Решение № 11099 от 7.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8015/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Велико Търново, чрез пълномощника гл. юрисконсулт Маринова, срещу Решение 2419 от 17.07.2025 г., постановено по административно дело 299/2025 г. по описа на Административен съд Велико Търново, с което е отменено Решение 1040-04-21/21.03.2025 г. на директора на ТП на НОИ Велико Търново, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на А. Х. и Н. А. Н. срещу Разпореждане РО-5-04-01857076/17.02.2025 г. на ръководителя на Контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ Велико Търново и са присъдени разноски. Изложени са оплаквания за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната на съдебното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърли подадената от А. Х. и Н. А. Н. жалба като неоснователна. Претендира се присъждане на съдебни разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответниците по касация А. Х. от гр. Велико Търново и Н. А. Н. от [населено място] чрез пълномощника си адвокат Димитрова оспорват касационната жалба като неоснователна и молят атакуваното с нея решение да бъде оставено в сила. Претендират присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване и предлага съдебният акт да бъде оставен в сила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, е неоснователна. От фактическа страна е установено, че с Експертно решение (ЕР) 90334/11.03.2024 г. от заседание 59 от същата дата на ТЕЛК към МБАЛ Павликени ЕООД в състав: председател д-р А. Х. и членове д-р Н. Н. и д-р П. Н. В., на И. М. И. е определена оценка на работоспособността 64% трайно намалена работоспособност (ТНР), дата на инвалидизиране 27.02.2024 г., срок на определения процент ТНР три години (до 01.03.2027 година). По жалба от Медицинската комисия /МК/ в ТП на НОИ- Велико Търново в частта относно датата на инвалидизиране ЕР на ТЕЛК е отменено с ЕР 91377/01.08.2024 г. от заседание 83, издадено от НЕЛК Специализиран състав по нервни, очни болести и ССЗ, като е определена 46% трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане с дата на инвалидизиране 11.03.2024 г., и срок на инвалидността 01.03.2027 г. По жалба от И. М. И. ЕР на НЕЛК е отмено с Решение 1406/02.05.2025 г. по адм. дело 1009/2024 г. по описа на Административен съд Велико Търново в частта, с която е отменено ЕР на ТЕЛК Павликени относно оценката и е определена нова 46% ТНР. В мотивите е посочено, че процентът ТНР, определен от ТЕЛК при МБАЛ Павликени, не е оспорен от никоя от заинтересованите страни и ЕР на ТЕЛК в относно оценката от 64% ТНР се счита за влязло в сила. С разпореждане [номер]/16.05.2024 г. на ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Велико Търново на И. М. И. на основание чл. 98, ал. 7 от КСО е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване считано от 27.02.2024 г. След произнасянето на НЕЛК, на основание чл. 71, чл. 72, чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО, пенсията на И. е прекратена от 27.02.2024 г. и е отказано отпускането на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване с Разпореждане 2112-04-308#22/03.10.2024 г. на ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Велико Търново. Със Заповед ЗР-5-04-01761171/25.11.2024 г. на ръководителя на ТП на НОИ Велико Търново е възложено извършването на частична ревизия по разходите на ДОО на А. Х., Н. А. Н. и П. Н. В. във връзка с отменени актове на медицинската експертиза. Резултатите са обективирани в Ревизионен акт за начет РМ-5-04-01833907/21.01.2025 г., с който на основание чл. 110, ал. 1 от КСО са определени като подлежащи на възстановяване от ревизираните лица, солидарно, сумата от 1 995,05 лева, в това число 1 849,32 лв. главница и 145,73лв. лихви. Срещу ревизионния акт е подадено възражение. След издаване на мотивирано заключение от ст. инспектор по осигуряването изх. 1054-04-13#4/18.02.2025 г. за неоснователност на възражението от ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ Велико Търново на основание чл. 110, ал. 3 от КСО е издадено Разпореждане РО-5-04-01857076/17.02.2025 г. за внасяне от А. Х., Н. Н. и П. В. на сумите по ревизионния акт за начет. Разпореждането е обжалвано по административен ред от д-р Х. и от д-р Н., като с Решение 1040-04-21/21.03.2025 г. на директора на ТП на НОИ Велико Търново жалбата е отхвърлена като неоснователна и недоказана. За да отмени оспорените административни актове като незаконосъобразни, Административен съд Велико Търново е обосновал извод за издаването им в нарушение на материалноправните предпоставки за законосъобразност по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО. В мотивите е посочено, че не е налицие хипотезата на визираната правна норма - контролните органи на НОИ да съставят на физически лица или на юридически лица ревизионни актове за начет за причинени от тях щети на ДОО от неправилно извършени осигурителни разходи от актовете на медицинската експертиза, които са отменени поради нарушаване на нормативни разпоредби по издаването им, тъй като такава отмяна в процесния случай няма. Този извод е мотивиран с обстоятелството, че с окончателно съдебно решение е отменено решението на НЕЛК, определящо 46% ТНР на И. М. И., следователно остава в сила ЕР на ТЕЛК, определящо му 64% ТНР. При прилагане разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК е прието, че липсва елемент от хипотезата на чл. 110, ал. 1 от КСО, а именно отменен акт на медицинската експертиза. Решението е валидно, допустимо и правилно. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалваното задължително предписание, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Направени са правилни правни изводи, които се споделят от касационната инстанция и на основание чл. 221, ал. 2 предл. второ АПК се препраща към тях. В отговор на касационните оплаквания следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО предвижда, че контролните органи на Националния осигурителен институт съставят на физическите лица или на юридическите лица ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от актове на медицинската експертиза, които са отменени, поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. Фактическият състав за търсене на имуществена отговорност от лекари-членове на ТЕЛК включва отмяната на ЕР на ТЕЛК, причинна връзка между поведението на издалите го лекари и настъпилия вредоносен резултат за ДОО, дължаща се на нарушаване на нормативните разпоредби по издаването на акта на медицинската експертиза. В конкретния случай тези кумулативни предпоставки не са налице. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че с влязъл в сила съдебен акт ЕР 90334 от 11.03.2024 г. на ТЕЛК към МБАЛ Павликени ЕООД е отменено по отношение датата на инвалидизиране на И. М. И.. ЕР 90334 от 11.03.2024 г. на ТЕЛК към МБАЛ Павликени ЕООД, на което се позовава административният орган, не е отменено в частта относно процента ТНР на лицето. Затова твърдението, че процентът е определен при неспазени критерии на НМЕ от ответниците по касация, е неоснователно. След като възприетият от ТЕЛК процент ТНР не е променен в резултат на проведен контрол, респективно не опровергано експертното мнение на членовете на ТЕЛК, обосновано е прието от съда, че липсва елемент от хипотезата на чл. 110, ал. 1 от КСО. В касационната жалба не се съдържат конкретни оплаквания срещу този извод на съда. Навеждат се доводи за правни последици от ЕР 90334 от 11.03.2024 г. на ТЕЛК към МБАЛ Павликени ЕООД, които не съответстват на приетите доказателства по делото и затова не могат да подкрепят заключение за пороци на съдебния акт. В случая не е установено изискуемото нарушаване на нормативните разпоредби по издаване на актове на медицинската експертиза, разбирано като нарушаване на нормативните изисквания, уреждащи процедурата по тяхното издаване, съдържанието и формата на ЕР, а не като разлики в професионалните мнения, становища и оценки, основани на собствената професионална квалификация и опит в областта на медицината и вътрешното убеждение на лекарите при интерпретация на наличните клинични данни и лабораторни изследвания за дадено заболяване. По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно като постановено при точно тълкуване и прилагане на материалния закон. За него не се установяват сочените касационни основания за отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответниците следва да бъдат присъдени претендираните разноски за касационната инстанция, представляващи заплатено от всеки от тях възнаграждение за адвокатска защита в размер на 600лв., съгласно представения списък на разноските. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,