Решение № 3672 от 31.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14109/2014 г.

Решение № 3672 от 31.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14109/2014 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по жалба на "МАКС ТЕЛЕКОМ" ООД със седалище гр. София против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 36 от 17.09.2014 г., издаден от Комисията за регулиране на съобщенията, с който на дружеството са определени непогасени ликвидни и изискуеми задължения по разрешение № 01757/15.12.2011 г. за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър в обхват 1800 МHz за осъществяване на обществени електронни съобщения чрез мобилна наземна мрежа в общ размер от 5 042 394. 27 лв., включващи такса за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър - 500 394.27 лв . за периода 20.05.2014 лв. - 30.09.2014 лв. и еднократна такса за изменение и допълнение на разрешение - 4 542 000.00 лв. Твърди се, че актът е издаден в нарушение на материалноправните и административнопроизводствените правила. Конкретните оплаквания са за липса на компетентност на органа при издаването му, тъй като Законът за електронните съобщения на предвижда правомощие за Комисията за регулиране на съобщенията да издава АУПДВ и не е изпълнено изискването на чл. 166, ал. 2 ДОПК за определяне на орган, който да издаде акта. Сочи се, че актът е подписан само от председателя на КРС и от главния й секретар, въпреки че е издаден от колективен административен орган. Това, според оспорващия, сочи на липса на волеизявление, което е съществен порок на акта. Нарушението на административнопроизводствените правила се свързва с неизпълнение на задължението по чл. 26, ал. 1 АПК за уведомяване за започване на производството, като се поддържа, че то е съществено, тъй като е довело до лишаване на страната от право на участие в процеса по издаване на акта. Твърди се наличие на нарушение на принципите на предвидимост, пропорционалност и равнопоставеност, както и на целта на закона, доколкото не е приложена възможност за отсрочване или разсрочване във времето, каквито случаи е имало за предходни задължения на същото дружество и на други дружества, вкл. и и конкурентни такива, което ще доведе до поставяне на дружеството в по-неизгодна позиция спрямо тези предприятия, за които то е допуснато или им е бил осигурен по-дълъг срок за доброволно изпълнение. Иска се отмяната му. Ответникът - Комисия за регулиране на съобщенията оспорва основателността на жалбата и моли за нейното отхвърляне. Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, видно от датата на известието за доставяне на писмото с обратна разписка, чрез което е извършено съобщаване на акта и от датата на постъпване на жалбата в деловодството на органа. Същата е подадена от адресата на оспорения административен акт, за когото последният създава задължения, поради което, поради наличие на пряк и личен интерес от оспорване, е допустима за разглеждане по същество. С оглед събраните по делото писмени доказателства, Върховният адимнистративен съд намира за установено от фактическа страна следното: С оспорения в настоящото производство Акт за установяване на публично държавно вземане № 36 от17.09.2014 г., издаден на осн. чл. 162, ал. 2, т. 3 и т. 9 ДОПК, във вр. чл. 35, ал. 1 ЗЕС, вр. чл. 1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни вземания, във вр. с чл. 24, ал. 1, във вр. с чл. 59, ал. 1 от АПК и решение по протокол № 47 от 17.09.2014 г. на КРС на дружеството - жалбоподател са определени като непогасени ликвидни и изискуеми публични държавни задължения по разрешение № 01757/15.12.2011 г. за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър в обхват 1800 МHz за осъществяване на обществени електронни съобщения чрез мобилна наземна мрежа, в общ размер от 5 042 394. 27 лв. В така определената обща сума са включени както следва: такса за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър - общо сумата от 500 394.27 лв., която за периода 20.05.2014 г. - 30.06.2014 г. е 394.27 лв, а за периода 1.07.2014 г. - 30.09.2014 г. - е 500 000 лв., както и еднократна такса за изменение и допълнение на разрешение в размер на 4 542 000.00 лв. Видно от представената по делото преписка, решението за издаване на оспорения АУПДВ е взето като т. 4 от Допълнителните точки по протокол № 47 от 17.09.2014 г. на Комисията за регулиране на съобщенията. По делото се представя разрешение № 01757 от 15.12.2011 г. за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър в обхват 1800 MHz за осъществяване на обществени електронни съобщения чрез мобилна мрежа, както и решение № 204 от 30.04.2014 г. за изменението и допълването му с правото за осъществяване на електронни съобщения чрез наземна мрежа, позволяваща предоставяне на съобщителни услуги, съобразно изменението на Приложение I, считано от 20.05.2014 г. Към обжалвания акт е представено Приложение за финансовите задължения до датата 30.09.2014 г. на "МАКС ТЕЛЕКОМ" ООД по издадените разрешения. Така определените задължения не се оспорват от жалбоподателя по основание и размер, не е оспорена и представената справка за задълженията на дружеството. В разпоредбата на чл. 147 ЗЕС е предвидено че размерът на таксите, събирани от КРС е нормативно определен в Тарифа за таксите. Оттук следва изводът, че посоченото в оспорения акт публично държавно вземане е установено по основание, респективно актът не е в противоречие с чл. 162, ал. 2, т. 3 от ДОПК. Съгласно чл. 166, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Съгласно ал. 2-ра на текста, ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. Ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно - от ръководителя на съответната администрация. С нормата на чл. 21 ЗЕС на Комисията за регулиране на съобщенията се предоставя обща компетентност да изпълнява законовите, подзаконовите нормативни актове и общите административни актове в областта на електронните съобщения, политиката в електронните съобщения, политиката по планиране и разпределение на радиочестотния спектър и политиката по пощенските услуги, както и да регулира и контролира осъществяването на електронните съобщения в съответствие с този закон. Разпоредбата на чл. 147 ЗЕС оправомощава КРС да събира таксите, определени по Тарифата от МС. Въз основа на посочените разпоредби следва извод, че компетентният орган, който може да издава актове за установяване на публично вземане поради неплащане, е КРС, т. е. оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 22, ал. 1 и чл. 35, ал. 5 ЗЕС Комисията за регулиране на съобщенията е колегиален орган, който се състои от 5 члена, а решенията му се вземат с обикновено мнозинство. Видно от протокол № 47 в заседанието, проведено на 17.09.2014 г., на което е взето решение за издаване на процесния АУПДВ, са присъствали четирима от общо петте члена на комисията, решението е взето с мнозинството на присъстващите членове, като е подписано от всички присъстващи на заседанието. Обжалваният АУПДВ е подписан от председателя и секретаря на комисията, което обстоятелство е безспорно установено по делото. Съгласно чл. 59, т. 8 АПК, когато индивидуалният административен акт е издаден от колективен орган, той се подписва от председателя или от негов заместник. С оглед изричното правило на чл. 59, т. 8 АПК, предвид доказателствата за наличие на изискуемото мнозинство при взимане на решението за издаване на акта, Върховният административен съд намира възражението за липса на валидно волеизявление при издаването му, за неоснователно. Волеизявлението на колективния орган е взето при наличие на мнозинство - обикновено, съобразно изискванията на ЗЕС, обективирано е съобразно правилата на АПК, поради което същото е валидно, а жалбата в тази част се явява неоснователна. Що се касае до оплакванията за лишаване от възможност за участие на дружеството в процеса по издаване на обжалвания индивидуален адимнистративен акт, съдът намира следното: въпреки изричното дадените от съда указания за представяне на доказателства за уведомяване на дружеството за започване на производството по издаване на обжалвания акт, такива не се представят от ответника, върху когото лежи доказателствената тежест в процеса, съобразно правилото на чл. 170, ал. 1 АПК. Съобразно чл. 146 АПК, нарушението на административнопроизводствените правила е основание за отмяна на акта, само ако то е съществено. Като съществено се преценява такова нарушение на процедурата, което на първо място е повлияло върху постановения от административния орган правен резултат, т. е което, ако не е било извършено, би довело до издаване на друг по съдържанието си административен акт, или - на второ място, когато е довело до нарушаване правото на защита на страната в процеса. Както се посочи, размерът на дължимите вземания се установява, съобразно на чл. 147 ЗЕС, с тарифата, приета от МС. Нормативно установеният размер на вземанията, индивидуализиран в процесния АУПДВ, не се оспорва от страната, не се оспорва и основанието за определянето му. По тази причина издаденият АУПДВ не би бил различен като краен резултат по същество. Освен това, с издаване на решение № 204 от 30.04.2014 г. за допълване на основното разрешение № 01757 от 15.12.2011 г., в частта за допускане на предварителното му изпълнение, страната е била уведомена за задължението за заплащане на дължимата такса за допълнително предоставения ограничен ресурс - радиочестотен спектър съобразно Тарифата по чл. 147 ЗЕС, което е част от издаденото разпореждане и същото е в полза на страната. Ето защо, като не са изпълнени критериите актът да се прецени като издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, настоящият състав на Върховния адимнистративен съд намира наведеното оплакване в тази насока за неоснователно. Неоснователно с оглед преценката за законосъобразност на акта е възражението, че жалбоподателят е бил лишен от възможност да поиска отсрочване или разсрочване на изпълнението в производството по издаване на АУПДВ. Съгласно чл. 166, ал. 2 ДОПК актът се издава по реда на АПК, а кодексът не урежда правна възможност в производството по издаване на индивидуалните административни актове органът да се произнесе по отсрочване или разсрочване на тяхното изпълнение. Изрично уредена в тази фаза на административния процес е само възможността органът да допусне или спре предварителното изпълнение на административния акт - чл. 60 АПК. Отсрочването или разсрочването на изпълнението на акта са допустими само в производството по изпълнение на акта, а не в производството по издаването му, и са предмет на изрична уредба в АПК в глава седемнадесета на кодекса - чл. 278 АПК. По аналогичен начин е уреден въпросът и в ДОПК, където отсрочването или разсрочването на изпълнението е допустимо само в производството по изпълнение на актовете, издадени по този ред. Предвид изложеното Върховният адимнистративен съд намира жалбата на "МАКС ТЕЛЕКОМ" ООД против Акт за установяване на публично държавно вземане № 36 от 17.09.2014 г. за неоснователна, поради което същата следва да се отхвърли. Водим от горното, Върховният административен съд