Решение № 11945 от 5.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1749/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на областна дирекция на Държавен фонд Земеделие-Велико Търново, чрез процесуален представител, срещу решение 410 от 09.01.2023г., постановено по адм. дело 473/2022г. на Административен съд-Велико Търново/АС-Велико Търново/, с което по жалба на Е. Малаков е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 14 Хуманно отношение към животните от ПРСР за периода 2014-2020, изх.01-043-6500179 от 10.06.2022г. на Директора на ОД на ДФЗ-Велико Търново, в частта, в която във връзка с подадено заявление за подпомагане /плащане за 2021г. по подмярка 14.1 Хуманно отношение към животните в сектор Едри преживни животни (ЕПЖ) по дейност 14.1.1 Осигуряване на свободна подова площ при индивидуално отглеждане в бокс/клетка/помещение, както и групово в бокс/помещение за ЕПЖ за 2021г., оторизираната субсидия за подпомагане е в размер на 0.00 лева, и административната преписка е върната на компетентния АО за ново произнасяне по заявлението за плащане в едномесечен срок от получаване на решението при спазване на дадените в мотивите му указания. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно основание по чл.209, т.3 АПК. Иска отмяната му. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Ответникът - Е. Малаков, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Съображения излага в писмен отговор. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, но e немотивиран в обжалваната част, тъй като не съдържа изложение на съображенията, поради които АО е постановил отказ, нито правното основание за отказване на претендираната помощ, нито правното основание на твърдяното нарушение от земеделския производител/ЗП/, нито правното основание за отказване на подпомагането в пълен размер. Съдът е посочил, че по делото са налице противоречиви данни, които не са обсъдени от АО, довели до нарушение на чл.35 АПК, а оттам и на материалния закон. АС-Велико Търново е счел, че позоваването от АО единствено на Законоустановено изискване за управление (ЗИУ) 11.17- Минимални изисквания за защита и хуманно отношение при отглеждане на телета с цитиране на текста на тези изисквания, без да посочи кои точно изисквания за хуманно отношение към животните не са спазени, при положение, че от данните по делото се установява, че няма нарушение на минимално изискуемите по Наредба 4/08.08.2017г. площи в помещението за отглеждане на заявените животни, не може да се приеме, че е налице посочване на правното основание за отказ от финансиране по процесната дейност, и от съдържанието на УП не може да се изведе действителната воля на АО относно приетите за установени от него факти и въз основа на тях аргументите му за постановяване на отказа за финансиране. Според съда в УП са цитирани множество правни норми без изобщо да е посочено какво АО е приел за установено от фактическа страна и въз основа на кои фактически установявания е бил мотивиран да окаже изцяло финансиране по дейността. Съдът е намерил, че в обжалваната част на УП не са изложени достатъчно ясно и подробно фактическите основания, които дават на жалбоподателя възможност да разбере какви са фактите, мотивирали АО да финансира животновъда с 0.00лв. по дейност 14.1.1. от подмярка 14.1. АС-Велико Търново е достигнал до извод, че АО е допуснал пропуск, представляващ и нарушение на материалния закон, изразен в неяснота ( липса на мотиви) как е определен размерът на отказа за предоставяне на помощ по мярката след като липсват ясно определени нормативни правила за намаляване на претендираната помощ при частично неизпълнение условията за подпомагане, и несъобразяване с всички факти и обстоятелства-вид и количество на отглежданите животни, вид и интензитет на поетите ангажименти по мярката, вид на нарушението. В този случай според съда отказа се явява непропорционален, в нарушение целта на закона и несъответен на принципите, заложени в съображение 28 от преамбюла на Делегиран регламент (ЕС) 640/2019. Решението е правилно като краен резултат. С процесното уведомително писмо в обжалваната част, в резултат на извършени административни проверки и проверки на място по подадено Заявление за подпомагане с идентификационен 04/14/1/03452 от 14.05.2021г. по Мярка 14 Хуманно отношение към животните от ПРСР за периода 2014-2020, подмярка 14.1 Хуманно отношение към животните в сектор ЕПЖ за дейност по 14.1.1. за осигуряване не по-малко от 10 на сто над задължителния стандарт за