Решение № 7138 от 28.6.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. С решение 381 от 23.11.2022 г., постановено по адм. д. 257/22 г. Административен съд Кърджали по жалба на Р. Иванов от гр. Кърджали е отменил Ревизионен акт (РА) Р-16000921006124-091-001/18.03.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 218/26.05.2022 г. на директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която на Р. Иванов са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 6 876. 24 лв., ведно с лихви в размер на 4 097. 54 лв. и задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 969. 68 лв., ведно с лихви в размер на 577. 83 лв. Със същото решение е изменен РА Р-16000921006124-091-001/18.03.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 218/26.05.2022 г. на директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта му, с която на Р. Иванов е установено задължение за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 16 186. 29 лв., ведно с лихви в размер на 8 008. 36 лв., като е отменен РА в тази му част за разликата от 12 470. 46 лв. до 16 186. 29 лв. /главница / и за разликата от 6 169. 91 лв. до 8 008. 36 лв. /лихва/. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Е. Райчева - директор на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив, в частта, с която е отменен РА. В същата се прави оплакване за наличието на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд Кърджали и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения РА в оспорената част. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В открито съдебно заседание касаторът се представлява от юрк. Бъчварова. Срещу съдебния акт е подадена и касационна жалба от Р. Иванов, чрез адв. М. Чилова от АК-Кърджаи, в която се релевират доводи за наличието на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд Кърджали и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени РА в оспорената част за установено задължение за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2016 г. Претендират се разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са процесуално допустими, а по същество са неоснователни. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледана по същество са неоснователни. С решението си Административен съд Кърджали е отменил РА Р-16000921006124-091-001/18.03.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 218/26.05.2022 г. на директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която на Р. Иванов са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 6 876. 24 лв., ведно с лихви в размер на 4 097. 54 лв. и задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 969. 68 лв., ведно с лихви в размер на 577. 83 лв. Със съдебния акт е изменен РА Р-16000921006124-091-001/18.03.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 218/26.05.2022 г. на директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта му, с която на Р. Иванов е установено задължение за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 16 186. 29 лв., ведно с лихви в размер на 8 008. 36 лв., като е отменен РА в тази му част за разликата от 12 470. 46 лв. до 16 186. 29 лв. /главница / и за разликата от 6 169. 91 лв. до 8 008. 36 лв. /лихва/. Данъчните органи са приели, че ревизията на Р. Иванов местно физическо лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ следва да се извършва по реда на чл. 122 от ДОПК, тъй като са налице обстоятелствата, визирани в чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК - налице са данни за укрити приходи или доходи; декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Според ревизиращите органи през 2015 г. е налице превишение на разходите над доходите с 76 682,41 лв., който извод е изведен при съпоставката между доходите и разходите на ревизираното лице за 2015 г., като са изложени мотиви, че Р. Иванов не е представил доказателства за притежаваната сума от 250 000 лева в брой към 01.01.2015 г. Ревизиращите органи са приели, че към 01.01.2015 г. ревизираното лице е разполагало с парични средства в брой в размер на 120 217,61 лв. Изводите за наличието на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК са аргументирани с наличието на извършен покупко-продажба с НА 169, том 1, рег. 2585, дело 164/17.02.2015 г., видно който Р. Иванов. е закупил 4 броя апартаменти, находящи се в гр. Кърджали, [жк], които имоти са придобити за сумата от 190 000 лв. (с ДДС). За 2016 г. ревизиращите органи са приели несъответствие на получените доходи и извършените разходи в размер на 170 186,14 лв., като са възприети за налични към 01.01.2016 г. парични средства в брой в размер на 0,00 лв., налични парични средства в банкови сметки в размер на 43,77 лв. и необлагаеми доходи в размер на 4 236,50 лв. Данъчните органи приели и други приходи в размер на 6 041,44 лв., произтичащи от изтеглени суми от кредитни сметки, платено застрахователно обезщетение и начислена лихва от банкова институция. Извършените разходи за същия период са формирани от извършени преводи на Д. Иванова в размер на 7 478,76 лв., заплатени данъци в размер на 1 142,80 лв., захранване на сметка на ЕТ "Фантомас Р. Иванов" със сумата общо в размер на 70 000 лв., внесени 91 000 лв. в касата на ЕТ "Фантомас - Р. Иванов", заплатени вноски по кредитни с сметки в размер на 7 8681 лв., удържани такси и комисионни и комунални разходи по фактури от доставчици общо в размер на 3 000,64 лв. На първо място, решаващият съд е приел, че за 2015 г. в нарушение на задълженията си по чл. 115, ал. 2 от ДОПК, ревизиращите органи не са установили всички факти и обстоятелства за определяне резултатите от ревизията, което е довело до необосновани и неправилни изводи. Според първоинстанционния съд в случая органите по приходите са установили данъчна основа, която не отговаря на установените по делото факти и изискванията на чл. 122, ал. 1, т. 7 и ал. 2 от ДОПК. При съпоставката на имущественото състояние на Р. Иванов за процесната 2015 г. ревизиращият екип е следвало при преценката на установените приходи и разходи на ревизираното лице като да вземе предвид получените от лицето суми по РКО от 31.12.2009 г. - в размер на 43 738,10 лв.; РКО от 01.12.2011 г. - в размер на 35 637,55 лв. и РКО от 31.03.2012 г. - в размер на 34 465,13 лв., движението и остатъците по банковите сметки арг. чл. 122, ал. 2, т. 4, пр. 2 и т. 16 от ДОПК, която сума в общ размер на 113 840,78 лв. не е била взета предвид сумата, което е довело до неправилно определяне на размера на началното салдо за 2015 г., който е в размер на 234 058,39 лв., а не както е прието от органа по приходите в размер на 120 217,6 лв. При установеното в производството пред съда начално салдо за 2015 г. се получава резултат към 31.12.2015 г., който е положителна величина и е в размер на 37 158,37 лв. по вариант В от заключението на вещото лице по назначената и приета ССчЕ. Крайният извод на Административен съд Кърджали е за липса на превишение на разходите над доходите на ревизираното лице. На следващо място, решаващият съд е приел за недоказани въведените от Р. Иванов твърдения, че е разполагал със сумата в размер на 100 000 лв., произтичаща от върната през 2015 г. главница по запис на заповед от м. януари 2013 г. и сумата в размер на 150 000 лв., произтичаща от върната през 2016 г. главница по запис на заповед от месец януари 2014 г., които суми за били изплатени на ревизиралото лице от издателя на записите на заповед И. Пейчев. Изводите на първоинстанционния съд са подробно развити на стр. 9-10 от решението, стр. 726-727, том ІІ от делото). С оглед приетия от първоинстанционния съд резултат на паричния поток на Р. Иванов към 31.12.2015 г., който е положителна величина и е в размер на 37 158,37 лв., Административен съд Кърджали е приел наличието на основания за изменение на оспорения РА в частта му, с която на ревизираното лице са определени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 16 186,29 лв., ведно с лихви в размер на 8 008,36 лв. При съпоставката между получените доходи и средства и извършените разходи на Р. Иванов за периода 01.01.2016 г. 31.12.2016 г., решаващият съд е приел изводите по вариант В на ССчЕ (таблица 7 от заключение - л. 704 от делото), при което е констатирано превишение на разходите над приходите за периода в размер на 133 027,77 лв. и при тези данни, отчитайки задължителните осигуровки по ЗЗО, данъчните облекчение (доколкото с Решение на ТЕЛК 2458/03.11.2014 г. от МБАЛ Д-р А. Дафовски гр. Кърджали на Р. Иванов е определена намалена работоспособност 82%), облагаемата годишна данъчна основа възлиза на 124 704,60 лв. Административен съд Кърджали е достигнал до крайния извод, че процесният РА следва да бъде изменен в частта му относно размера на определеното задължения на Р. Иванов за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2016 г. и лихва за забава, а именно от главница в размер на 16186,29 лв. на главница в размер на 12 470,46лв., съответно от лихва в размер на 8 008,36 лв. на лихва в размер на 6 169,91 лв., като за разликите между посочените суми РА е отменен. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. В касационната жалба на директора на Д "ОДОП" Пловдив се поддържат оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се оплаквания, че решаващият съд необосновано е приел начално салдо за 2015 г., различно от посоченото от ревизиращите органи. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: С писмо вх. рев. 1364/16.07.2021 г. от ревизираното лице е предоставило информация за налични парични средства към 01.01.2015 г. в размер на 250 000, 00 лв. които са съхранявани в каса, находяща се в зона Арпезон, като за доказване на произхода на тези средства са представени 5 бр. касови ордери, изплатени от ЕТ "Фантомас Р. Иванов" преди 2015 г., както следва: РКО от 31.12.2009 г. за изплатена сума в размер на 43 738,10 лв.; РКО от 01.12.2011 г. за изплатена сума на в размер на 35 637,55 лв., РКО от 31.03.2012 г., за изплатени сума в размер на 34 465,13 лв., РКО от 30.04.2013 г., за изплатена сума в размер на 103 080,45 лв. и РКО от 30.12.2014 г., за изплатена сума в размер на 16 137,16 лв. (л. 454, стр. 2 л. 461, стр. 2 от делото). В случая, за 2015 г. ревизиращите органи са приели налице на превишение на разходите над доходите с 76 682,41 лв., като са взели предвид представените РКО от 30.12.2014 г. и РКО от 30.04.2013 г., но са изложили доводи, че представените от РЛ други РКО - от 31.12.2009 г., 01.12.2011 г. и 31.03.2012 г., за изплатени от ЕТ "Фантомас" суми на Р. Иванов (общо в размер на 113 840, 78 лв.), не са взети като налични парични средства в брой към 01.01.2015 г., тъй като е прието, че са получени в отдалечен период от време преди 01.01.2015 г. Правилно Административен съд Кърджали е приел, че в нарушение на чл. 115, ал. 2 от ДОПК ревизиращите органи не са установили всички факти и обстоятелства за определяне резултатите от ревизията, което е довело до необосновани и неправилни изводи, респ. на незаконосъобразен резултат. Вместо да извършат преценка на предоставените от РЛ доказателства за получени суми с РКО от 31.12.2009 г., 01.12.2011 г. и от 31.03.2012 г. за изплатени от ЕТ "Фантомас" суми, с това какви разходи за издръжка и живот са направени от Р. Иванов за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2014 г., включително да изискат информация от РЛ и съответните институции разходи за комунални услуги, данъци и др., ревизиращите органи единствено са посочили, че така формираният от лицето приход е покрил разходите за живот и издръжка и се касаело за суми, получени в отдалечен период от време, поради което не следва да участват при формирането на началното салдо за 2015 г. За изясняване на това обстоятелство решаващият съд е допуснал назначаването на ССчЕ, като от заключението на вещото лице, се установява, че при изчисляване на паричния поток за 2015 г., след като бъде отразено начално салдо в размер на 234 058,39 лв., включващо получените от РЛ суми по горните 5 бр. РКО, се получава резултат към 31.12.2015 г., който е положителна величина в размер на 37 158,37 лв. Правилен е изводът на първоинстанционниятсед, че не е налице превишение на разходите над доходите, поради което не са налице основанията за допълнително начисляване на данък по ЗДДФЛ. Касационната жалба на Р. Иванов е неоснователна. По отношение на процесната 2016 г. спорът по делото се състои в това, следва ли да бъдата взети впредвид при формиране на приходите на Р. Иванов сумата в размер на 100 000 лв., произтичащи от върната през 2015 г. главница по запис на заповед от м. януари 2013 г. и сумата от 150 000 лв., произтичаща от върната през 2016 г. главница по запис на заповед от м. януари 2014 г., които суми по дадени обяснения от Р. Иванов са му били изплатени от издателя на записа на заповед И. Пейчев. Правилно първоинстанционнят съд е приел, че РЛ не е представило каквито и да е било писмени доказателства за наличието на издадени в негова полза записи на заповед от посоченото лице за цитираните суми, както и доказателства за погасяване на задължения в такива размери от страна на издателя на заповедите. Както правилно посочва административния съд, единствените данни в подкрепа на тези твърдения се съдържат в представената в хода на ревизионното производство декларация (л. 686 от делото) от Е. Пейчева (съпруга на И. Пейчев - починал през 2021 г.), в която са изложени твърдения, че през месец януари 2013 г. и месец януари 2014 г. И. Пейчев е взел от Р. Иванов процесните суми, необходима за оборотни средства за управляваната от него фирма, за което издал записи на заповед. Основателно Административен съд Кърджали приема,че представената декларация не представлява годно доказателствено средство, установяващо предоставянето на сумите на Р. Иванов. Липсват доказателства за реално предоставяне на сумите и тяхното връщане, а оттук - не е доказано наличието на приход от такъв произход за съответния данъчен период. Наред с това, в предоставените от РЛ обяснения във връзка с отправените искания от органите по ревизията рев. 1364 от 16.07.2021 г. (л. 588 от делото) и рев. 1548 от 04.08.2021 г. (л. 629 от делото), не се съдържат твърдения за приходи от такъв произход, а такива се поддържат едва в последващо писмено обяснение с рев. 2395/03.12.2021 г. л. 487 от делото. Лишена от логика е липсата на посочване на тези обстоятелства (реализиран приход от предоставени парични суми в такъв размер), още повече, че РЛ твърди притежавани суми към 01.01.2015 г. от около 250 000,00 лв., а към 01.01.2016 г. от около 90 000,00 лв., което противоречи с заявените впоследствие суми, за които се твърди, че са получени от И. Пейчев. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че касационните жалби са неосноватени, а решението на Административен съд Кърджали не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Във връзка с разноските: На основание чл. 161, ал. 1 ДОПК на жалбоподателя се присъждат разноски за всяка инстанция и възнаграждението за един адвокат, съразмерно с уважената част от жалбата. На ответника се присъждат разноски, съответни на отхвърлената част от жалбата за всяка инстанция, в това число юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното адвокатско възнаграждение. За касационната инстанция в полза на ревизираното лице като ответник по касация се дължат разноски в размер на 2000, 00 лв. - адвокатско възнаграждение. По отношение на данъчната администрация се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 027,00 лева. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,