Решение № 2870 от 27.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8612/2013 г.

Решение № 2870 от 27.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8612/2013 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на "Дани 151" ЕООД гр. Стара Загора против решение № 969/25.04.2013 г., постановено по адм. дело № 451/2012 г. по описа на Административен съд Пловдив /АСП/, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт (РА) № 241103539/31.10.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив в обжалваната му по административен ред част, потвърден с решение № 46/18.01.2012 г. на директора на дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Твърди, че по делото са налични всички доказателства, въз основа на които се установява извършването на доставките, по които е отказано право на приспадане на данъчен кредит, не са налице данни за данъчна измама. Иска да бъде отменено обжалваното решение и РА. Подробни съображения в подкрепа на становището си и искането са изложени в касационната жалба и в становище по съществото на спора. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът, директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП, в писмена защита, подадена от юрисконсулт Дамянова, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, за което е процесуално допустима, като разгледана по същество е частично основателна поради следните съображения: Предмет на касационно обжалване е решението на АС Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу № 241103539/31.10.2011 г. на главен инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив в обжалваната му по административен ред част, потвърден с решение № 46/18.01.2012 г. на директора на дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, в която са установени задължения за данък добавена стойност поради непризнато право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди 1.01.2008 г. - 31.03.2011 г. по фактури, издадени от доставчиците "Крейс Топ стил" ЕООД, "Бъкс трейд" ЕООД, "София табак трейдинг" ООД, "Булбилд експорт" ЕООД, "Интер инженер строй" ЕООД, "Реклам-дизайн" ЕООД, "Майстор Пол" ЕООД, "Хардекс инвест" ООД, "Вато" ООД" и "Уайт хаус ГД" ЕООД както и са установени задължения за лихви върху главниците. За да отхвърли жалбата на дружеството, съдът е възприел тезата на приходните органи за липса на реалност на направените доставки и оттам за неправомерно начисляване на данъка по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС, което е довело до наличие на отрицателна предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит. Според дружеството - касатор доставките на стоки и услуги по фактурите, издадени от горецитираните доставчици, са реално извършени, за което са позовава на събраните писмени доказателства и на приетите експертни заключения на счетоводна експертиза. Касационният съд, в настоящия си състав, намира за неправилно като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон решението на АС Пловдив в частта, в която е отхвърлена жалбата на "Дани 151" ЕООД срещу ревизионен акт № 241103539/31.10.2011 г. на главен инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив в обжалваната му по административен ред част, потвърден с решение № 46/18.01.2012 г. на директора на дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, в която са установени задължения за данък добавена стойност поради непризнато право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди 1.01.2008 г. - 31.03.2011 г. по фактури, издадени от доставчиците "Крейс Топ стил" ЕООД, "София табак трейдинг" ООД, "Булбилд експорт" ЕООД, "Интер инженер строй" ЕООД, "Реклам-дизайн" ЕООД, "Майстор Пол" ЕООД, "Хардекс инвест" ООД, "Вато" ООД", "Уайт хаус ГД" ЕООД и само по фактура № 2049/30.10.2009 г., издадена от "Бъкс трейд" ЕООД. Административният съд не е съобразил всички събрани по делото доказателства, не ги е обсъдил в тяхната съвкупност, ценил е избирателно доказателствата. Като е допуснал тези нарушения съдът не е установил правилно фактическата обстановка по спора, в резултат на което е достигнал до правни изводи в противоречие с материалния закон. С оглед обстоятелството, че всички относими към спора доказателства са събрани, без да са допуснати процесуални нарушения, не се налага събирането на нови доказателства, след отмяна на незаконосъобразното съдебно решение в тази му част, касационната инстанция следва да реши спора по същество. Същината на спора е относно наличието или липсата на данъчни събития по фактурите, по които е отказано право на приспадане на данъчен кредит. Фактурите имат за предмет стоки - препарати, химикали, препарати за съдове, рекламни материали, препарати за котлен камък, водороден прекис, борна киселина и др. За да откажат право на приспадане приходните органи са приели, че доставчиците, част от които не са открити на адресите им, нямат материална и кадрова обезпеченост за доставка на стоки в посочените видове и количества, не е установена възможността и извършването на транспорт, съхранение и натоварване на стоките. Отбелязано е, че доставчиците /Крейс Топ стил", "Булбилд експорт" и "Реклам дизайн"/ не са включили фактурите в дневниците си за продажби и СД по ЗДДС, повечето доставчици не са издавали касови бонове при плащанията по фактурите от регистрирани по надлежния ред фискални устройства. Съдът е възприел тезата на приходните органи като е счел, че липсва установена реалност на доставките поради недоказване при доставчиците на наличие на складова база, търговски обекти за съхранение или продажба, трудов ресурс, прехвърляне на право на собственост върху стоките и данни, че фискалните бонове са издадени от регистрирани фискални устройства. Не е спорно и е установено по делото, вкл. от заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза, че доставчиците са регистрирани по ЗДДС при издаване на фактурите, получателят по фактурите и ревизирано лице е осчетоводил редовно и надлежно получените фактури, вкл. в справка декларация по ЗДСС и дневник за покупки, заприходил е надлежно получените стоки и материали. По всички фактури са извършени плащания, вкл. с ДДС, по банков път или в брой, за което са издадени касови бонове. Обстоятелството дали издадените касови бонове са от регистрирани по надлежния ред фискални устройства не е от значение за облагането по ЗДДС, нито за възникване или упражняване правото на приспадане на данъчен кредит. Пак от писмените доказателства и заключението на ССчЕ се установява, че ревизираното лице, чиято основна дейност е производство на изделия от каучук е заприходило стоките по процесните фактури и е вложило стоките в производството чрез изписване от аналитично водената материална сметка и последващо отразяване като разходи за материали по дебита на съответната сметка. Видно е от подробни приложения в табличен вид към експертизата е влагането на фактурираните стоки и начина за това в производството на РЛ. Изводът е, че стоки във вида и количеството и на фактурираните са използвани за последващи облагаеми доставки от дружеството като няма данни такива стоки да са получени в този вид и количество от други доставчици. На следващо място съдът необосновано е приел, че липсва установено прехвърляне на право на собственост по процесните фактури. Съгласно приложимата разпоредба на чл. 24, ал. 2 ЗЗД - при договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. В случая предмет на фактуриране са родово определени вещи, за които съгласно приетото и неоспорено заключение на експертизата са налице приемо-предавателни протоколи от датата на издаване на фактурите. По силата на извършеното приемо-предаване е извършено прехвърляне на правото на собственост, т.е. настъпило е данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 и ал. 1, предл. първо ЗДДС. Ето защо няма основание да се приеме, че данъкът /ДДС/ е начислен неправомерно. Що се отнася до произхода на стоките при доставчиците или т.нар. материална обезпеченост неустановяването й при условията на пълно доказване не може да доведе до обратния извод за липса на реално извършени доставки, както е приел първоинстанционният съд. С оглед вида и количествата на стоките не е от съществено значение установяването на транспорта и начина на съхраняване на стоките при доставчиците. Обстоятелството, че някои от доставчиците не са открити на адреса си при извършване на насрещна проверка също не е достатъчно, за да се приеме, че същите не разполагат с кадрова и материална обезпеченост за извършване на доставките. В тази връзка следва да се съобрази даденото задължително тълкуване на относимите текстове от Директива 2006/12/ЕО, направено от СЕС по съединени дела № С-80/11 и С-142/11, според което не е се допуска национална практика за отказ от право на приспадане поради това, че ДЗЛ не се е уверило, че издателят на фактурите е бил в състояние да извърши доставката, когато не са налице данни и твърдения за данъчна измама. Също така според актуалното решение на СЕС по дело С-18/13 по преюдициално запитване на АССГ, при сходна с настоящия спор фактическа обстановка /макар и за услуги/ е дадено задължително тълкуване на Директива 2006/112/ЕО на Съвета, според което не се допуска извършване на приспадане на ДДС, когато няма данни доставчиците да разполагат с материална, техническа и кадрова обезпеченост или има нередовна счетоводна отчетност при тях, но само при наличие на две кумулативни условия - тези обстоятелства да сочат за наличие на измама и въз основа на обективните данни, представени от органите по приходите, да се установява, че ДЗЛ е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама. В настоящия случай, както вече се посочи по-горе, няма данни и твърдения за данъчна измама, нито установеност от страна на приходните органи, че ДЗЛ е знаело за такава измама. Предвид установеното прехвърляне на право на собственост и настъпване на данъчни събитие по спорните фактури, както и предвид установеното използване на получените стоки за последващи облагаеми доставки, се приема, че данъкът е начислен правомерно. Предвид изложеното касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 70, ал. 5 ЗДДС, поради което няма основание да се постанови отказ от право на приспадане на данъчен кредит за спорните доставки на стоки. Като е достигнал до обратния извод административният съд неправилно е ценил доказателствата и доказателствените средства в тяхната съвкупност, постановил е необосновано и незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено. Вместо това, по съществото на спора, следва да се постанови решението, с което да се отмени като незаконосъобразен ревизионния акт по отношение на непризнатото право на приспадане на данъчен кредит от доставчиците "Крейс Топ стил" ЕООД, "София табак трейдинг" ООД, "Булбилд експорт" ЕООД, "Интер инженер строй" ЕООД, "Реклам-дизайн" ЕООД, "Майстор Пол" ЕООД, "Хардекс инвест" ООД, "Вато" ООД", "Уайт хаус ГД" ЕООД и "Бъкс трейд" ЕООД /за последния само по отношение на фактура № 2049/30.10.2009 г./. В останалата част, в която е отхвърлена жалбата срещу РА относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 394/23.06.2009 г., издадена от "Бъкс трейд" ЕООД, имаща за предмет "транспортни услуги" - решението е правилно и следва да се остави в сила. В случая съдът правилно е преценил, че не е доказано настъпване на данъчно събитие, а именно - извършването на услугата по смисъла на чл. 25, ал. 2, пр. последно ЗДДС. Не са представени каквито и да било доказателства, установяващи както предаването на стоки за превоз, така и получаване на същите. Съгласно приложимите общи правила на ТЗ и специалните правила на съответните нормативни актове според вида на превоза, стоката се придружава от документи - товарителници, товарителни записи, пътни листа, ЧМР и др., в които се удостоверяват обстоятелствата по приемане и предаване. При липса на данни в тази връзка не може да се направи ползващият ревизираното лице извод, че услугата е извършена. С оглед изхода на спора първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, в която са присъдени разноски в тежест на жалбоподателя. В тежест на бюджета на приходните органи следва да се присъдят направените разноски от дружеството, които съобразно представените доказателства и списък на разноски към становището на касатора, съразмерно на уважената част и по компенсация, в размер на 8720 лв. за двете съдебни инстанции. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение