Решение № 437 от 22.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 468/2009 г.

Решение № 437 от 22.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 468/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Иван М. Недев Подсъдимият Свилен Тодоров Николов обжалва по касационен ред въззивно решение № 96 от 18.VI.2009 г. по внохд 140/2009 г. на АС-Варна с доводи за всички касационни основания по съображения, че обвинителния акт не отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 2 НПК; двете съдебни инстанции са приели по предположение съставомерно поведение; въззивният съд е нарушил чл. 339 НПК като не е обсъдил основен довод на защитата за прилагане на чл. 15 НК, а за явната несправедливост на наказанието жалбоподателят сочи, че наказанието лишаване от право да управлява МПС е завишено пред вид факта, че пострадалата му е близка родственица и той тежко изживял загубата й. Прокурорът е на становище, че жалбата е неоснователна. След преценка доводите и становищата на страните и проверка на въззивното решение в пределите по чл. 347 НПК ВКС, I-во н.о. в настоящия състав намира: По реда на Глава ХХVII - съкратено съдебно следствие в производство пред първата инстанция, чл. 371, т. 2 НПК, подсъдимият С. Т. Н. е признат за виновен и осъден по чл. 343а, ал. 1, б. "б" във вр. с чл. 343, ал. 1, б. "в" и чл. 343г и чл. 55 НК на пробация с конкретни и посочени пробационни мерки и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 (една) година за това, че на 27.IV.2008 г. в с. М., обл. Шуменска при управление на МПС в нарушение правилата за движение, по непредпазливост причинил смъртта на родната си баба - Здр. М. С., като след деянието направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалата. Жалбата е неоснователна - обвинителният акт е съставен в съответствие с нормата на чл. 246 НПК - посочено е, че подсъдимият загубил контрол над управлявания от него автомобил, което довело до отклоняването му в дясно и челен удар в крайпътно дърво. Обективни причини за това по делото не са установени, поради което и защо се е стигнало до това, в какво се е изразявало поведението на подсъдимия са ирелевантни обстоятелства. Абсолютно неоснователно е твърдението, че съдът е постановил решението си по предположения. Подсъдимият е признал фактите по обвинителния акт и признанията му се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства. Вярно е, че въззивният съд не е посочил изрично, че доводите на защитата за прилагане на чл. 15 НК са неоснователни, но с това не са ограничени права на подсъдимия, след като нарушението му на правилата за движение - чл. 20, ал. 1 ЗДП, е описано, а е известно, че допуснатите нарушения изключват извод за невиновно деяние. При приетите за установени фактически обстоятелства законът е приложен правилно - подс. Св. Т. Н. е осъществил от обективна и субективна с. признаците на престъплението по чл. 343а, ал. 1, б. "б" във вр. с чл. 343, ал. 1, б. "в" НК. Не е налице и третото касационно основание - за явна несправедливост на наложеното наказание. Кумулативно предвиденото наказание по чл. 343г НК е в размер, който ще осъществи целите на наказанието - специалната и генералната превенция. Във връзка с това е без значение обстоятелството, че пострадалата е близка на подсъдимия. Той е допуснал грубо нарушение на правилата за движение и следва за това да получи съответно наказание. Преди постановяване на въззивното решение е прието изменение на чл. 42б, ал. 1 НК (ДВ 27/2009 г.) за периодичност на пробационната мярка задължителна регистрация по настоящ адрес - не по-малко от два пъти седмично. Това прави закона в новата редакция по-благоприятния за подсъдимия, поради което и по силата на чл. 2, ал. 2 НК следва да намери приложение именно този закон, в какъвто смисъл следва решението да се измени. По тези съображения и на основание чл. 354, ал. 2, т. 2 НПК съдът