Решение № 5835 от 4.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 391/2017 г.

Решение № 5835 от 4.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 391/2017 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие" - гр. С., подадена чрез упълномощен юрисконсулт Л. Железарова, против решение № 78 от 16.11.2016 г., постановено от Административен съд - С., по адм. д. № 99/2016 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението, поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и се оспорват изводите на съда относно липсата на връзка между регистрацията на жалбоподателя в електронния регистър на закрития Фонд "Тютюн" и нормативното изискване "да стопанисват земя с цел производството на земеделска и животинска продукция" на чл. 5, ал. 2, т. 2 от приложимата Наредба № 14 от 28.05.2015 г. Касационният жалбоподател твърди, че процесната заповед е издадена в съответствие със законовите разпоредби и моли Върховния административен съд да отмени обжалваното съдебно решение, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът - С. Н. Х. от гр. Р. оспорва касационната жалба чрез упълномощен адв. Стефанов, който в съдебно заседание пледира за оставяне в сила обжалваното решение и излага подробни аргументи за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото обжалваната заповед е била издадена при неизяснени факти и обстоятелства от значение за спора, при необсъждане на възраженията на земеделския стопанин и ответник в касационното производство. Участващият по делото прокурор изразява становище, че по делото е спорно стопанисването на земя с цел производство на тютюн през 2009 г. от Хамди, тъй като до месец юни 2010 г. той се е обучавал като ученик в редовна дневна форма на обучение в друго населено място. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на директора на Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие", гр. С. за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 78 от 16.11.2016 г. е отменена по жалба на С. Н. Х., заповед № 03-190-РД/79 от 9.06.2016 г. на директора на Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие" - гр. С.; върната е преписката на същия административен орган за ново произнасяне, съобразно дадените указания в мотивите на решението, в едномесечен срок от влизането му в сила; осъдена е Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие" - гр. С. да заплати на С. Н. Х. съдебни разноски в размер на 2244,50 лева. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - С. се е позовал на приложената по делото кореспонденция между ДФЗ и Министерството на земеделието и храните, от която стават ясни указанията дадени на фонда: "при положение, че не са налични конкретни документи, удостоверяващи изплатени суми, реколта, тип и качество на изкупения тютюн; банката, към която са преведени съответните суми, купувач на предадения тютюн - не са достатъчни данните от архивирания електронен регистър на фонд "Тютюн" и следва да бъдат направени допълнителни проверки". Съдът е посочил, че няма данни за изпълнението на указанията на министерството и извършване на допълнителни проверки, а е изготвен Отчет на съответствието по Заявлението за подпомагане по подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. и е издадена процесната заповед за пълен отказ от финансиране. При това положение първоинстанционният съд е приел, че не е доказано по безспорен и несъмнен начин, че С. Н. Х. е стопанисвал земя с цел производство на тютюн през 2009 г., още повече, че от приложеното Свидетелство за професионална квалификация от ПГПТ "А. Б." гр. Р. е видно, че е издадено на 15.06.2010 г., когато е приключила "дневната форма на обучение" на Хамди при 4 годишен срок, тоест в процесния период същият е бил ученик в друго населено място. Съдът е счел, че сочената в заповедта за отказ пречка - стопанисването на земя с цел производство на земеделска продукция много преди определения 18 месечен срок преди подаване на заявлението, не е налице, от което е изведено заключение, че процесната заповед № 03-190-РД/79 от 9.06.2016 г. на директора на Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие" е незаконосъобразна и следва да се отмени, а на жалбоподателя следва да се присъдят претендираните съдебни разноски, съобразно приложените доказателства в размер на 2244,50 лв. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, изискващи неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първостепенният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото в мотивите на съдебния акт точно е констатирано, че с обжалваната заповед № 03-190-РД/79 от 9.06.2016 г., на основание чл. 20а, ал. 2 във връзка с ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители и чл. 27. ал. 1. т. 1. във връзка с чл. 5. ал 2, т. З от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., обн. в ДВ., бр. 40 от 2.06.2015 г. и заповед на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е отказано финансиране на заявление за подпомагане на проекта 19/06/1/0/00562 от 13.07.2015г, като в мотивите на заповедта е отразено, че проектът с ИД № 19/06/1/0/00562 от 13.07.2015 не отговаря на изискванията, заложени в чл. 5, ал 2. т. 1 и 2 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. - кандидатът е подал заявление по-късно от 18 месеца, считано от 2009 г., от когато е стопанисвал земя с цел производство на земеделска продукция /тютюн/. По делото не е било спорно обстоятелството, че земеделският производител е подал заявление на 13.07.2015 г. за подпомагане по подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., с което са представени: Бизнес план за обработване на 16.596 дка земеделска земя, чрез отглеждане на костилкови овощни видове /кайсия и праскова/, със заявен начален икономически размер на стопанството от 12 023.81 EUR и посочена крайна дата на периода - 10.08.2018 г., когато икономическият размер се предвижда да е достигнал 19 268.82 EUR; Регистрационна карта на земеделския производител, с първоначална регистрация на 5.02.2015 г. и Анкетна карта; Удостоверение по чл. 87, ал. 6 ДОПК и Удостоверение на ТД НАП гр. В. от 5.02.2015 г. за начало на осигуряването като ЗП на С. Н. Х.; Удостоверение за семейно положение; Уведомление до РИОСВ гр. Р. за намерението за увеличаване площта на съществуваща овощна градина; Съответните декларации по образец; Документи за собственост и Договор за аренда на земеделска земя. За изясняване на спорните въпроси между страните са изискани допълнителни доказателства от ПГПТ "А. Б." гр. Р., О. Т. и Министерство на земеделието и храните, гр. С.. В изпълнение на съдебното разпореждане същите са представили съответните налични доказателства, които съдът е обсъдил и въз основа на които е достигнал до правилни изводи. От съществено значение е обстоятелството, че до месец юни 2010 г. земеделският стопанин се е обучавал в Професионалната гимназия по промишлени технологии в гр. Р. и през 2009 г. е бил ученик в ХI-ти клас, при удостоверената форма на обучение - дневна, поради което фактически е невъзможно да е отглеждал тютюн в периода февруари - юни 2009 г. С оглед на това първостепенният съд правилно е преценил, че не са представени изрични документи, че заявителя е стопанисвал земя с цел производство на тютюн. Същият не е подавал заявление за регистрация като тютюнопроизводител, не са подписвани договори или получавал пари от продажба на тютюн. Следователно при липса на други документи, с които да се докаже, че лицето е произвеждало, продавало и получавало премии за произведен тютюн много преди определения 18-месечен срок преди подаване на заявлението, първоинстанционният съд законосъобразно е счел, че подаденото заявление за подпомагане от С. Н. Х. съответства изцяло на императивните условия за подпомагане, визирани в нормата на чл. 5, ал. 2, т. 1 и 2 от Наредба № 14/28.05.2015 г., защото не е налице пречката, приета от административния орган за постановяване на процесния отказ. По изложените съображения настоящият касационен състав състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски се оставя без уважение. На основание на чл. 143 от АПК касаторът следва да заплати на ответника по касационната жалба направените от него разноски, възлизащи на 600 лв., представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Съдът намира, че възражението за прекомерност на горепосоченото възнаграждение е без правно основание, доколкото визираният размер съответства на действителната фактическа и правна сложност на правния спор. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,