Решение № 5320 от 24.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9262/2017 г.

Решение № 5320 от 24.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9262/2017 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Дирекция "ОДОП" - В. Търново при ЦУ на НАП против решение № 262/18.07.2017 г. на Административен съд - В. Т., постановено по адм. д. № 64 по описа за 2017 г. на този съд. С решението е отменен РА № Р - 04000415004281 - 091- 001/10.10.2016 г. на ТД на НАП - В. Търново, потвърден с решение № 8/6.01.2017 г. на директора на Д "ОДОП" - гр. В. Търново. В полза на "Найс" ООД - гр. П. са присъдени разноски в размер на 420 лева. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. "ВИП Паркет" ЕООД не е придобило материалните активи на основание договора за търговски залог от 14.01.2014 г., сключен с "Е. П." ЕООД. По делото не е била направена обща преценка на всички относими факти. Не са изяснени мястото където са се намирали вещите при сключване на сделката и мястото на тяхното предаване. Към датата на подписване на договора за особен залог двете дружества били свързани лица по смисъла на § 2, т. 3, б. "д" ДР на ДОПК, с управител Р. Ж. Б. Касаторът моли за отмяна първоинстанционното решение и отхвърляне жалбата на дружеството. "Найс" ООД, с ЕИК *********, гр. П., ул. "Р.", ..№... е оспорило КЖ с доводи, подробно развити в писмени бележки. По - конкретно, издадената фактура отговаря на изискванията по чл. 114, ал. 1 ЗЗД и е установено реалното извършване на доставката. Овластяването на получателя да се разпорежда като собственик е възможен резултат от прехвърляне правото на собственост или учредяване на вещно право/може да е резултат и на предаване на стоката от името и за сметка на доставчика като лице, което само държи или я владее или което действа като комисионер. "Найс" ООД закупило металните стойки от "ВИП Паркет" ООД по силата на договор за продажба от 23.09.2014 г. С. са предадени на "Найс" ООД с протокол, от който момент дружеството получило правото да се разпорежда с тях, като собственик. Ответникът по касация моли за оставяне в сила първоинстанционното решение и присъждане на разноските. Представителят на ВАП дава заключение за допустимост и основателност на КЖ. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, правилността на обжалваното решение и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото и в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна. Установено е, че "ВИП Паркет" ЕООД е издало на "Найс" ООД фактура № 0000000033/23.09.2014 г., а последното дружество е издало фактура № 201/18.09.2014 г. на първото дружество. Във връзка с придобиване собствеността върху процесните 20 броя метални стойки са събрани като доказателства договор за търговски залог, сключен на 14.01.2014 г. между "Е. П." ЕООД (залогодател) и "ВИП Паркет" ЕООД (кредитор), анекс към договора от 01.06.2015 г. и фактура № 25/01.06.2015 г., издадена от "Е. П." ЕООД на "ВИП Паркет" ЕООД с предмет 20 броя метални стойки, копие на фактура № 5202/31.10.2012 г., издадена от "В. П.", спецификация към нея, приемо - предавателен протокол от 31.10.2012 г., съставен между двете дружества. По време на проверката на "Е. П." ЕООД е констатирано, че дружеството е сключило договор за търговски залог на 14.01.2014 г. с "ВИП Паркет" ЕООД. Предмет на договора е залог на вещи, обезпечаващи вземането по фактура № 31/30.03.2013 г., като към договора е сключен и анекс от 01.06.2015 г. "Е. П." ЕООД е получател на "ПВЦ ъгли" по фактура № 31/30.03.2013 г. Към фактурата са приложени протокол от 30.03.2013 г. и спесификация. По делото е наличен протокол от 01.06.2015 г. за прихващане на вземания и задължения. Съгласно неговите клаузи задълженията на "В. П." ЕООД към "Е. П." ЕООД по фактура № 25/01.06.2015 г. на стойност 60000 лв. са прихванати срещу вземанията по фактура № 31/30.03.2013 г. на обща стойност 64350 лева. Остатъкът за плащане към "ВИП Паркет" ЕООД по фактура № 31/30.03.2013 г. е в размер на 4350 