа на изводите на първоинстанционния съд. Иска да се остави в сила обжалваното решение в оспорената му част като правилно. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на оспорване в настоящото касационно производство е решението на първоинстанционния съд в частта, в която по жалба на М. К. М. е отменено Решение 12745/05.12.2024 г., издадено от Председателя на ДАБ при МС, в частта, в която на лицето е отказано предоставянето на хуманитарен статут и преписката е върната в тази част на административния орган за произнасяне съобразно дадените от съда указания. Съдът е констатирал, че към датата на подаване на молбата за международна закрила с вх. ОК-13-1927/27.09.2024 г. чужденецът е непълнолетен непридружен - роден на [дата]., като на проведеното на 06.11.2024 г. интервю с него, в присъствието на представител по чл.25, ал.2 от ЗПП вр. чл.25, ал.1 и ал.3, т.2 и т.3 от ЗУБ, търсещият закрила е потвърдил, че е гражданин на Сирия, с етническа принадлежност - [заличен текст], вероизповедание: [заличен текст], семейно положение - неженен. Напуснал е доброволно Сирия, и преминал нелегално в Турция, където останал около 10 дни, заедно със семейството си, което нелегално живее в гр.Урфа, след това сам преминал нелегално в България. Чужденецът обосновава напускането на Сирия с причини от личен и икономически характер. Сочи, че в страната си по произход няма сигурност и не може да си намери работа. Учил е до четвърти клас. Твърди, че не е имал проблеми в Сирия заради етническата и религиозната си принадлежност, не е имал проблеми с официалната власт в страната. Спрямо него и семейството му не е оказвано насилие, самият той не е задържан, арестуван и осъждан. Съобщава, че не подлежи на редовна военна служба, според законите в Сирия, тъй като няма братя и е единствено дете от мъжки пол в семейството. За да постанови отказ за предоставяне на хуманитарен статут на сирийския гражданин, административният орган е приел, че спрямо кандидата не са налице предпоставки съгласно чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ за това, доколкото той не е напуснал страната си на произход поради реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, не е бил заплашен от унизително отнасяне или наказание, нито са налице данни, че в бъдеще ще бъде изложен на реален риск от въпросните посегателства при евентуално връщане в Сирия. На база на изготвени от дирекция Международна дейност към ДАБ при МС справки относно актуалното положение в Сирия и конкретно област Халеб, където е живял търсещият закрила, органът е счел, че не са налице и предпоставките на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Извършена е преценка и във връзка с приложението на разпоредбите на чл. 9, ал. 5, ал. 6 и ал. 8 и чл.6а от ЗУБ и е формиран извода, че за кандидата липсват предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. За да отмени административния акт в посочената част, първоинстанционният съд е приел, че административният орган не е преценил всички относими факти, свързани с държавата на произход на чужденеца, обсъдил е актуалната обстановка в Сирия и е обосновал извода, че независимо от наличието на промяна в обстановката в страната на произход на чужденеца, с оглед продължаващата несигурност там, за него като непридружен непълнолетен, част от уязвима група, в още по-голяма степен са налице предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут. Посочил е, че липсват данни М. М. да е опасен за националната сигурност на Р. България, поради което няма пречка на чужденеца да се предостави хуманитарен статут. Решението, в оспорената му част, е валидно и допустимо, но неправилно. Спорът между страните се свежда до това, налице ли са предпоставки на чл. 9 от ЗУБ, като настоящият състав приема, че в случая не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут на търсещият закрила по следните съображения: В събраните по делото доказателства липсват твърдения М. М. да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. От бежанската история не се установява М. М. да е бил обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Единственото опасение, което чуждият гражданин е заявил, е във връзка с обстановката в страната на произход, но не е изложил никаква информация за действия, от които да има реална опасност за него. Ето защо, обосновано административният орган е заключил, че липсват доказателства, чуждият гражданин да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице - в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Спрямо М. К. М. не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Посочената разпоредба предвижда, че хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства като тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие, в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт, е формулирано като тежко посегателство и условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в чл.15, буква в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Съгласно Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз по дело C-465/07, член 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО, във връзка с член 2, буква д от същата Директива, трябва да се тълкува в смисъл, че съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Понастоящем с член 40 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текстът на член 15 от последната е възпроизведен