Решение № 13117 от 5.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7143/2009 г.

Решение № 13117 от 5.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7143/2009 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Благоевград против решение № 79 от 31.03.2009 г. по адм. дело № 56 по описа за 2009 г. на Административен съд - Благоевград, с което е отменено издаденото от касатора решение № 3/11.06.2007 г. Посочените пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - необоснованост и неправилно прилагане на чл. 110 във вр. с чл. 94, ал. 1 от КСО. Ответникът "МБАЛ Свети Врач" ЕООД, гр. Сандански, обл. Благоевград, е оспорил касационната жалба в писмено възражение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Благоевград е решение № 3/11.06.2007 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО), гр. Благоевград и потвърденото с него разпореждане № 163/27.04.2007 г., издадено от началник отдел "КПК" по реда на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО за събиране на сумите по ревизионен акт за начет вх. № 1093/13.04.2007 г., с което "МБАЛ Свети Врач" ЕООД, гр. Сандански, е задължена да възстанови нанесени на ДОО щети в размер на 1844.26 лв., произхождащи от издаден документ с невярно съдържание и лихви в размер на 197.83 лв. (общо 2042.09 лв.). С постановеното решение Административен съд - Благоевград е отменил оспорените актове, след като е обосновал правилния извод за издаването им в нарушение на административнопроцесуалното правило за мотивиране и при липса на основанието по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО за ангажиране отговорността на осигурителя за причинени от негови действия щети на държавното обществено осигуряване. В оспорените актове не е уточнен по вид и номер издаденият от осигурителя документ с невярно съдържание, който е послужил при определянето на датата 1.03.2006 г. като начална за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на лицето Николай Динков Емилов. По данни от справка № 1 към ревизионния акт за начет, изготвена от финансовия ревизор, определеното задължение в размер на 1844.26 лв. е формирано като сбор от получените пенсии за периода април 2006 г. - февруари 2007 г., но съгласно съдържащите се в административната преписка документи осигуряването на лицето е било прекратено на 1.09.2006 г. и след тази дата пенсиите са били изплащани при спазване на изискването по чл. 94, ал. 1 от КСО. Касационните доводи за необоснованост на съдебното решение и неправилно прилагане на чл. 110 от Кодекса за социално осигуряване са неоснователни. По реда на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО се констатират щетите, причинени на държавното обществено осигуряване от издадени документи с невярно съдържание. В разглеждания случай не се установява издаден от осигурителя документ, удостоверяващ неверни обстоятелства относно придобития от лицето осигурителен стаж и осигурителен доход, както и относно датата на прекратяване на осигуряването. Не са посочени неверни обстоятелства и в писмо изх. № 1556/3.07.2006 г., с което "МБАЛ "Свети Врач" ЕООД е отговорила на писмо изх. № 5586/27.06.2006 г. на РУСО - Благоевград. Вместо това се установява, че в предложението за пенсиониране вх. № 1948/31.05.2006 г. осигурителят е отразил освобождаване от длъжност от 1.03.2006 г., но е посочил, че лицето работи като общ работник. В хода на административното производство за отпускане на пенсия административният орган е бил длъжен да извърши преценка на така отразените противоречиви данни и да установи всички факти от значение за случая. Законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че оспорените административни актове са издадени в нарушение на изискването за посочване на обосноваващите ги фактически основания (чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК). В издаденото разпореждане за събиране на сумите не е посочен документът с невярно съдържание, който е послужил за неправомерно отпускане на пенсията. Посоченото в мотивите на потвърждаващото решение обстоятелство, че в писмото от 3.07.2006 г. осигурителят "не е потвърдил, че и към този момент Емилов все още е в трудовоправни отношения", нито е "декларирано, че осигуряването на лицето не е прекратявано", не може да квалифицира писмото като документ с невярно съдържание. За осигурителя не съществува нормативно задължение да удостоверява посочените отрицателни факти чрез представяне на писмо или декларация. Издадените документи по образец УП - 1 (заявление за отпускане на пенсия) и обр. УП 2 (удостоверение за осигурителен доход), посочени в обстоятелствената част на касационната жалба, не съдържат неверни обстоятелства. Правилен е и изводът на съда, че изискването по чл. 94, ал. 1 от КСО е било нарушено само по отношение на изплатените пенсии за периода 1.03.2006 г. - 31.08.2006 г. След тази дата пенсиите са били дължимо изплатени и държавното обществено осигуряване не е извършило неправомерни разходи за осигурителни плащания. По изложените съображения следва да се приеме, че неправилното определяне на началната дата за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст не е последица от неправомерно поведение на осигурителя, изразяващо се в издаване на документ с невярно съдържание. При недоказана причинна връзка между настъпил вредоносен резултат и противоправно поведение на лицето не е налице основанието по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО за търсене на имуществена отговорност. Оспорените административни актове са издадени в нарушение на процесуалноправните и материалноправните предпоставки за законосъобразност и като ги е отменил, Административен съд - Благоевград е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,