свободна подова площ при индивидуално отглеждане в бокс/клетка/помещение, както и групово в бокс/помещение, земеделския производител/ЗП/ е получил отказ от финансово подпомагане (определен размер на финансово подпомагане от 0.00лв.), поради неспазени минимални изисквания за защита и хуманно отношение при отглеждане на селскостопански животни -неспазено законоустановено изискване за управление (ЗИУ) 11.17- Минимални изисквания за защита и хуманно отношение при отглеждане на телета, регламентирано в Методика за прилагане на кръстосаното съответствие в България (приложение 2 към Заповед РД-09-499/12.07.2016г. изд. на основание чл.42, ал.2 ЗПЗП), според което собствениците или управители на животновъдни обекти да осигуряват на телетата хранене, съответстващо на тяхната порода, възраст, маса, физиологични и поведенчески нужди и технологична група, като в храната се включва:- достатъчно количество желязо за да се осигури средно ниво на хемоглобина в кръвта от поне 4.5 mmol; -на всяко теле на възраст над две седмици се осигурява минимално количество сух фураж, съдържащ смилаеми влакнини, като количеството на влакнините се повишава от 50 до 250g дневно за телета на възраст от 8 до 20 седмици;-на телетата не се слагат намордници. В АА е посочено, че горното е в разрез с изискванията на Наредба 44 от 20.04.2006г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти и чл.12, ал.3 и чл.28, ал.1, т.4 от Наредба 4 от 08.08.2018г. От доказателствата по делото е видно, че на ЗП е извършена проверка на място (на осн. Заповед от 02.11.2021г.), резултатите от която са обективирани в Доклад за проверка на място Кръстосано спазване ДТИ частични-2021, изготвен от експерти РТИ Велико Търново, част от който са резултатите от контролната проверка за спазване ЗИУ, в частност ЗИУ 11. В тази част на стр.26 от доклада е отбелязано неспазено изискване на ЗИУ 11.17, и тежест на неспазване- средна. В приложената към доклада контролна карта ЗИУ 11 към заявка 452607, УРН 505502 в раздел ЗИУ 11.17 е посочено, че не е спазено изискването на телетата да се осигури достатъчно количество желязо, за да се осигури средно ниво на хемоглобина. В последствие ЗП е уведомен за резултатите от проверката на място и констатираните несъответствия с УП 01-042-6500/455 от 25.11.2021г., в което е посочено, че ЗП може да направи своите писмени забележки и възражения в писмен вид в рамките на 14 дни от датата на получаване на УП. Цитираното УП е съобщено на ЗП на 02.12.2021г. но няма данни по делото за направени забележки или възражения от ЗП в посочения срок. От наличната по делото справка за извършени проверки в ИСАК се установява, че по отношение ЗП Малаков в ИСАК са налични данни за установено при ПнМ неспазване на някое от изискванията по ЗИУ 1, 11 или 13. При тези данни правилно съдът е възприел за приложима Наредба 4 от 08.08.2017г. за прилагане на мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. /Наредбата, Наредба 4/, въпреки техническата грешка при изписване годината на приемане на този подзаконов НА в процесното УП. В случая обаче въпреки наличните данни в ИСАК за неспазено изискване по ЗИУ 11.17, установено към датата на извършената проверка на място - неосигуряване хранене на телетата, съответстващо на тяхната порода, възраст, маса, физиологични и поведенчески нужди и технологична група, като в храната се включва:- достатъчно количество желязо за да се осигури средно ниво на хемоглобина в кръвта от поне 4.5 mmol, АО незаконосъобразно е отказал финансова помощ на основание чл.28, ал.1, т.4 вр. чл.12, ал.3 от Наредбата, без в акта да се съдържат мотиви относно упражненото правомощие за отказ от финансово подпомагане във вр. с приложимата материалноправна уредба. Според чл.12, ал.3 от Наредбата кандидатите трябва да спазват минималните изисквания за хуманно отношение към животните съгласно съответните задължителни стандарти и да изпълняват дейностите съгласно чл. 4. За всички животни от допустимите категории, отглеждани в животновъдния обект, в който се изпълнява дейност по осигуряване на свободната подова площ, кандидатите спазват изискванията на чл. 4, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 1. Съгласно чл.28, ал.1, т.4 от Наредбата изплащането на финансовата помощ може да се намали или откаже, когато се установи, че земеделският стопанин: не спазва нормативните изисквания за хуманно отношение към животните. Алтернативната възможност предоставена на АО за отказ от финансова помощ трябва да е съобразена с установените в административното производство факти и със съответна правна норма, която е основание за направения от АО избор. Като минимално изискване за защита и хуманно отношение при отглеждане на телета в чл.3, ал.1, т.4, б.а от Наредба14 от 03.02.2022г. за минималните изисквания за защита и хуманно отношение при отглеждане на телета е въведено задължение собствениците и ползвателите на животновъдни обекти да осигуряват на телетата хранене, съответстващо на тяхната порода, възраст, маса, физиология и поведенчески нужди и технологична група, като в храната се включва достатъчно количество желязо за да се осигури средно ниво на хемоглобина в кръвта от поне 4.5 mmol. Изискването е възпроизведено в Методика за прилагане на кръстосаното съответствие в България като част от ЗИУ, групирано в област хуманно отношение към животните- ЗИУ (11.17). За прилагането на ЗИУ 11 в тази област при установено нарушение на някое изискване в методиката е посочено, че се налага редукция в съответствие с чл.38 и чл.39 , параграф 1 от Регламент 640/2014г. (при небрежност не по-голяма от 5%)- за всяко нарушено изискване. Независимо от въведената в методиката препратка към чл.38 и чл.39 от Регламент 640/2014г., разпоредбите на Глава II Изчисляване и прилагане на административни санкции на Регламента са задължителни и пряко приложими за държавата членка. Според чл.39 , параграф 1 от Регламент 640/2014г., когато констатираното неспазване произтича от небрежност на бенефициера, се прилага намаление. По правило намалението е в размер на 3 % от общата сума на плащанията и годишните премии, посочени в член 92 от Регламент (ЕС) 1306/2013. Разплащателната агенция обаче може въз основа на оценка на значимостта на неспазването, направена от компетентния контролен орган в оценъчната част на доклада за проверката, при която са взети предвид критериите, посочени в член 38, параграфи 1 4, да вземе решение да намали този процент до 1 % или да го увеличи до 5 % от общата сума, посочена в първа алинея, или в случаите, когато разпоредбите относно съответното изискване или съответния стандарт дават известна възможност да не се санкционира констатираното неспазване или в случаите, в които подпомагането е предоставено съгласно член 17, параграф 5 и член 17, параграф 6 от Регламент (ЕС) 1305/2013, да не налага никакви намаления. Това означава, че в случай на намаление при изплащане на финансова помощ по чл.28, ал.1 от Наредба 4, трябва да се приложат разпоредбите на чл.38 и чл.39, параграф 1 от Регламент 640/2014г. свързани с изчисляването и прилагането на административната санкция спрямо конкретния земеделски производител. АО е упражнил правомощието си за отказ по чл.28, ал.1 от Наредба 4, но не става ясно защо органа е упражнил това правомощие, а не е приложена алтернативната възможност за намаление, предвидена в същата разпоредба, която е приложима и за хипотезата, възприета от АО по ал.1, т.4 от Наредбатанеспазени нормативни изисквания за хуманно отношение към животните, съобразно информацията за конкретния случай, налична в документите, съставляващи административната преписка. Съобразно изложеното правилен е крайният извод на АС-Велико Търново за липса на фактически основания в оспорения акт свързани с възприетите от органа материалноправни основния за отказ от финансово подпомагане по подаденото заявление за подпомагане /плащане за 2021г. по подмярка 14.1 Хуманно отношение към животните в сектор Едри преживни животни (ЕПЖ) по дейност 14.1.1 Осигуряване на свободна подова площ при индивидуално отглеждане в бокс/клетка/помещение, както и групово в бокс/помещение за ЕПЖ за 2021г. Обжалваното решение е обосновано. Крайният извод на съдебния състав за незаконосъобразност на оспореното УП кореспондира със събраните по делото доказателства и е формиран след тяхната правилна преценка. На основание горното касационната жалба трябва да се отхвърли, а обжалваното решение да се остави в сила като постановено при липса на сочените от касатора основания за отмяна по чл.209, т.3 АПК. Съобразно изхода на спора следва да се уважи претенцията на ответната страна за присъждане на разноски за касационното производство, в размер на 1000 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат по договор за правна защита и съдействие от 02.02.2023г. с адвокат В. Ставрев, при неуважено възражение на касатора за прекомерност предвид фактическата и правна сложност на делото и предвид актуалната разпоредба на чл.8, ал.2, т.7 от Наредба 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,