в член 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването, дадено с Решение от 17.02.2009г. по дело С-465/2007г. на Съда на Европейския съюз, е запазило своето значение. В случая следва да се отчете разликата между чл. 9, т. 1 и 2 от ЗУБ и чл. 15, б. а и б от Директива 2011/95/ЕС, които обхващат ситуации, в които търсещият субсидиарна закрила е специфично изложен на опасност от съответния вид посегателство, и чл. 9, т. 3 от ЗУБ и чл. 15, б. в от Директива 2011/95/ЕС, които визират една по-обща опасност в по-широк план заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, присъщи на общата ситуация на въоръжен конфликт. Съществуването на въоръжен конфликт в страната на произход на търсещото закрила лице не е предпоставка във всички случаи да се предоставя хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. За приложението на тази хипотеза се изисква оценка на конкретния случай, каквато е извършена от административния орган и правилно е формиран извод, че визираната разпоредба от ЗУБ не намира приложение спрямо кандидата за закрила. По делото не са налице данни, в т.ч. и такива, съдържащи се представените по делото справки, изготвени от администрацията на ДАБ, понастоящем конфликтът да е на нива, обосноваващи извод за съществуване на реален риск чужденецът, единствено поради присъствието си на територията на страната, непременно да понесе тежки посегателства. В подкрепа на изложеното са и представените пред касационната инстанция справки с вх. МД-02-262/19.05.2025 г., вх. МД-02-398/21.07.2025 г. и вх. МД-02-528/31.09.2025 г., на дирекция "Международна дейност" при ДАБ., видно от които общото положение в страната се подобрява. Тази справки имат характера на официални писмени документи в производството по ЗУБ и удостоверяват, че компетентният орган е извършил проверка и е установил определени факти, отразени в документите. Справките се изготвят в кръга на правомощията на агенцията и следва да се даде приоритет на доказателствената им тежест. Съдът цени тези източници на информация като неопровергани доказателства и официални документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК относно изнесените в същите факти за ситуацията в Сирия, предвид издаването им от специализирани органи по засегнатите в същите въпроси. От същите се установява, че новите управляващи са съсредоточени върху възстановяването на Сирия и нейните институции след отстраняването от власт на Башар Асад на 8 декември 2024 г., което слага край на продължилото повече от половин век управление на семейството му и на [възраст] опустошителен конфликт. Сирийските демократични сили интегрират своите въоръжени сили и граждански институции в структурите на новото сирийско правителство, налице са индикации за отмяна на санкциите срещу Сирия, което ще поправи път за по-голямо участие на работещите в Сирия хуманитарни организации, улеснявайки чуждестранните инвестиции и търговията, докато страната се възстановява. Безспорно е, че в Сирия е налице вътрешен конфликт и има случаи на насилие, но то не обхваща цялата територия на тази държава. Районите на големите градове са зони, контролирани от правителството. Въпреки регистрирани случаи на насилие, те не могат да бъдат определени за достигащи нивото, разглеждано в решение по дело С-465/07. От информацията в приложените справки на Дирекция Международна дейност става ясно, че дори и да се приеме наличие на въоръжен конфликт в Сирия, то същият явно не е повсеместен. Съответно не може да се счита, че със самото си присъствие в дадена провинция или съответно населено място, кандидатът ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие вследствие на въоръжения конфликт. Обстановката на територията на Сирия действително може да бъде определена като несигурна и усложнена, но съвкупната преценка на данните от приобщените по делото справки относно ситуацията в тази държава не налага извод за съществен за производството риск от безогледно насилие по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ в държавата на произход на търсещия закрила, което би го поставило в реална опасност от възникване на тежка заплаха срещу живота или личността му единствено поради факта на присъствието му на територията на тази държава. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самото лице не е споделило конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствена заплаха за живота и сигурността му в Сирия, както и ясно формулирани опасения за тежки посегателства спрямо него в резултат на въоръжения конфликт при евентуалното му връщане в страната. Напротив, изрично е посочил, че не е бил жертва на насилие. От данните по преписката не може да се направи и извод, че личното и общественото положение на жалбоподателя го поставят в такава рискова група, чиято дейност да го изложи на неблагоприятни последствия на фона на съществуващия конфликт в страната по произход и спорадичните проблеми със сигурността там. Независимо от несъмнено несигурната и усложнена обстановка в Сирия, съвкупната преценка на данните от приобщените по делото справки относно ситуацията в тази държава, не налага извод за безогледно насилие в държавата на произход, което би поставило чужденеца в реална опасност да претърпи тежка заплаха срещу живота или личността си единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава, без значение от личното му положение. Още повече, следва да се отчете и възприетата в цитираната практика на СЕС условност, че колкото по-способен евентуално е молителят да докаже, че е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи, толкова по-ниска ще бъде степента на безогледно насилие, която се изисква, за да може той да търси субсидиарна закрила . Съществуването на въоръжен конфликт в страната на произход на търсещото закрила лице не е предпоставка във всички случаи да се предоставя хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Преди прилагането на посочената хипотеза се изисква оценка на конкретния случай, каквато е извършена от административния орган и правилно е формиран извод, че спрямо М. К. М. не се установява наличие на реална, действителна опасност от тежки заплахи по смисъла на визираната разпоредба. Този извод не е в противоречие с тълкуването на член 37 от Директива 2013/32, постановено с решението на СЕС по дело С-406/22, тъй като по отношение на конкретния кандидат за международна закрила не се установяват материалноправните предпоставки, обуславящи предоставяне на хуманитарен статут, предвидени с националното и европейско законодателство. Не са налице и предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 8 ЗУБ. Последователно и безпротиворечиво е разбирането на Върховния административен съд, възприето и от настоящия съдебен състав, че под други причини от хуманитарен характер по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗУБ се има предвид не всяка причина, независимо от нейното естество, а се визират останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1 на чл. 9 ЗУБ, въз основа на които може да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. Макар и неназовани, тези причини следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната. Видно от данните по делото, такива причини не се установяват по отношение на чужденеца, поради което в случая не са налице и предпоставките по чл. 9, ал. 8 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. В решението на административния орган е извършена адекватна преценка, съобразена с висшия интерес на детето, включително във връзка с неговата лична ситуация и възможността за благоденствието му при евентуално връщане в страната на произход. В чл. 6а ЗУБ е закрепен принципът, че при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрият интерес на детето. Съответно преценката на най-добрия интерес на детето съгласно § 1, т. 11 ЗУБ се извършва в съответствие с разпоредбите на Закона за закрила на детето. Според § 1, т. 5 ЗЗД същият се формира при съобразяване на възрастта, пола, желанията, преценка за влияние на промяна на обстоятелствата и т. н. В случая по време на образуваното административно производство по молбата на М. К. М. за предоставяне на международна закрила са спазени административните процедури свързани с обстоятелството, че той е непридружен пълнолетен. Била е уведомена Дирекция Социално подпомагане - Красно село, като също така му е бил назначен и особен представител адвокат от НБПП. Правилно е прието, че в най-добър интерес на детето ще бъде то да се завърне в държавата си по произход, където не съществува риск за сигурността му. Посочените от молителя лични причини касаещи несигурната обстановка в Сирия и липсата на работа не могат да определени като хуманитарни с оглед предоставянето на статут по чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. По делото не са налице и основанията за прилагане на принципа "non refoulment" /забрана за връщане/, установен в член 33, §1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците /чл. 4, ал. 3/, съгласно който чужденец, влязъл в България за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Няма фактически обстоятелства, които да налагат извод, че ако чужденецът бъде върнат обратно в Сирия има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. При това следва да се отчете и обстоятелството, че тежката политическа и икономическа обстановка в страната на произход на кандидата търсещ закрила, в неговия конкретен случай не обосновава сама по себе си опасност от изтезания, нечовешко или унизително отношение. Преценката за предоставяне на исканата международна закрила следва да обхваща и цялостното поведение на чужденеца, в т. ч. обстоятелството, че същият нелегално е влязъл първо в Турция, където твърди, че към момента се намира и неговото семейство и където същият не е подавал молба за закрила, въпреки че Турция е включена в Списъка по чл. 98 от ЗУБ като "трета сигурна държава", както и фактът, че е преминал нелегално българската граница. Налага се изводът, че в процесния случай не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за икономически мигрант, търсещ по-добри условия за живот и реализация. М. К. М. е напуснал Сирия, за да се засели другаде, от желание за промяна и по причини от личен характер, което го прави мигрант, а не бежанец, съгласно глава II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации. Предвид изложените съображения, като е приел, че решението на председателя на ДАБ е частично незаконосъобразно, първоинставнционният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и да се постанови друго по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата на М. К. М. срещу акта в посочената част. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 и чл.222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение