Решение № 2918 от 28.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9052/2012 г.

Решение № 2918 от 28.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9052/2012 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 203, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ).

Образувано е по жалба на "ЧЕЗ Електро България" АД (ЧЕЗ), против Решение № Ж - 159 от 11.06.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), с което на основание чл. 22, ал. 1, т. 1 и чл. 201, ал. 2, т. 1, б. "а" от Закона за енергетиката на ЧЕЗ са наложени принудителни административни мерки, а именно - задължителни указания в срок до 11.07.2012 г. да заплатят на "Топлофикация Перник" АД ("Топлофикация Перник" или "Топлофикацията"):

1. Произведената електрическа енергия с издаден сертификат за произход на електрическа енергия, произведена от високоефективно комбинирано производство с Решение № С-02 от 19.03.2012 г. на ДКЕВР с изключение на количествата изкупени от обществения доставчик;

1. Постъпилите в електроразпределителната мрежа количества електрическа енергия по цени утвърдени с Решение № Ц-21 от 29.06.2011 г. и Решение Ц-33 от 27.09.2011 г. с изключение на количествата изкупени от обществения доставчик.

В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на административния акт на всички отменителни основания по чл. 146 от АПК, като се иска отмяната му. Твърди се основно, че ЧЕЗ не дължи заплащане на електроенергия, която не е произведена и доставена на ЧЕЗ от "Топлофикация" Перник за процесния период. От друга страна се твърди, че въпреки предоставеното от закона право на действие при оперативна самостоятелност, необсъждането на възраженията и обясненията на заинтересованите граждани и организации, които пряко касаят решавания с административния акт въпрос, съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е основание за отмяната на акта по смисъла на чл. 146 във връзка с чл. 35 от АПК, а дадените от Комисията в диспозитива на обжалваното решение задължителни указания са неясни, поради което и практически неизпълними. Отделно от това се твърди, че в обжалваното решение не е цитирана конкретно нарушена правна норма или административен акт (напр. по ЗЕ или друг), няма посочване и на вида на ПАМ (вкл. дали е превантивна или възстановителна) и мотивиране на целта, която ще се постигне с нея.

Ответната ДКЕВР, чрез процесуален представители оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна.

Върховният административен съд, в настоящия състав на Четвърто отделение, след като прецени данните по делото, доводите на страните и съобразно чл. 168 АПК извърши служебна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК установи следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване индивидуален административен акт и в рамките на преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството е образувано в ДКЕВР във връзка с постъпила жалба от "Топлофикация Перник" АД, с вх. № Е-14-03-32 от 20.12.2011 г. относно нерешен спор между "Топлофикация Перник" АД, "ЧЕЗ Електро България"АД и "НЕК" ЕАД за незаплатена на "Топлофикация Перник" АД, произведена електрическа енергия, в периода 01.06.2011 г. - 30.11.2011 г.

На основание чл. 22, ал. 1 и ал. 2 от Закона за енергетиката от надлежно назначена работна група е извършена проверка по приложените към преписката документи и представеното от ЧЕЗ становище по случая, при която е установено следното:

"Топлофикация Перник" АД (ТЕЦ "Република"), като производител е присъединено към преносната мрежа на "НЕК" ЕАД чрез три извода през т-фо 110/10,5 кV - 60 МVA, т-фо III-ти 110/20/6.3 кV - 40 МVА и т-фо IV-ти 110/6.3 кV - 31,5 МVА на напрежение 110 kV, собственост на обществения снабдител.

"Топлофикация Перник" АД, като производител е присъединено към разпределителната мрежа на "ЧЕЗ Разпределение България" АД на напрежение 20 кV (един извод в ЗРУ 20 kV) и на генераторно напрежение 6,3 кV (по 14 извода в ГРУ 6,3 кV от общо 40 извода), собственост на топлопреносното предприятие.

През 2011 г. в ТЕЦ "Република" са били в експлоатация три инсталации (ТГ-3, ТГ-4 и ТГ-5) за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, които общо са произвели 324 816,280 МWh електрическа енергия. От тях 69 208,096 МWh са собствени нужди на ТЕЦ "Република", а останалото количество в размер на 255 608,184 МWh е за продажба на обществения доставчик и крайния снабдител.

"Топлофикация Перник" АД е фактурирало на "НЕК" ЕАД измереното през2011 г. количество електрическа енергия в размер на 206 052,521 МWh, съгласно действащия между двете дружества договор. През 2011 г. измереното със средствата за търговско измерване на изводите към "ЧЕЗ Разпределение България" АД количество електрическа енергия е общо в размер на 49 555,663 МWh.

С Решение № С-02 от 19.03.2012 г. на Комисията е издаден сертификат за произход на електрическа енергия, произведена от високоефективно комбинирано производство на "Топлофикация-Перник" АД за централа ТЕЦ "Република", за количество в размер на 102 420,335 МWh, който гарантира произхода на част от фактурираното количество електрическа енергия по преференциални цени от "Топлофикация-Перник" АД общо в размер на 105 417,955 МWh (съответно 81 973,433 МWh на "НЕК " ЕАД и 23 444,522 МWh на "ЧЕЗ Електро България" АД) през 2011 г.

3а 2011 г., "Топлофикация Перник" АД има неполучени приходи от незаплатени от "ЧЕЗ Електро България" АД количества некомбинирана електрическа енергия и комбинирана електрическа енергия, регистрирана със сертификат за произход от комбинирано производство.

В резултат на извършената проверка, на основание чл. 100, ал. 1 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката е съставен констативен протокол № Е-12/23.05.2012 г., връчен на 04.06.2012 г. със следните констатации:

Към момента на проверката между "ЧЕЗ Разпределение България" АД и "НЕК" ЕАД няма сключен договор за присъединяване. Между "ЧЕЗ Разпределение България" АД и "Топлофикация Перник" АД няма сключен договор за достъп съгласно "Методика за определяне на цените за предоставен достъп на преносното или разпределителното предприятие от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ".

В мотивната част на решението ДКЕВР е съобразила т. 3.2.3, б. в) от издадената лицензия № Л135-11 от 29.11.2006 г. за дейността "обществено снабдяване с електрическа енергия" на "ЧЕЗ Електро България" АД, съгласно която лицензиантът купува по регулирани от комисията цени необходимите количества електрическа енергия за покриване на потреблението от производители на електрическа енергия присъединени към разпределителната мрежа на територията на лицензията.

От анализа на доказателствата по преписката и по делото безспорно се установява, че "ЧЕЗ Електро България" АД не е заплатило постъпилата в разпределителната мрежа електрическа енергия произведена от "Топлофикация-Перник" АД.

Необоснован като неподкрепен с доказателства е довода на ЧЕЗ, че част от получената електрическа енергия не е произведена от "Топлофикация-Перник" АД, тъй като е преминала през преносната мрежа на "НЕК" ЕАД.

Задълженията на ЧЕЗ да изкупува произведената от "Топлофикация-Перник" АД електроенергия за процесните периоди произтичат от договора за изкупуване на електрическа енергия № 1/01.07.2007 г. между двете дружества, както и от условията по издадената лицензия на ЧЕЗ.

Спора е дали подлежащата на заплащане електроенергия е произведена от "Топлофикация-Перник" АД и дали е постъпила в мрежата на ЧЕЗ. По делото не се спори, че "Топлофикация Перник" АД (ТЕЦ "Република"), като производител е присъединено към преносната мрежа на "НЕК" ЕАД чрез три извода през т-фо 110/10,5 кV - 60 МVA, т-фо III-ти 110/20/6.3 кV - 40 МVА и т-фо IV-ти 110/6.3 кV - 31,5 МVА на напрежение 110 kV, собственост на обществения снабдител. От друга страна с Решение № С-02 от 19.03.2012 г. на ДКЕВР е издаден сертификат за произход на електрическа енергия, произведена през 2011 г. ( включваща процесните периоди) от високоефективно комбинирано производство на "Топлофикация-Перник" АД за централа ТЕЦ "Република", за количество в размер на 102 420,335 МWh, който гарантира произхода на част от фактурираното количество електрическа енергия по преференциални цени от "Топлофикация-Перник" АД общо в размер на 105 417,955 МWh (съответно 81 973,433 МWh на "НЕК " ЕАД и 23 444,522 МWh на "ЧЕЗ Електро България" АД) през 2011 г.

Това решение е влязло в сила ( няма данни за обратното), количествата са признати за произведени. В подкрепа на този извод и относно количествата произведена електроенергия са и тристранните протоколи подписвани за процесните периоди от НЕК, ЧЕЗ и ТЕЦ "Република". Обстоятелството кога са фактурирани тези количества е неотносимо в това производство с оглед дължимостта на сумите по фактурите за петте процесни месеца, т. е. по късното фактуриране само по себе не означава си липсата на доставка на произведената енергия. Размера на дължимите суми е посочен във фактурите и поради това е неоснователен довода на жалбоподателя, че размера им е неопределен.

Неоснователен е довода на ЧЕЗ, че административния орган не е мотивирал вида на наложената принудителна административна мярка ( ПАМ). За да е законосъобразна, освен всички изисквания за законосъобразност на административния акт, с който се налага, ПАМ предполага посочване фактически и правни основания за налагането й. В случая ДКЕВР в рамките на своите правомощия по чл. 201, ал. 2, т. 1, б. а) от Закона за енергетиката е разпоредила задължително предприемане на определени действия в определен срок, а именно заплащане от купувача (ЧЕЗ) на продавача "Топлофикация-Перник" АД на произведена електроенергия. За постановеното се е мотивирала обстоятелствено въз основа на извършената проверка и събраните доказателства и становища. Не се установяват понастоящем доказателства за извод в обратен смисъл, а надлежно насрещно и пълно доказване от жалбоподателя да докаже твърденията си в жалбата и по този начин да обори фактическите основания в решението на административния орган не бе извършено.

Оспореното решение е постановено от компетентния административен орган, в съответствие с правомощията на ДКЕВР по чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗЕ, във връзка с чл. 201, ал. 2, т. 1, б. а) от Закона за енергетиката. Решението на регулаторния орган е постановено и в съответствие с материалноправните норми и на Наредбата за лицензиране дейностите в енергетиката.

Същото е издадено в предвидената форма, тъй като съдържа изброените в текста на чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити: наименование на органа, който го издава, наименование на акта, адресат, фактическите и правни основания за постановяване на решението, разпоредителна част, определяща задълженията, начина и срока на изпълнение, срока и начина на обжалване и е подписано от председателя на колективния орган. Оспореният акт на регулаторния орган съдържа подробни мотиви, обосноваващи заключението на комисията. Посочени са правните и фактически основания, за издаване на решението, обсъдени са жалбата, възраженията и доклада от констативния протокол на помощния орган, изложени са съображения, обосноваващи изводите на комисията относно основанията и размера на дължимите за заплащане количества. С оглед цитираната правна уредба, обжалваното решение е издадено от компетентен орган и липса основание по чл. 146 от АПК за отмяната му.

Предвид изложеното жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена, поради което Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК