Решение № 6501 от 9.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 752/2012 г.

Решение № 6501 от 9.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 752/2012 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Джи Ти Еф" ЕООД - гр. Хасково, представлявано от управителя Петя Илиева Господинова, чрез пълномощника адв. Ангел Ангелов против решение № 687/29.11.2011 г., постановено по адм. дело № 720/2011 г. по описа на Административен съд гр. Хасково, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Постановление от 07.09.2011 г., издадено от орган на дирекция "Инспекция по труда" гр. Хасково за обявяване съществуването на трудово правоотношение. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде уважена жалбата против оспорения административен акт. Ответникът по касационната жалба - дирекция "Инспекция по труда" гр. Хасково, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Хасково е отхвърлена жалбата на "Джи Ти Еф" ЕООД против Постановление от 07.09.2011 г., издадено от орган на дирекция "Инспекция по труда" гр. Хасково, с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между Иван Георгиев Митев и "Джи Ти Еф" ЕООД. За да постанови това решение съдът е приел, че при извършената проверка от органи на "Инспекция по труда" - гр. Хасково на 07.09.2011 г. на "Джи Ти Еф" ЕООД е установено, че Иван Георгиев Митев осъществява дейност като общ работник в склад за обувки и чанти, намиращ се в гр. Хасково, ул. "Димитровградско шосе". Съдът е приел, че е установено предоставяне на работна сила в нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ, както и че са налице всички елементи на трудово правоотношение, поради което е направил извода, че на основание чл. 405а, ал. 1 КТ правилно е издадено обжалваното постановление. Приел е за неоснователно възражението на жалбоподателя относно естеството на правоотношението, като е посочил, че са констатирани отношения по предоставяне на работна сила между жалбоподателя и лицето Иван Георгиев Митев, които не са уредени като трудови. Така постановеното решение е правилно. От фактическа страна е безспорно установено, че при извършената на 7.09.2011 г. проверка от контролните органи на "Инспекция по труда" - гр. Хасково в обект на "Джи Ти Еф" ЕООД, находящ се в гр. Хасково, ул. "Димитровградско шосе", Складова база "Марица" и представляващ склад за обувки и чанти, е констатирано, че лицето Иван Георгиев Митев полага труд като общ работник, изразяващ се в пакетиране на кашони, без да има сключен писмен трудов договор с "Джи Ти ЕФ" ЕООД. При проверката лицето е декларирало писмено, че изпълнява работата от 05.09.2011 г. с работно време от 8,30 до 17,30 часа, с почивки в рамките на работния ден, и няма сключен нито трудов, нито граждански договор с "Джи Ти Еф" ЕООД. При проверката по документи на 12.09.2011 г., за която е съставен протокол № 1293/13.09.2011 г., от страна на "Джи Ти Еф " ЕООД не е представен трудов договор, а е представен гражданки договор № 1/5.09.2011 г., подписан между Иван Георгиев Митев и дружеството, с който е уговорено на 5.09.2011 г. в периода от 8,30 до 10,30 часа и на 7.09.2011 г. в периода от 14 до 16 часа да опакова 50 кашона, срещу сумата от 20 лв. При тези данни по делото обосновано е прието от първоинстанционния съд, че осъществяваната от лицето дейност е в изпълнение на трудови функции и безспорно представлява предоставяне на работна сила. Съгласно чл. 1, ал. 2 КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. От събраните по делото доказателства е установено наличието на елементите на трудово правоотношение - наличие на работно място и работно време, уговорени почивки в рамките на работния ден, дължимо трудово възнаграждение за престирания труд /макар работникът да не е декларирал неговия размер е безспорно, че възнаграждение се дължи/. Неоснователно е възражението в касационната жалба, което е поддържано и пред първата инстанция, че Иван Митев е осъществявал дейността по опаковане на кашони в изпълнение на граждански договор. От съществено значение за преценката дали дейността е изпълнявана по трудово правоотношение или по граждански договор и по-точно по-договор за поръчка, е обстоятелството, че възложената работа не е била определена по обем и като краен резултат, нито е била налице самостоятелност при изпълнението. Представеният от "Джи Ти Еф" ЕООД при проверката по документи на 12.09.2011 г. граждански договор с лицето Иван Митев, не може да обуслови извод за изпълнение на работата по граждански договор. На първо място, такъв договор не е бил сключен към датата на проверката в склада, която е извършена на 7.09.2011 г. и при която е установено, че лицето осъществява дейност по опаковане на кашони. Това обстоятелство изрично е декларирано в подписаната от лицето писмена декларация. Представянето впоследствие - на 12.09.2011 г., на писмен граждански договор, според чието съдържание същият е подписан на 5.09.2011 г. от лицето Иван Митев, което същевременно на 7.09.2011 г. е декларирало, че не съществува такъв договор, налага обоснования извод, че този договор е съставен единствено с оглед защитната теза на дружеството, според която дейността е осъществявана по граждански договор. Наред с това, клаузата в договора, че изпълнителят осигурява материалите за изпълнение на работата със свои средства, е нелогична от фактическа страна и е икономически необоснована, при положение, е става въпрос за опаковане в кашони, а цялото уговорено възнаграждение /според гражданския договор/ е в размер на 20 лв. Освен това няма никакви данни лицето Иван Митев да е разполагало с кашони за опаковане, съответно да ги е придобил по някакъв начин и да ги е доставил на място за изпълнение на възложената му задача. Следва също така да бъде отбелязано, че съставеният констативен протокол от 7.09.2011 г. за приемане на извършената работа, оформен на същия хартиен носител заедно с граждански договор, също не доказва, че работата е извършвана в изпълнение на граждански договор. Според съдържанието на този протокол същият е съставен на 7.09.2011 г. - датата на извършената проверка в склада, която е същата дата на която Иван Митев е декларирал, че работи без трудов или граждански договор и без уговорен краен срок. При положение, че е съществувала уговорка за работа само за 4 часа в рамките на два дни, за да бъде извършена конкретна работа - опаковане на 50 кашона, както се поддържа от касатора, то нелогично е лицето, което е извършвало тази работа да не е знаело тези обстоятелства и да е декларирало при проверката други обстоятелства. Същественото в случая е, че лицето е осъществявало определени трудови функции - опаковане на кашони, което по своето естество представлява престиране на работна сила. По изложените по-горе съображения, не са доказани твърденията на дружеството, че е уговорено постигане на определен резултат или възлагане на работа, определена по обем и като краен резултат. Възникналото правоотношение правилно е определено като трудово. Предвид изложеното не са налице твърдяните касационни основания за отмяна. Правилно първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата против постановлението за обявяване съществуването на трудово правоотношение. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение