Решение № 6198 от 14.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12181/2017 г.

Решение № 6198 от 14.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12181/2017 г., I о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). С решение № 5366 от 07.09.2017 г., постановено по адм. д. № 6688/2016 г. Административен съд София – град е изменил ревизионен акт (РА) № Р-22221015001700-091-001/17.12.2015 г., потвърден с решение № 822/20.05.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (Д "ОДОП") – София, в частта на доначислен ДДС за м. 02.2015 г., като посоченият размер от 108 179, 64 лв. е определен на 57 863, 27 лв. и е отхвърлил жалбата на [фирма], ЕИК[ЕИК], в останалата част. Присъдени са съответните разноски на двете страни. Срещу така постановеното решение са подадени две касационни жалби. [фирма] е подало касационна жалба срещу решение № 5366 от 07.09.2017 г., в частта с която е отхвърлена жалбата му срещу РА № Р-22221015001700-091-001/17.12.2015 г. и в частта, с която е осъдено да заплати съответните разноски по делото. В жалбата се сочи, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на тезата, че неправилно органите по приходите и съдът са приели, че са налице безвъзмездни доставки на четири броя автомобила от касатора към [фирма], тъй като [фирма] не е придобивало собствеността върху тези автомобили. Сочат се и подробни аргументи, че Акт за дерегистрация по ЗДДС № 220991500000053 от 07.01.2015 г. изобщо не е бил редовно връчен на дружеството, поради което не е влязъл в сила и не може да съставлява годно основание за начисляване на ДДС по реда на чл. 111 ЗДДС във връзка с чл. 82 ЗДДС. Иска се Върховният административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд София – град в обжалваната част и вместо него постанови друго такова, с което да отмени РА. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба на [фирма] - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София, чрез своя процесуален представител в съдебно заседание възразява срещу основателността на касационната жалба. От своя страна Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – София обжалва съдебното решение в частта, с която е изменен РА № Р-22221015001700-091-001/17.12.2015 г., в частта на определените публични задължения по ЗДДС, като доначисленият ДДС за м. 02.2015 г. в размер на 108 179, 64 лв. е определен на 57 863, 27 лв. и в частта, с която е осъден да заплати съответните разноски по делото. В жалбата се сочи, че са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се подробни аргументи за неправилна преценка на съда и неправилно приложение на материалния закон по отношение на меродавната стойност на активите на дружеството към датата на дерегистрацията му по ЗДДС, във връзка с приложението на чл. 111, ал. 1 ЗДДС и чл. 27, ал. 5 ЗДДС. Иска се отмяната на решение № 5366 от 07.09.2017 г. в обжалваната част. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, съобразно изхода на делото. Ответникът по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София [фирма], в представен писмен отговор и чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са процесуално допустими, а по същество касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – София е основателна, а тази на [фирма] е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – София е основателна, а тази на [фирма] е неоснователна. С решението си Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на дружеството срещу РА № Р-22221015001700-091-001/17.12.2015 г. в частта на начислен на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС, във връзка с чл. 25, ал. 6 ЗДДС ДДС в размер на 9 744, 79 лв. за данъчен период м. 09. 2014 г. Съдът е мотивирал извод, че РА в тази част е издаден при липса на допуснати нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с материалния закон. Изложени са мотиви, включващи подробно описание на фактическата обстановка, установена по време на ревизията, констатациите на органа по приходите за начисляване на ДДС, събраните доказателства в хода на делото, тълкуване на материалния закон и крайни изводи. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения РА в тази част и неоснователност на жалбата. В касационната жалба на [фирма] се правят оплаквания за наличие на всички отменителни основания по чл. 209, ал. 3 АПК. Оспорват се основните изводи на първоинстанционния съд за наличие на безвъзмездни доставки. Според касатора придобиването на заплатените от него автомобили по силата на договор за лизинг от [фирма] е станало без той да е придобивал собствеността върху тези автомобили, поради което и не е бил длъжен да издаде фактури и да начисли ДДС, тъй като не е налице облагаема доставка. По така направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Даденото тълкуване на закона относно прехвърлено право на собственост и възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 6 ЗДДС е законосъобразно и правилно. От фактическа страна първоинстанционният съд е установил, че по силата на договор за лизинг, лизингодателят [фирма] е прехвърлил на [фирма] право на собственост върху 4 бр. МПС, след изплащане на всички лизингови вноски от [фирма], като дружеството – касатор не е документирал извършената облагаема доставка с издаването на фактура към приобретателя. Правилно съдът се е позовал на МСС 17 Лизинг, в т. 20 от който е посочено, че финансовият лизинг трябва да се признава като актив в отчета за финансовото състояние на лизингополучателя. В процесния случай, по силата на изрично предвидена възможност в договора за финансов лизинг [фирма] след изплащане на всички дължими вноски е посочило друго дружество, което следва да стане собственик. Следователно налице е безвъзмездна доставка на актив на [фирма] към това друго дружество, която по силата на разпоредбата на чл. 6, ал. 3, т. 2 ЗДДС е приравнена на възмездна доставка на стока. С оглед изложеното, законосъобразно е бил начислен ДДС за така извършените облагаеми доставки, като данъчната основа е правилно определена при съобразяване на разпоредбата на чл. 27, ал. 1 ЗДДС. Предвид гореизложеното, настоящата инстанцията намира, че изводът за наличие на безвъзмездни доставки е изграден на базата на анализ и правилна преценка на фактите и обстоятелствата, и при съвкупната преценка на ангажираните доказателства. С решението си Административен съд София - град е отменил РА № Р-22221015001700-091-001/17.12.2015 г., в частта на доначислен ДДС по реда на чл. 111 ЗДДС за м. 02. 2015 г., в размер над 57 863, 27 лв. до посоченият в РА размер от 108 179, 64 лв. Правилно съдът е приел за неоснователни доводите на оспорващото дружество, че Акт за дерегистрация по ЗДДС № 220991500000053 от 07.01.2015 г. изобщо не е бил редовно връчен на дружеството, поради което не е произвел действието си. За да мотивира този си извод, първоинстанционният съд е установил, че връчването на дружеството по реда на чл. 32 ДОПК е редовно извършено на адреса на управление, съвпадащ с посочения адрес за кореспонденция с НАП, след две посещения през 7 дни. За да обори този извод на съда е било достатъчно дружеството-жалбоподател да представи доказателства за образувано производство по обжалване на посочения акт. Процесуалното му бездействие в тази насока е в подкрепа на тезата на органите по приходите, обосновано и правилно споделена и от първоинстанционния съд за редовно връчване и влизане в сила на Акт за дерегистрация по ЗДДС № 220991500000053 от 07.01.2015 г. Неправилно съдът е кредитирал приетото в хода на съдебното производство заключение от извършената съдебно-счетоводна експертиза относно пазарната стойност на активите на [фирма] към датата на влизане в сила на акта за дерегистрация по ЗДДС – 10.02.2015 г. Основателно е възражението в касационната жалба на директора на Д "ОДОП" – София, че този подход е в противоречие с нормата на чл. 27, ал. 5, вр. чл. 111 ЗДДС, която предвижда, че данъчната основа на стоките и услугите по чл. 111 ЗДДС, определена към началото на месеца, в който е прекратена регистрацията на лицето (в конкретния случай, това е към 01.02.2015 г.), е данъчната основа при придобиване или себестойността на стоката, а в случаите на внос – на данъчната основа при вноса или на направените преки разходи за придобиване на услугата, намалена с разходи за изхабяване предвид обичайния икономически живот на стоката или услугата. Когато данъчната основа не може да се определи по този ред, данъчната основа е пазарната цена. На второ място експертното заключение е необосновано и не става ясно вещото лице на кои конкретни документи се е позовало, за да определи наличието на липси, по-ниска пазарна стойност от дадената балансова такава от ревизираното дружество към момента на дерегистрацията му. Като проверени документи и книжа вещото лице е посочило наличните документи по делото и "всички други относими към настоящите задачи писмени документи". Видно от цитираната разпоредба на закона пазарната цена на активите се определя, когато данъчната основа не може да се определи като данъчна основа при придобиването или себестойност, намалена с разходи за изхабяване предвид обичайния икономически живот на стоката или услугата. С оглед на тази норма, правилен е подходът на органите по приходите в извършената за целите на ревизионното производство съдебно-счетоводна експертиза за определяне на стойността на активите, съобразно балансовата им такава. Съгласно дефиницията на МСС 16, балансовата стойност е сумата, с която един актив се признава, след като се приспаднат всички натрупани за него амортизации, както и натрупаната загуба от обезценка. С оглед изложеното, като е изменил процесния РА, в частта на доначислен ДДС за м. 02.2015 г., като посоченият размер от 108 179, 64 лв. е определен на 57 863, 27 лв., първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което жалбата на [фирма] срещу РА № Р-22221015001700-091-001/17.12.2015 г. в тази част да бъде отхвърлена като неоснователна. Съдебното решение следва да бъде отменено и в частта на присъдени разноски в полза на [фирма], и оставено в сила в останалата част. При този изход на процеса [фирма] следва да бъде осъден да заплати на Д "ОДОП" - София разноски по делото за първата (съобразно отменената с настоящото решение част) и за настоящата инстанция /юрисконсулско възнаграждение/ в размер на 4 861 лв., определено при условията на чл. 161, ал. 1 ДОПК, във вр. с чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,