Решение № 7554 от 9.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2528/2009 г.

Решение № 7554 от 9.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2528/2009 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба на адв. Пенев, пълномощник на Димо Васков Митев от гр. Стара Загора, срещу решение № 58/8.01.09 г., постановено по адм. д. № 549/08 г. по описа на Административен съд Стара Загора с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът РДНСК - Стара Загора поддържа становище за неоснователност на касационната жалба, моли оспореното решение като правилно да бъде оставено в сила, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: С атакуваното решение състав на Административен съд-Стара Загора е отхвърлил оспорването по жалбата на касатора Митев срещу Заповед № ДК-02-СЗ-13/04.08.08 г., с която на основание чл. 225, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) началникът на РДНСК - Стара Загора е разпоредил премахването на строеж "Жилищна сграда" в УПИ ХVI-5389, кв. 288 по плана на гр. Стара Загора, незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ - извършен в несъответствие с предвиждането на подробния устройствен план и без строителни книжа. За да постанови този правен резултат, съдът, след обсъждане данните по делото в съвкупност с доводите на страните, е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила и правилното приложение на материалния закон. Изложил е подробни мотиви във връзка с характеристиката на строежа и неприложимостта на разпоредбите на § 16 ПР на ЗУТ и § 184 ПЗРЗИДЗУТ. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение с релевирани оплаквания за наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК е неоснователна. Правно релевантните факти са правилно установени - сградата, представляваща строеж по определението на § 5, т. 38 ДРЗУТ, е осъществена в несъответствие по отношение линиите на застрояване с предвиждането на ПУП и без строителни книжа. Обстоятелството бил ли е касаторът собственик на имота, в който е осъществен строежа, е без значение за законността на последния - чл. 225, ал. 2 ЗУТ, предвид което оплакването, че не бил такъв, е неотносимо към правилността на решението. Нарушенията на административнопроизводствените правила са основания за отмяна на административния акт само ако са съществени. Те са такива, когато са се отразили върху истинността на правнорелевантните факти. По делото е безспорно, че строежът е извършен през 2006 г. без разрешение. Неучастието в административното производство на собственика на поземления имот, не компрометира тези установявания. Че касаторът е извършител на строежа, видно от приложените на л. 27 и л. 38 декларация и възражение, е безспорно. От същите явства, че твърдението за това, че поради малограмотност същият не могъл да упражни реално правата си, представлява неуспешна защитна теза. Доводите за липсата на пречка строежът да бъде узаконен чрез последващо изменение ПУП не следва да бъдат обсъждани предвид липсата на такава възможност по действащия ЗУТ. С оглед изложеното оспореното решение като лишено от основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК следва да бъде оставено в сила. При този резултат от касационната проверка претенцията на РДНСК - Стара Загора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна и следва да бъде уважена в размер на 150 лв. на основание чл. 8 вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на II-ро отделение,