Решение № 13814 от 5.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1368/2012 г.

Решение № 13814 от 5.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1368/2012 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" София срещу решение № 5263/18.11.2011 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 514/2011 г., с което е отменен Ревизионен акт № 01-1003413/01.09.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, в частта потвърдена с решение № 1811/25.11.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София. Касационните оплаквания са за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон. Според касатора неверни са изводите на съда за реалност на осъществените доставки от прекия доставчик на ответника по касация в данъчен период 01.11.2008 г. - 30.11.2008 г. и неправомерност на отказа на приходната администрация да признае правото да данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Без да е изрично заявено отричането на съответствието на изводите на първата инстанция с логическите и опитните правила сочи и на необоснованост като основание за неправилност по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и решаване на спора по същество с отхвърляне на жалбата срещу РА. Претендират се разноските по производството. Ответникът по касация - "Трейд Импорт" ООД е на позиция за неоснователност на жалбата. Заключението на прокурора е за неоснователност на жалбата. Първоинстанционният съд е приел, че ревизионното производство е протекло при спазване на административнопроизводствените правила, а оспореният пред него РА е издаден от компетентен орган по приходите в дължимата по чл. 120, ал. 1 от ДОПК форма. При проверката по чл. 160, ал. 2 от ДОПК е формирал решаващ извод за неправилно отричане от приходната администрация на правото на данъчен кредит на жалбоподателя за данъчен период от 01.11.2008 г. до 30.11.2008 г., по фактури № 7/09.10.2008 г., № 9/10.11.2008 г., № 10/12.11.2008 г., № 11/19.11.2008 г., № 12/20.11.2008 г., издадени от "Интермод 2008" ООД в размер на 61 896,60 лв. Съдът е изследвал съответствието на стоките по фактурите по предмет и количество с тези придобити от "Интермод 2008" ООД от неговия доставчик - гръцкото дружество "Афи Д. Менексопули", оформени като ВОП и тези, с който "Трейд Импорт" ООД се е разпоредил по ВОД към румънското дружество "Агромет Комерж" СРЛ. Обсъдено е заключението по приетата съдебно-счетоводна експертиза, установяваща наличието на протоколи за ВОП, международни товарителници и пакетажни листове, както и надлежното начисляване на ДДС по ВОП /обратното начисляване с издаване на протокол по чл. 117 от ЗДДС и отразяване в справката-декларация за съответния данъчен период и в регистрите по чл. 124 от ЗДДС/. АССГ е оценил доказателственото значение на сключените от прекия доставчик договори за превоз с "Чочовен лайнс" ООД с издадени фактури за транспортната услуга и превозът извършен от "Петрови транс" ЕООД по ВОД на жалбоподателя към "Агромет Комерж" СРЛ. Като достоверен е оценил съда договорът за наем на складово помещение за съхранение на ядките предмет на доставките. Наемното правоотношение е с наемодател "Соф трансметал" ООД и наемател прекият доставчик, като съдът е отговорил основавайки се на правилата на доказателствената тежест и наличните доказателствени източници на довода за невъзможност да се съхраняват стоки от този вид в това помещение. Решението е правилно. Първоинстанционната проверка за законосъобразност на ревизионния акт е извършена в обхвата по чл. 160, ал. 2 от ДОПК, а заключителният съдебен акт е със съдържанието по чл. 172а, ал. 1 от АПК и е мотивиран в съответствие с чл. 172а, ал. 2 от АПК във вр. с § 2 от ПЗР на ДОПК. Неоснователно е касационното оплакване за необоснованост поради несъгласието на касатора с фактическите изводи на първостепенния съд. С арг. от чл. 68, ал. 1 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит е субективно публично право на ДЗЛ с насрещен субект приходната администрация. По общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ПЗР на ДОПК в тежест на носителя на правото е да докаже осъществяването на предпоставките за възникването му. В тази връзка не е достатъчно притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, а е необходимо стоките и услугите по облагаемата доставка да са реално получени /арг. чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС/. При тази си обвързаност в ревизионното производство и пред първата инстанция данъчният субект е провел главно пълно доказване на релевантните за претендираното право на данъчен кредит обстоятелства. В процеса на доказване АССГ не е извършил нарушения. Допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата са проведени в съответствие с логическите и опитните правила. Фактическите изводи на съда не са основани единствено на експертизата /каквото твърдение въвежда касатора/, а на анализ на цялата доказателствена съвкупност. Следва да се има предвид, че заключението на вещото лице Атанасов не е оспорено от никоя от страните и е оценявано от съда критично в съответствие с изискванията на чл. 202 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. При достоверността на това заключение е проследимо движението на процесните стоки от дружеството в Гърция с института на ВОД до "Интермод 2008" ООД, включително превозването на стоките и то с надлежно оформени товарителници. Реалното осъществяване на ВОД е признато и от приходната администрация в представения в касационното производство РД № 905490/18.09.2009 г. на орган по приходите от ТД на НАП София. За процесните данъчни периоди и за обсъжданите ВОП администрацията е приела, че липсват основания за корекция на данъчната основа на извършените доставки и на начисления данък. Доказано е и наличието на място за съхранение на стоките от прекия доставчик "Интермод 2008" ООД в наетия от него склад. Насрещното доказване на приходната администрация за невъзможност в склад от този вид да се съхранява обсъжданата категория стоки не е проведено. От обясненията на управителите на "Интермод 2008" ООД и "Трейд импорт" ООД относно формата на обособяване на стоките в чували, кашони, бидони и палети следва възможността да бъдат съхранявани в обсъждания склад. Задължението за съхраняване на стоките по сключеният между доставчика и получателя по облагаемите доставки договор за доставка № 001/01.07.2008 г. се изпълнява от доставчика именно в този склад. По договора транспортът от склада се осигурява от купувача и това е превозът извършен от "Петрови транс" ЕООД до румънското дружество по ВОД. Ясно очертаната последователност на сделките от ВОП от Гърция през процесните облагаеми доставки до ВОД към Румъния, съответствието във вида и количеството на стоките, установяването на транспорта и съхранението им сочат на реалност на получените от "Трейд импорт" ООД доставки на ядки. Касационният довод за дължимост и на други доказателства за установяването на реалност на доставките - документи за консумативи за ползвания склад; за заскладяване на стоките и др. е неоснователен. Той е и в противоречие с актуалната практика на СЕС, включително и тази по решението от 21.06.2012 г. по съединени дела C-80/11 и C-142/11. В т. 37 от мотивите на решението Съдът е препратил към предходни свои решения и е подчертал, че предвиденото в членове 167 и сл. от Директива 2006/112 право на приспадане е неразделна част от механизма на ДДС и по принцип не може да бъде ограничавано, поради което е интерпретирал съюзното право в смисъл, че "Член 167, чл. 168, буква а), чл. 178, буква а) и чл. 273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател." /т. 2 от диспозитива на решението/. В разглеждания казус при установеността на извършени реални доставки са налице условията за упражняване на правото на приспадане. Изложеното е основание за оставяне в сила на решението на АССГ. При този изход на спора на касатора не се следват разноски, а ответникът по касация не е поискал присъждане на сторените от него. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение