Решение № 4576 от 12.5.2022 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба от К. Махмуд, гражданин на Сирия, против решение 747/20.07.2021 г., постановено по адм. дело 483/2021 г. по описа на Административен съд София област /неправилно посочено в касационната жалба като постановено от Административен съд Хасково/. Твърди се, че решението е неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Жалбоподателят намира, че съдът не е извършил дължимия задълбочен анализ на опасността от връщане в страната по произход и реалната опасност за живота на жалбоподателя. Иска се отмяна на решението на съда и връщане на преписката за ново разглеждане на административния орган. В съдебно заседание жалбоподателя се представлява от адв. Филипова, която развива доводи в подкрепа на сочените касационни основания. Жалбоподателя посочва, че е получил призовка на адреса си в Сирия за военната му служба, но не иска да отиде в казармата, където може да му се наложи да убива. Твърди, че децата му се намират в момента в Сирия. Ответникът в касационното производство - заместник председателят на Държавната агенция за бежанците към Министерския съвет, не взема становище по касационната жалба Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на К. Махмуд, гражданин на Сирия срещу решение 1223 от 19.04.2021 г. на заместник председателя на ДАБ, с което на с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т.4 от ЗУБ на лицето е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да достигне до това решение, решаващия състав на Административен съд - София област е приел, че не са събрани доказателства за наличието на изискуемите по закон предпоставки за предоставяне на статут, предвидени в чл. 8 и 9 от ЗУБ. При постановяване на решението от заместник председател на ДАБ, били спазени изискванията за форма, при съобразяване с приложимите административнопроизводствени правила. Формулиран е извод за правилно приложение на материалния закон, при съобразяване и съответствие с неговата цел. Бил правилен и обоснован изводът на административния орган, че изложените от жалбоподателя причини не представляват материалноправно основание за предоставяне на статут на бежанец по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Първоинстанционният съдебен състав е приел, че от изложеното в бежанската история не се установяват конкретни обстоятелства, от който може да се направи извод за основателно опасение от преследване или риск от бъдещо такова на жалбоподателя, а от там и за възможността за предоставянето на закрила на това основание. Извода на административния орган за липса на данни за причини, които да дадат възможност за предоставяне на хуманитарен статут също е приет за обоснован и правилен. По отношение на К. Махмуд липсвала реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. При тези съображения жалбата срещу оспореното решение на административния орган е определена като неоснователна и е оставена без уважение. Жалбата е подадена от страна участвала в първоинстанционното производство, имаща интерес от оспорване на неблагоприятен за нея съдебен акт и в сроковете по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна. При произнасянето си първоинстанционния съд е съобразил всички относими към производството факти и обстоятелства, имащи значение за постановяване на правилен и обоснован съдебен акт. Както по време на производството пред административния орган, така и в хода на съдебното дирене, търсещия закрила не е доказал наличието на фактическите основания за предоставяне статут на бежанец, изброени в чл. 8 ал. 1 от ЗУБ. Настоящия съдебен състав споделя застъпеното в жалбата становище относно възможността за приемане на твърденията на лицето, търсещо закрила, въпреки липсата на неопровержими доказателства, но това би могло да стане единствено и само тогава, когато изнесената от лицето история се характеризира с достоверност и логичност, като съдържа данни за обстоятелства, относими към основанията, въведени с разпоредбите на чл. 8 и 9 от ЗУБ. Такива в конкретния случай липсват. Твърдените от К. Махмуд причини за напускане на страната си по произход имат икономически и личен характер и не обосновават наличието на основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение. От събраните доказателства и най вече от изнесената от търсещия закрила информация се установява, че лицето е работило около 5 години в Иракски Кюрдистан и е успявало да издържа самостоятелно семейството си. Отчетено е, че той и семейството му са имали документи за пребиваване в Ирак, издадени както от полицията, така и от ООН, като в случая Иракски Кюрдистан за тези лица е била трета сигурна страна по смисъла на дефиницията на пар.1, т.9 от ДР на ЗУБ. Липсата на предвидените от законодателя