Решение № 14522 от 9.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8416/2011 г.

Решение № 14522 от 9.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8416/2011 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на СГКК-Ловеч против решение № 57 от 18.04.2011 г. на Административен съд-Ловеч, постановено по адм. дело № 33/2011 г., с което е отменен изричен отказ на началника на Службата, обективиран в писмо № 94-249-11-10-423/17.01.2011 г. за издаване на скица на ПИ с идентификатор 21590.36.22 по одобрената КК на с. Добродан, община Троян и делото му е върнато като преписка за издаване на скицата в 3-дневен срок от влизане в сила на решението. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и присъждане на разноски. Ответната страна Стефка Маркова Банчева от гр. Троян писмено оспорва жалбата. Ответникът Димитър Марков Табаков не взема становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима-подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Обжалваното решение е недопустимо в частта, в която е постановено спрямо Димитър Марков Табаков. Надлежни страни при оспорване на отказ за извършване на административна услуга са само заявителят, чието искане не е уважено и органът, постановил отказа. Отказът не засяга законни права и интереси на други лица, извън заявителя, поради което няма заинтересовани лица при съдебното му оспорване. Решението следва да се обезсили спрямо Димитър Табаков и производството в тази част да се прекрати. Касационната жалба срещу другата, допустима част от решението, е неоснователна. За да постанови решението, първоинстанционният съд приема за незаконосъобразен отказа за издаване на скица за имот, вписан в КР като собствен на лице различно от заявителя, тъй като КК и КР са публични и не съществува пряка или косвена законова забрана за издаването на такава скица. Правните изводи на съда са правилни и съответни на материалноправните разпоредби. Искането за издаване на скица за имот представлява искане за извършване на административна услуга по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗА. Отказът да се издаде документ от значение за признаване и упражняване на права е индивидуален административен акт по определението на чл. 21, ал. 3 АПК и подлежи на съдебен контрол - § 8 ПЗР на АПК. При одобрена КК и КР компетентен да издаде скицата, която е извадка от КК в подходящ мащаб, е началникът на съответната СГКК. В скицата се вписва името на собственика и данни за документа /акта/, от който лицето черпи правата си. Липсва законова забрана скица да се издава на лице, различно от собственика на имота. В този случай важи общото правило, че административната услуга се извършва на лице с правен интерес-за което документа има значение за признаване и упражняване на права. Такова е и лицето, което претендира придобиване на право на собственост по давност върху недвижим имот, вписан в КР на трето лице. Предпоставките за придобиване на вещни права се проверяват от нотариуса в производството по чл. 587, ал. 2 ГПК и той може да снабди с удостоверение страната, въз основа на което тя да да се снабди от СГКК със скица за имота- чл. 186 ГПК. Подаването на заявление за издаване на скица от лице с правен интерес и плащането на дължимата държавна такса са единствените условия за извършване на административната услуга. Наличието на спор за собственост върху имота, за който се иска скицата, не е пречка за издаването й. Като е отказал извършването на исканата административна услуга, административният орган е постановил незаконосъобразен акт, който правилно е отменен с обжалваното решение. Позоваването от касатора на ЗАОФЮЛ е несъстоятелно, тъй като този закон е отменен с ДВ, бр. 30/11.04.2006 г. При неоснователност на касационните оплаквания, обжалваното решение в допустимата му част следва да остане в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 АПК Върховният административен съд, второ отделение,