Решение № 209 от 10.4.2025 г. на ВКС по г.д. № 20238002104645/2023 г.

Производството е по чл. 247 ГПК. Подадена е от С. Д. К. молба вх. № 4027/05.03.2025 г., допълнена с молба вх. № 5853/28.03.2025 г., с които се иска съдът да поправи очевидни фактически грешки, допуснати в решение № 100/24.02.2025 г. по настоящото дело, съответно - прави се искане по чл. 247, чл. 250 и чл. 251 ГПК. Твърденията са както следва: В т. 1 е посочено, че решението не е задължителна практика по чл. 290 ГПК; В т. 2, като се позовава на лист 1 (вероятно от мотивите), молителят сочи, че квалификацията е грешна - „може да бъде само ал. 5, 6 и 8 на чл. 48 ЗУЕС“; В т. 3, с позоваване на лист 2 (вероятно от мотивите), касаторът твърди, че са пропуснати в цитата на решение № 20/12.03.2018 г. по гр. д. № 1519/ 2017 г. на ВКС на РБ, I-во г. о., правата на всички съделители; не е само молителят; оставали още 165/180 г. ч., „вкл. Българската държава - още съществува“; В т. 4 молителят сочи, че не е намерил в отговора на касационната жалба на А. К. цитираните решения на лист 4 долу и лист 5 горе (вероятно от мотивите); В т. 5 се сочи: “На лист 2: Въз основа на няколко прехвърлителни сделки всички нотариални актове са описани в ИМ на А. К.“; В т. 6 се сочи: „Поради горните ОФГ излиза, че собствениците са само двама: АИК и С. К.“. Твърди се също така, че няма обсъждане на фактите и доказателствата в светлината на правното основание на иска, както и че делото е разгледано в мотивите само с оглед приложимостта на ЗЗД и ЗС. Затова се иска решение № 100/24.02.2025 г. „да се допълни с мотиви с оглед правното основание по ЗУЕС и ЗС и решение“. Ответникът А. И. К. е изразил становище за неоснователност на молбата. Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., намира молбите за допустими, но неоснователни, поради което следва да се оставят без уважение. Съгласно постоянната практика на ВКС очевидна фактическа грешка, подлежаща на отстраняване по реда на чл. 247 ГПК, е всяко несъответствие между формираната в мотивите и обективираната в диспозитива на решението действителна воля на съда. Недопустимо е чрез искане за поправка на очевидна фактическа грешка да се замести формираната воля на съда. Неоснователни са доводите на молителя, че в решението, постановено по настоящото дело в производство по чл. 290 ГПК, са допуснати подлежащи на поправяне очевидни фактически грешки. Правораздавателна воля на съда, формираната в мотивите, за очевидна неправилност на въззивното решение по предпоставките за уважаване на иск за заплащане на разноски за извършен необходим ремонт на общи части на сграда в режим на етажна собственост, съответно за допустимите доказателствени средства за установяване елементите от правопораждащия фактически състав на претенцията, е намерила отражение в диспозитива на решението на касационната инстанция, с който допуснатото до касационно обжалване въззивно решение е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Становище по правната квалификация на предявената претенция, както и по въпроса за броя на съсобственици в сградата не е изразено, предвид правилото на чл. 290, ал. 2 ГПК, според което Върховният касационен съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания, а в касационната жалба на А. К. оплаквания по посочените въпроси не са посочени, независимо че касаторът е изложил съображения по приложението на ЗС, ЗЗД и ЗУЕС. Въпросът за правната квалификация на предявения иск не може да бъде разрешен и по пътя на допълване на решението, тъй като не се установява съдът да не се е произнесъл по цялото искане (чл. 250 ГПК), нито чрез тълкуване на решението (чл. 251 ГПК), тъй като спорът все още е висящ и не е налице влязло в сила решение, по тълкуването на което да е възникнал спор. Предметът на делото не е изисквал конкретно посочване на прехвърлителните сделки (нотариалните актове), с които ищецът е придобил дялове в съсобствеността на сградата, нито непосочването им може да се приеме като наличие на очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК. Не е такава и позоваването от състава на ВКС, постановил решението по чл. 290 ГПК, на съдебна практика на ВКС, на която касаторът К. не се е позовал. Никъде в мотивите не е посочено, че тази практика е задължителна. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.