Решение № 7364 от 4.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10646/2017 г.

Решение № 7364 от 4.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10646/2017 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните /БАБХ/ против решение № 16/27.07.2017 г., постановено по адм. дело № 135/2017 г. по описа на Административен съд град Р. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на първоинстанционното решение, като необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответницата - Р. Г. С. от град Р. чрез пълномощника си адвокат Иванова оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и за неправилност на първоинстанционното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение АС Р. е отменил заповед № ОСОС-27/18.04.2017 г. на изпълнителния директор на БАБХ, с която служебното правоотношение на Р. Г. С. е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - поради съкращаване на длъжността. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че с влязло в сила решение № 4405/07.04.2017 г. по адм. дело № 719/2016 г. на ВАС е отменена заповед № ОСОС-78/28.05.2015 г. на Изпълнителния директор на БАБХ за прекратяване служебното правоотношение на С. за длъжността "старши инспектор" в отдел "Контрол на храните" при ОДБХ - Р. на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. По искане на държавната служителка, направено с молба от 18.04.2017 г., подадена в срока по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл и със заповед № ВР-8/18.04.2017 г. на Изпълнителния директор на БАБХ, С. е възстановена на посочената длъжност. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед № ОСОС-27/18.04.2017 г., издадена на същата дата е прекратено служебното правоотношение със служителя на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл - поради съкращаване на длъжността. Като фактическо основание за издаване на административния акт е посочено утвърдено длъжностно разписание, в сила от 06.02.2017 г. и приемане на допълнение на Устройствения правилник на БАБХ, прието с постановление № 90/16.04.2015 г. на Министерския съвет. Първоинстанционният съд е обсъдил представените длъжностни разписания и поименни разписания на длъжностите в ОБДХ - Р., действали в периода от 01.06.2015 г. до датата на повторното прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателката - 18.04.2017 г. Според тях щатните бройки за длъжността "старши инспектор" в отдел "Контрол на храните" са както следва: към 01.06.2015 г. (датата на предходното уволнение) - 6 бройки; към 11.04.2016 г., 11.08.2016 г., 03.10.2016, 17.10.2016 г. и 07.11.2019 - 7 бройки; от 01.12.2016 г. и към 06.02.2017 г. (ДР и ПРД, които са в сила при издаване на оспорената заповед - 8 бройки. От съдържанието на Решение № 32/10.12.2015 г. по адм. дело № 299/2015 г. на АС - Р., е видно, че преди изменението на Устройствения правилник на БАБХ с ПМС № 90/16.04.2015 г. и според действащото преди 01.06.2015 г. щатно разписание, за длъжността "старши инспектор" в отдел "Контрол на храните" в ОБДХ - Р. са предвидени 8 бройки. При тези данни правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че не са налице основания за прекратяване на служебното правоотношение на С. и заповедта е издадена в нарушение на закона. Отмяната на предходната заповед за уволнение на жалбоподателя има за последица възстановяването на служителката на заеманата преди уволнението длъжност (арг. от чл. 122, ал. 1 от ЗДСл), като за органа по назначаването възниква задължението да осигури на възстановения служител възможност да изпълнява служебните си функции. В случая последното задължение не е изпълнено, а служебното правоотношение на жалбоподателката отново е прекратено. Следователно, въпреки че са изпълнени предпоставките на чл. 122, ал. 1 от ЗДСл, в нарушение на цитирания текст служебното правоотношение със служителя фактически не е възстановено във вида, в който е съществувало преди отмяната на заповедта за уволнение. По отношение на Р. С. не са налице основания за прекратяване на служебното правоотношение и заповедта е издадена в противоречие с материалноправните изисквания на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, който предвижда прекратяване на служебното правоотношение със служителя при съкращаване на длъжността. За да е налице посоченото основание следва да се установи, че длъжността, заемана от служителя като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания не съществува или ако длъжността е запазена, е намален броят на служителите, ангажирани с нейното изпълнение. Установяването на фактическите основания, обосноваващи съкращаване на длъжността, е в тежест на административния орган (чл. 170, ал. 1 от АПК). В случая предпоставките на цитирания текст не са осъществени. Промените, свързани с длъжността на жалбоподателката съгласно длъжностните разписания от датата на първоначалното й уволнение до датата на издаване на оспорената в настоящето производство заповед сочат не само за намаление или премахване на длъжността, но за увеличаването на щатните бройки, които от 6 са станали 8 броя по последното длъжностно разписание. Но дори и да не е налице увеличение, а намаляване на щатните бройки за длъжността на С., промяната в длъжностните разписания преди възстановяването й не засягат правото на възстановяване на служителя и не могат да обосноват извод за съкращаване на длъжността, тъй като е предприета преди влизане в сила на съдебното решение за отмяна на предходната заповед за прекратяване на служебното правоотношение, а данни и доказателства за длъжностни промени, настъпили към 18.04.2017 г., когато е издадена процесната заповед, от страна на органа не са представени. Органът по назначаването не може да се позовава на предходни длъжностни разписания, утвърдени по време, когато държавният служител не е бил на работа поради незаконното му уволнение. Материалноправното основание на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл следва да съществува към момента на издаване на административния акт, а не в предходен момент. Ето защо изводът на Административен съд Р., че по отношение на жалбоподателката не са осъществени изискванията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и не е налице предвиденото в текста основание за прекратяване на служебното й правоотношение, е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. Нарушенията на цитираните норми водят до противоречие на оспорената заповед и с целта на закона, тъй като правомощията на органа по назначаването са упражнени с цел заобикаляне на законовите последици от отмяната на незаконосъобразен административен акт и в нарушение на правото на служителя на възстановяване на предишната длъжност. Това е още един аргумент в подкрепа на извода за отмяна на административния акт, а също така и в съответствие с изискването административните органи да упражняват правомощията си съгласно чл. 6 от АПК по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като с административния акт е недопустимо да се засягат права и да се причиняват вреди, явно несъизмерими с преследваната цел (чл. 6, ал. 5 от АПК). По тези съображения настоящият състав не приема за основателно становището на прокурора от ВАП, че щатните длъжности за държавните служители в ОДБХ Р. при БАБХ са 56 броя, като 8 от тях са за длъжност старши инспектор, като с възстановяването на работа на Р. С. във връзка с изпълнение на влязлото в сила съдебно решение на ВАС са налице фактически 57 щата за държавни служители и 9 от тях са за длъжност старши инспектор. Това представлява надвишаване на нормативно установения щат с ПМС № 90/16.04.2015 г. за ОДБХ - Р., което задължава изпълнителния директор на агенцията да извърши съкращаване на 1 щатна бройка. Оперативната самостоятелност да органа да извършва промени в числеността на администрацията следва да се упражнява при спазване както на нормативните изисквания, така и при точно изпълнение на влязъл в сила съдебен акт. При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушен ия на съдопроизводствените правила. Съдът е проверил законосъобразността на заповедта на всички основания съгласно изискванията на чл. 168, ал. 1 вр. чл. 146 от АПК. Обсъдил е събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и доводите на страните и е направил обоснован извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане от касационната ответница за присъждане на разноски по делото, административният орган следва да бъде осъден да й заплати на същия 200 лева заплатено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1, от АПК, Върховният административен съд, пето отделение