Решение № 9623 от 13.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6014/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Кмета на Община Доспат, подадена чрез адвокат Н. Тослев, против Решение 362/26.03.2025 г., постановено по административно дело 2/2025 г. по описа на Административен съд - Смолян. С оспореното решение е отменен мълчалив отказ на Кмета на Община Доспат за издаване на скица и удостоверение за регулационно положение на имот по заявление с вх. УТ-1840/18.11.2024 г., подадено от Ф. А. В. и преписката е върната на органа за издаване на исканите документи, в 14-дневен срок от влизане в сила на решението. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на съдебното решение, като основно се оспорват възприетите от съда правни изводи относно наличие на формиран мълчалив отказ. Иска се отмяна на съдебното решение и присъждане на разноски. Ответната страна Ф. А. В. посредством писмен отговор, изготвен от адвокат И. Гавазов оспорва касационната жалба и изразява становище в подкрепа на съдебния акт, с молба да бъде оставен в сила. Претендира разноски за платено адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество намира същата за неоснователна. Процесното административно производство е започнало по заявление на Ф. А. В. до Кмета на Община Доспат, съдържащо искане за издаване на скица и удостоверение за регулационно положение за урегулиран поземлен имот 119 по плана на [населено място], община Доспат, с цел снабдяването му с нотариален акт по обстоятелствена проверка за този имот. Към заявлението е приложено удостоверение за наследници на лицето Р. А. Ф., след които фигурира и заявителя. Последвало е писмо изх. УТ-1919-1/29.11.2024 г. на Кмета на Община Доспат, с което Ф. В. е уведомен, че преписката е разгледана, но за да бъдат издадени исканите документи е необходимо да представи документ за собственост на земята. В относимата преписка не се съдържа документ, удостоверяващ връчването на писмото на неговия адресат. След анализ на установените факти, съдът е възприел обосновани и законосъобразни правни изводи. Правилно е приел, че административният орган е бил сезиран с искане за извършване на административна услуга от лице с правен интерес от извършването й. Органът е бил длъжен да извърши услугата и издаде исканите документи в 14-дневен срок съгласно разпоредбата на чл. 27 от Наредбата по чл. 9 ЗМДТ за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Доспат, но не се е произнесъл в този срок, считано от подаване на заявлението, поради което и на основание чл. 58, ал. 1 АПК е формиран годен за оспорване мълчалив отказ. Неоснователно се възразява от касационния жалбоподател за това, че не е налице мълчалив отказ в случая, тъй като заявлението страдало от нередовности и на подателя било указано за необходимостта да ги отстрани с посоченото по-горе писмо, тоест за органът не е започнал да тече срок за произнасяне. На първо място не е установено това писмо да е надлежно съобщено на адресата му. На второ място, както правилно е отбелязал съдът същото няма необходимото съдържание по чл. 30, ал. 2 АПК, поради което не е породило каквито и да било правни последици. Отделен е въпросът, че и даденото с него указание за представяне на документ за собственост на земята е напълно нелогично, с оглед съдържанието на самото заявление, целящо снабдяване с нотариален акт, с какъвто очевидно заявителят не разполага. Установено е, че исканите документи са необходими на заявителя, във връзка със започнато от него охранително нотариално производство по издаване на нотариален акт по реда на чл. 587 ГПК за имота, което е изрично отразено в самото заявление. Нуждата от скица и удостоверение на за регулационно положение на урегулиран поземлен имот, с цел снабдяването на лицето с документ за собственост по реда чл. 587 ГПК, създава задължение за компетентния орган да предостави услугата, при условие, че разполага с информацията, нужна за това и когато имотът може да се индивидуализира по действащ кадастрален и/или регулационен план. Преценката дали имотът, за който се иска издаване на нотариален акт, е собственост на заявителя или не, е предоставена на нотариуса в производството по чл. 587 ГПК, а не на кмета на съответната община. Отказът за издаване на скица и удостоверение за регулационен статут за даден имот, не следва да се обвързва с превантивна защита на правото на собственост на трети лица и да се отказа с евентуално засягане на чужди права. Скицата следва да удостоверява фактическото положение на имота съгласно действащ кадастрален или регулационен план. В конкретния случай, няма спор, че имотът е могъл да бъде индивидуализиран с площ и граници съгласно регулационния план [населено място] от 1983 г., поради което формирания мълчалив отказ се явява незаконосъобразен. Съдебното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон, същото е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят сторените от него съдебно-деловодни разноски в размер на 1000 лева за платено адвокатско възнаграждение. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,