лева. Правото на данъчен кредит е отказано на основание чл. 70, ал. 5 вр. с чл. 69, ал. 1, вр. с чл. 68, ал. 1, чл. 6 ЗДДС. Спорът по делото е бил дали фактурата, издадена от "ВИП Паркет" ЕООД на "Найс" ООД касае действително извършена доставка. Съдът е анализирал договора за продажба от 23.09.2014 г. на метални стойки, мотивирайки се, че той съдържа конкретни клаузи за условията по предаването и приемането на стоките, транспорта и т. н.. Уговореното плащане по банков път не е осъществено, а задълженията на РЛ са погасени чрез прихващане, за което е съставен протокол. В счетоводството на "Найс" ООД е съставен мемориален ордер с дата 18.09.2014 г., без придружаващ касов ордер или друг документ. Ордерът не съответства на данните, съдържащи се в касовия бон, събран по време на предварителната проверка на "ВИП Паркет" ЕООД. Налице са приемо - предавателен протокол от 23.09.2014 г., подписан от представители на "ВИП Паркет" ЕООД и "Найс" ООД, протокол от цитираната дата за безвъзмездно отговорно пазене, анекс към него от 20.11.2014 г., оспорени от приходната администрация. Разпитан е свидетелят Б., чиито показания са кредитирани от съда, за да приеме доказана автентичност на документите. Според съда не е било спорно фактическото наличие на стоките, които са индивидуализирани, а свързаността между лицата е ирелевантна. Първоинстанционното решение е валидно, допустимо но неправилно, защото е необосновано. При изясняване механизма на доставката са релевирани доводи, че "ВИП Паркет" ЕООД е придобило стоката от "Евро паркет" ЕООД във връзка с което са ангажирани доказателства за учреден търговски залог върху стоката. Самият жалбоподател е твърдял обаче, че стоките не са реално предавани, защото са съхранявани в склада на "ВИП Паркет" ЕООД, където са останали на отговорно пазене. Обосновано е твърдението на касатора, че липсват доказателства, а и доводи, за действия на страните, съставляващи отделяне на стоките. Това означава, че стоките не са били индивидуализирани по съгласие на страните, за да се счете, че получателят им е придобил правото на фактическо разпореждане върху тях. Видно е, че в писмените документи - договор, фактура, протокол, металните стойки са описани само по брой и цена, без партидни номера, без придружаващи стокови/складови разписки. Неизяснено е останало мястото на предаването им от "ВИП Паркет" ЕООД на "Найс" ООД. Протоколът от 23.09.2014 г. е сключен между "Найс" ООД и трето лице - "В. П." ЕООД, респективно касае се за неотносимо доказателство по делото. Анализът на договора за особен залог установява, че при неговото подписване залогодателят фактически е връчил вещите на заложния кредитор, но на 01.06.2015 г. е сключен анекс, отнасящ се до цената при евентуална продажба на залога от кредитора. В този смисъл е обоснован довода на касатора, че за времето от 23.09.2014 г. до 01.06.2015 г., стоките са се намирали във фактическата власт на "ВИП Паркет" ЕООД, което ги е държало не като собственик, а в качеството си на заложен кредитор. Фактура № 25 е издадена от "Е. П." ЕООД на "ВИП Паркет" ЕООД на 01.06.2015 г., от което следва извода, че последното дружество не ги е продало на "Найс" ООД преди осем месеца. Договорът за търговски залог, фактурата и анексът не са оспорени. С. Б. е заявил в показанията си, че "ВИП Паркет" ЕООД е закупило стоките, но както се посочи по - горе писмените доказателства опровергават това основанието за придобиване. Съгласно разпоредбата на чл. 311 ТЗ удовлетворяването от залога е възможно без съдебна намеса, само когато договорът за търговски залот има писмена форма с достоверна дата, каквато липсва върху документа по делото. Първоинстанционното решение трябва да бъде отменено като неправилно, след което да се постанови друго решение, отхвърлящо жалбата на "Найс" ООД срещу процесния РА. С оглед резултата по спора в полза на Д "ОДОП" - В. Търново касационната инстанция присъжда разноски общо в размер на 1932 лева. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение