Решение № 6157 от 9.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4272/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С Решение 1636 от 24.02.2025 г., постановено по адм. дело 153/2025 г. Административен съд (АС) Хасково, първи състав, е отхвърлил жалбата на А. А. Ф. срещу Решение 12572/03.12.2024 г., издадено от председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС), с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) на лицето е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от А. А. Ф., с [ЛНЧ], гражданин на Сирия, чрез процесуалния му представител адв. П. Китин от АК - Хасково. В същата се прави оплакване, че решението на АС - Хасково е неправилно поради постановяването му при допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС Хасково, и вместо него - да постанови друго такова, с което да отмени оспорения административен акт и да върне преписката на органа за ново произнасяне. Ответникът по касационната жалба председателят на ДАБ при МС, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Е. Хичовски, взема становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в хода на делото по същество, като представя актуална справка с вх. МД-02-262/19.05.2025 г. относно актуалната за обществено политическата обстановка в Сирия към 19.05.2025 г. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Хасково била законосъобразността на Решение 12572/03.12.2024 г., издадено от председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ на А. А. Ф. е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че А. А. Ф. бил роден на [дата]. в Сирия, в Сирия, обл. Ракка, гр. Алмансура, с етническа принадлежност [заличен текст], с религия [заличен текст], професия общ работник, с начално образование, семейно положение сключен религиозен брак, без деца. При проведеното интервю чужденецът е обяснил, че е напуснал Сирия нелегално на 27.07.2024 г., преминал в Турция, където останал около десен дни и тръгнал за България, като влязъл в страната нелегално на 09.08.2024 г. със стълба над оградата, в група от общо 14 души, преминал на българска територия, ходил четири дни в гората, след което бил качен в автомобил от трафикант и потеглил в посока гр. София, като решил с влак да се върне в гр. Харманли, където се предал на полицията. При проведеното интервю А. А. Ф. е посочил, че не е бил арестуван или осъждан, нямал проблеми заради етническата или религиозната си принадлежност, не е участвал в политически партии, организации, въоръжени групировки, не бил заплашван, не му било оказвано насилие и не е отбил военната си служба. Посочил е също така, че родителите му, шестимата му братя, двете му сестри и съпругата му продължавали да живеят в Сирия, в Сирия, обл. Ракка, гр. Алмансура. Причината за напускане на държавата му по произход била свързана неприключилата в Сирия война, лошото икономическо положение там, както и получена призовка за военна служба от кюрдите един месец преди да напусне родината си. Причината да подаде молба за международна закрила в България била, че България била мирна и спокойна държава, като желанието му било да се установи в тук, където да работи и да се събере със семейството си. В административното производство с оглед преценка основателността на подадената молба за международна закрила от дирекция Международна дейност в ДАБ при МС били изготвени: справка с вх. ЦУ-1841/23.08.2024 г. на Дирекция Международна дейност при ДАБ относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирийска арабска република към 23.08.2024 г. и справка с вх. ЦУ-1850/27.08.2024 г. на Дирекция Международна дейност при ДАБ, в която се съдържали данни относно състоянието на сигурността в провинциите Идлиб, Ракка, Хама и Хомс, а също и какви въоръжени групировки действали в тези райони. При тази фактическа обстановка, съдът е приел от правна страна, че решението е издадено от компетентен орган, в установената от закона писмена форма, при наличие на фактически и правни основания за издаването му и при спазване на административнопроизводствените правила. След това съдът е пристъпил към изграждане на своите изводи по материалната законосъобразност акта. На първо място административният съд е приел за правилен извода на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на А. А. Ф.. Прието е, че молителят е напуснал Сирия главно заради войната и лошото икономическо положение, като не е заявил конкретни причини, обуславящи предоставяне на закрила по чл. 8 от ЗУБ, а изложените такива - не можело да се приемат за обосновано опасение от преследване. Прието е също, че липсвали данни спрямо молителя да е осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти в страната му на произход, не били налице и заплахи или оказано насилие, а също и осъдителна присъда или преследване по етнически или религиозни причини в Сирия. На следващо място съдът е приел за правилна и преценката на органа за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, тъй като в разглеждания случай не се навеждала като причина за напускане на страната по произход наличието на опасност чужденецът да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или да бъде подложен на изтезание, нечовешко или унизително отношение или наказание. След обсъждане на данните и доказателства по делото, съдът е приел, че хипотезите, визирани в чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, не били налице. Наред с изложеното съдът е приел, че по отношение приложението на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ административният орган е извършил анализ на обективираната в справки, издадени от Дирекция Международна дейност при ДАБ, информация, в резултат на който е достигнал до заключение, че в Сирия все още има ситуации на несигурност, но независимо от наличието на инциденти, ситуацията със сигурността била стабилна и не можело да се говори за наличие на безогледно насилие. Административният орган бил разгледал случая и във връзка с прилагане на принципа non refoulment (забрана за връщане), регламентиран в нормата на чл. 4, ал. 3 от ЗУБ, като било прието, че след изследване на събраните по административната преписка доказателства не се констатирало наличието на визираните в нормата предпоставки, а след преценка на личното положение на кандидата за закрила и актуалната информация относно страната му на произход се установявало, че при евентуалното му завръщане в Сирия, където се намирало и неговото семейство, той би могъл да води нормален начин на живот. Предвид всички изложено - първоинстанционният съд е приел изводите на административния оран за правилни и съответни на събраните по делото доказателства, като от справки се установявало, че на територията на Сирия бил налице вътрешен въоръжен конфликт, считано от 2011 г., но от 2020 г. насам конфликтът на територията на страната се намирал в състояние на застой, а фронтовите линии към момента били повече или по-малко стабилизирани. Анализирайки доказателствата по делото, първоинстанционният съд е споделил изводите на органа, че към момента на постановяване на административния акт в Сирия не било налице такова високо ниво на безогледно насилие, което да се определи като изключително и да съществуват сериозни основания да се смята, че като цивилно лице, молителят би се изложил на реална опасност поради самия факт на присъствието си на територията на страната, като въпреки сложната обстановка в родината на чужденеца, не били налице ситуации, в които конфликтът да е достигнал нива, при които да е съществувал реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства. Освен това от цитираните справки на ДАБ било видно, че обстановката в страната била овладяна до степен, осигуряваща приемливо ниво на сигурност за гражданите, с възможност за пътуване и вътрешно разселване. Направен е краен извод за законосъобразност на оспореното решение на председателя на ДАБ при МС и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд - Хасково е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на А. А. Ф. се правят оплаквания за неправилност на решението поради постановяването му при допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По същество са изложени аргументи, че съдът не е взел предвид, че административният орган не е извършил преценка на всички факти и обстоятелства от бежанската история на молителя, в това число причините за напускане страната на произход, като са изложени и аргументи, че не е изследвана и настоящата ситуация, свързана със сигурността в Сирия. Наред с това са изложени и аргументи за неправилно приложение на принципа забрана за връщане (non-refoulement). По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Настоящият касационен състав споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. Съдът задълбочено и пространно е изследвал всички факти и обстоятелства, свързани с личната история на лицето и касаещи основателността на претенцията на касационния жалбоподател и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи. На първо място следва да се посочи, че правилно съдът, съобразявайки събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на А. А. Ф.. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ под понятието преследване следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В конкретния случай няма данни и липсват твърдения, от които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Заявителят не е направил релевантни твърдения, които да представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ. Единствените мотиви за напускане на Сирия, които изтъква кандидатът за закрила, са войната, лошото икономическо положение и на последно място възможността да бъде взет за военна служба. Задължението му да отбие наборната си задължителна военна служба, обаче, не би могло да обоснове страх от лично преследване, а останалите причини за напускане на Сирия, посочени в проведеното на 22.10.2024 г. интервю, са с икономически характер. Чужденецът не е бил заплашван, върху него не е било оказвано насилие, не е осъждан и не е бил преследван от официалните власти. Предвид изложеното следва да се приеме, че липсват действия от страна на властите или други субекти, извършващи преследване, визирани в чл. 8, ал. 3 от ЗУБ, от които да се направи извод за преследване или дискриминация към сирийския гражданин. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд и за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът е приел, че от страна на А. А. Ф. липсват твърдения да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Правилно административният съд е приел и че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. В настоящия случай оспореният административен акт е издаден при съобразяване на рРешение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, б. в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, б. д от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. За хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ от административния съд е извършен анализ на предоставената от А. А. Ф. бежанска история и актуалната към момента на издаване на оспорения акт информация относно Сирия. Административният съд подробно е обсъдил данните в представените в административното производство справки на дирекция Международна дейност при ДАБ, на който се е позовал административният орган. С оглед фактическата обстановка, която е установена да е осъществена към датата на издаване на административния акт - следва да се приеме, че разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК е спазена. Вярно е, че са налице данни за промяна в обстановката в Сирия, за което свидетелства информацията от общодостъпни източници за общото положение в страната след оттеглянето (свалянето) от власт на президента Башар Асад, но според настоящия касационен състав тези нови факти по смисъла на чл. 142, ал. 2 от АПК не водят до такава промяната в обществено политическия живот в Сирия, която да рефлектира негативно върху гражданите ѝ, в т. ч. конкретно върху А. А. Ф. по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Правилни в тази връзка са и изводите на първоинстанционния съд, че не се установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. Тези обстоятелства се потвърждават и от представената пред касационната инстанция справка с вх. МД-02-262/19.05.2025 г. относно актуалната за обществено политическата обстановка в Сирия към 19.05.2025 г., издадена от дирекция Международна дейност при ДАБ. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самият А. А. Ф. не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Изрично е заявил, че не е бил жертва на насилие и не били отправяни заплахи срещу него. Освен това следва да се посочи и че обстоятелството, че родителите му, шестимата му братя, двете му сестри и съпругата му продължават да живеят в Сирия, в Сирия, обл. Ракка, гр. Алмансура, където е роден и молителят, обосновава съждение за липса на притеснение у тях. Предвид изложеното обосновано съдът е приел, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. На последно място следва да се посочи, че възражението на касационния жалбоподател за неправилно приложение на принципа забрана за връщане (non-refoulement) е неоснователно. Когато приеме за неоснователна молба за закрила поради липсата на основания по смисъла на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, административният орган е длъжен да се съобрази с визирания принцип, залегнал в правилото на чл. 4, ал. 3 от ЗУБ и въведен с чл. 33, ал. 1 от Конвенцията за статута на бежанците (Женевска конвенция), съгласно който никоя договаряща държава не следва да експулсира или връща ( refouler ) бежанец на територията, където са застрашени живота или свободата му, по причина на неговата раса, религия, националност, принадлежност към дадена социална група или политически възгледи. В настоящия случай въз основа на представените в хода на производството множество доказателства за обстановката в страната е извършено изследване дали този принцип е нарушен, като предвид направените от административния орган изводи, че чуждият гражданин не е бил принуден да напусне страната си на произход поради наличието на заплахи за него по смисъла на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, основани на преценката по представените справки за ситуацията в Сирия, обосновано председателят на ДАБ е приел, че ако молителят се завърне в родината си няма да са застрашени неговите живот и здраве, нито ще се наруши принципът non-refoulement - извод, който напълно се споделя и от настоящия касационен състав. След като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспореното Решение 12572/03.12.2024 г., издадено от председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ на А. А. Ф. е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут, Административен съд - Хасково е постановил едно правилно и законосъобразно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,