предпоставки за предоставяне на статут на бежанец са правилно приети от първоинстанционния съдебен състав като достатъчно основание за постановяване на отказ от страна на административния орган. Извода за неоснователност на отправената към административния орган молба се мотивира не от самата история като сбор от факти и обстоятелства, съобщени от лицето, а от липсата на данни в нея, които да дадат възможност или да водят до необходимост от издаването на акт с резултат, различен от този в Решение 1223 от 19.04.2021 г. на заместник председателя на Държавна агенция за бежанците към Министерския съвет. Обосновани са изводите, свързани с правилността на преценка на административния орган относно липсата на материалните предпоставки за уважаване молбата за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ал. 1 от ЗУБ. Предвид данните, съдържащи се в интервютата на молителя, съдът правилно е приел, че не са налице доказателства К. Махмуд да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. В тази връзка съдът намира за неоснователни оплакванията на касационния жалбоподател, че решаващият орган и съдът не са извършили задълбочена оценка дали има основателни причини да се смята, че чужденецът е изправен пред реален риск да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отношение или наказание. Административният орган приема за установено, че в Сирия съществуват проблеми, свързани с правата на човека и обстановката в страната е достигнала прага на всеобхватно насилие, поради което връщането на К. Махмуд в страната му по произход е неприложимо. Поради това са обсъдени и данните относно Иракски Кюрдистан - страната, в която той е пребивавал и работил пет години след като е напуснал Сирия, и е прието, че за него не съществува реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл.9, ал.1-3 от ЗУБ при завръщането му в Ирак. По делото е представена справка от 23.06.2020г. за актуалната обстановка и положението на чужденците, търсещи международна закрила в Иракски Кюрдистан. От нея е видно, че компетентните власти в Ирак си сътрудничат с ВКБООН и с други хуманитарни организации и осигуряват закрила и помощ на бежанците в страната. Правилно е прието от административния орган, че Иракски Кюрдистан, в частност Ирак се явява трета сигурна страна, тъй като попада в легалната дефиниция на § 1, т. 9 от ДР на ЗУБ. К. Махмуд е пребивавал след 2012г. в Иракски Кюрдистан пет години, където е работил и е издържал самостоятелно семейството си, като не е посочил основания да се опасява за живота или свободата си поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение; не посочва да е бил изложен на опасност от преследване или тежко посегателство, като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, а единствено, че може да го върнат в Сирия, където могат да го мобилизират. Правилно съдът е взел предвид факта, свързан с легалното пребиваване на Махмуд в страната повече от пет години и я е напуснал по икономически причини, в търсене на по-добър живот. Представените доказателства в касационното производство, че К. Махмуд е получил призовка за отбиване на военната му служба и твърдението, че изразеното от него желание да избегне военната повинност в страната му по произход, от една страна представляват несъмнено криминално престъпление, а от друга страна създават опасност от преследване или опасността от наказанието на сирийските власти за дезертьорство, не представляват основателно опасение от преследване по смисъла на ЗУБ. Неоснователно е и развитото в касационната жалба оплакване за липса на преценка приложим ли е в случая принципът забрана за връщане. Посоченият принцип е установен от чл. 33 от Конвенцията за статута на бежанците и е възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл.4, ал.3). Изложени са констатации относно липсата на фактическите предпоставки, които обуславят приложението на тази забрана, доколкото тези предпоставки се явяват и предпоставки за предоставяне на статут по чл.8 или 9 от ЗУБ. Административният орган е приел, че чуждият гражданин не е бил принуден да напусне нито страната си на произход - Сирия, нито страната, в която е живял след това пет години - Ирак, поради наличието на заплаха за живота или свободата му или опасност от изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Ето защо, след като завръщането на жалбоподателя в трета сигурна държава по смисъла на ЗУБ няма да застраши неговите живот и здраве и няма да го постави в опасност от изтезания или нечовешко отношение, не е нарушен и принципът "non-refoulement"(забрана за връщане). По изложените съображения, настоящата съдебна инстанция намира, че решението на Административен съд София област, като законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение,