Решение № 13755 от 17.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8594/2009 г.

Решение № 13755 от 17.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8594/2009 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Димитър Димитров Дженков против Решение № 42/24.04.2009 г., постановено по адм. д. № 553/2008 г. по описа на Административен съд Добрич. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Димитър Дженков против Заповед № ДК-02. Д-06/1.10.2008 г. на Началника на РДНСК Добрич за премахването на незаконен строеж "Двуетажна рибарска хижа" в УПИ VI, кв. 2 по плана на селищно образувание (СО) "Кария", гр. Шабла, ул. "Батак" № 10. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови акта си решаващият съд е приел, че строежът е извършен съобразно изложеното в Констативен акт № 15/9.9.2008 г. и в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП и в несъответствие с посоченото мин. 3 метра отстояние в издадената виза. Несъответствието с ПУП е обосновано в смисъл, че по действащия план е предвидено свързано застрояване, а е осъществено свободно такова. Касаторът навежда доводи, че строежът е изпълнен в съответствие с одобрените проекти, а съгласно разпоредбите на чл. 142, ал. 5, т. 1 и 2 и чл. 148, ал. 4 ЗУТ изискване за законосъобразност на проекта и разрешението за строеж е съответствието им с ПУП. Това изискване е влязло в сила и е окончателно, по аргумент на чл. 156, изр. 2 ЗУТ. Касаторът твърди и, че решаващият съд въобще не е обсъдил изпълнението на строежа по одобрени проекти и съобразно констатациите от КА № 15, приет като доказателство по делото. Друг касационен довод е, че не е изяснен въпросът досежно различието между представената от РДНСК Добрич виза без отстояние до границите на УПИ VI и тази от Община Шабла с котирано 3 м. отстояние. Не е изследван въпросът дали представената виза е първоначално издадена и има ли последващо издадена виза-скица и не са представени доказателства в тази връзка. Засиленият стабилитет на строителното разрешение, стоящ зад нормата на чл. 156 ЗУТ, цели предвидимост и сигурност на инвестиционния процес. Колизията между тази цел и целите на конкретния подробен устройствен плен, предмет на защита по чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ, не може да бъде разрешена чрез абсолютизирането на една от двете норми, съответно цели, защото това би означавало да се игнорират изцяло или правните последици на строителното разрешение, т. е. интереса на инвеститора, или тези на плана, т. е. инкорпорираните там интереси. Решението, следователно, трябва да е диференцирано с отчитане и на двете норми, като се даде приоритет на разрешението или на ПУП, в зависимост на несъответствието помежду им. В конкретният казус е налице строеж, който съгл. доказателствата е изпълнен в съответствие със строителните книжа (влезли в законна сила). По данни на вещото лице не е приложена дворищна регулация на место за УПИ V и VI и няма трайни знаци, определящи границите им, предвид което не е доказано по безспорен начин, че процесният строеж не отстои на 3 метра от границата по плана. Има данни, че има издадена виза, с която и съгласно чл. 140 ЗУТ може да бъде изменен плана. Не е изследвано обстоятелството досежно характера на визата. Когато визата за проектиране изменя или допълва плана за застрояване, тя става част от него, като характера и предназначението й я определят като индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК вр. чл. 214, ал. 1 ЗУТ. Предвид изложеното, обжалваното решение се явява немотивирано , с оглед правното основание по чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Съдът е обсъдил в мотивите си, че издадената виза на 31.08.2007 г. е променила начина на застрояване и отстоянието от северната дворищно-регулационна граница, като не е възприел тази виза като част от ПУП-ЗРП. Направил е, несъответен на тези доказателства, извод за противоречие на процесния обект с предвижданията на ПУП. Съгласно чл. 134, ал. 6 ЗУТ е допустимо изменението на ПУП, при описаната в тази разпоредба хипотеза, именно с виза по чл. 140 ЗУТ. В тази връзка е следвало да се изясни съществения за делото въпрос - за наличие на влязла в сила виза по чл. 140 ЗУТ, евентуално за нанасяне на допълненото с нея изменение в действащия ПУП, още повече, че по делото има данни за издадена последваща виза без да е изяснено и да са събрани доказателства какви изменения касае тя. Едва след изясняване на гореописания въпрос може да се направи категоричен извод за наличието, респективно липсата, на основанието по чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ и съответно законосъобразност или незаконосъобразност на административния акт, предмет на обжалване. При новото разглеждане на делото съдът следва да има предвид изложените по-горе съображения, в която връзка, след събиране на необходимите доказателства, да изложи доводи касателно законосъобразността и основателността на атакуваната заповед. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2, вр. чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав