Решение № 13245 от 18.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6394/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по касационна жалба на М. М. М. срещу Решение 716/17.04.2025 г., постановено по адм. дело 83/2025 г. по описа на Административен съд Враца, с което е отхвърлена жалбата му против Решение 1012-06-108/2 от 14.01.2025 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт Враца /ТП на НОИ - Враца/ и потвърденото с него разпореждане [номер]/03.11.2024 г. на ръководителя на Пенсионно осигуряване /ПО/ при ТП на НОИ Враца и са присъдени разноски. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон вр. § 7е от ПЗР на Кодекса за социално осигуряване /КСО/, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложените в жалбата съображения се иска неговата отмяна и постановяване на друго решение, с което да се уважи жалбата, подадена до първоинстанционния съд. Претендират се разноски. Ответникът директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт Враца, чрез юрк. Ц. Цветкова, оспорва касационната жалба. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Враца е Решение 1012-06-108/2 от 14.01.2025 г., издадено от директора на ТП на НОИ Враца, с което е оставена без уважение жалбата на М. срещу разпореждане [номер]/03.11.2024 г., издадено от ръководител ПО при ТП на НОИ Враца, с което на основание чл. 102, ал. 1, т. 2 и ал. 3 КСО му е отказано преизчисляване от 01.09.2024 г. на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст. От фактическа страна е установено, че с разпореждане [номер]/06.11.2023 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ Враца, на основание чл. 102, ал. 1, т. 2 и ал. 3 КСО въз основа на наличните данни за допълнително придобития осигурителен доход след пенсионирането, пенсията на М. е преизчислена, считано от 01.09.2023 г. Отказано му е преизчисляване с допълнително представения осигурителен доход след пенсионирането, тъй като изчисленият индивидуален коефициент 2,156 е по-неблагоприятен. С разпореждане [номер]/03.11.2024 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ Враца, на основание чл. 102, ал. 1, т. 2 и ал. 3 КСО на жалбоподателя е отказано преизчисляване на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като при направената проверка в информационната система на НОИ е установено, че към датата, на която следва да се извърши преизчисляването на пенсията, а именно 01.09.2024 г., не са налице нови данни за допълнително придобит от лицето осигурителен стаж и осигурителен доход след нейното последно преизчисляване. На 27.12.2024 г. М. е подал жалба с вх. 1012-06-108 срещу горепосоченото разпореждане, като е посочил, че неправилно е разгледано заявление от 15.08.2023 г. 15 месеца по-късно и не са извършени преизчисления, съгласно промените през 2021 г. и 2022 г. С Решение 1012-06-108/2 от 14.01.2025 г. директорът на ТП на НОИ Враца е оставил подадената от М. жалба без уважение. Посочил е, че е отказано преизчисляване на пенсията с допълнително представения осигурителен доход след пенсионирането, тъй като изчисленият индивидуален коефициент 2.156 е по-неблагоприятен. Приел е, че когато към датата на преизчисляването не са налични данни за допълнително придобития от пенсионера стаж и осигурителен доход, то не се извършва, а след постановения отказ за преизчисляване пенсията не подлежи на последващо ежегодно преизчисляване, освен ако пенсионерът не подаде ново заявление. Първоинстанционният съд е приел, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и съдържа изложение на фактически и правни основания за издаването му, при липса на нарушения на административнопроизводствените правила. Според съда, компетентният орган е осъществил установеното в чл. 102 КСО задължение да преизчисли пенсията за осигурителен стаж и възраст с допълнително придобития осигурителен стаж и осигурителен доход в периода след нейното отпускане. Анализирайки приложимите норми на § 7з от ПЗР на КСО и чл. 102 КСО, съдът е приел, че процесното разпореждане е издадено въз основа на правилната преценка на всички факти и обстоятелства, релевантни за законосъобразното определяне на размера на личната пенсия на оспорващия и при стриктно спазване на законовите разпоредби. Посочил е, че при издаването на разпореждането органите на ТП на НОИ Враца са съобразили изискването за определяне на най-благоприятния за жалбоподателя вариант и пенсията на М. е правилно определена, тъй като е преизчислявана през годините, съгласно действащото законодателство. Решението е валидно, допустимо и правилно. Административният съд правилно е разпределил доказателствената тежест между страните, събрал е релевантните за спора доказателства и въз основа на прецизния им анализ и преценка е извел фактически констатации, които касационната инстанция възприема изцяло и не намира за необходимо да преповтаря. При липсата на спор по фактите, правилно първоинстанционният съд е приел, че спорът е правен и се концентрира върху началната дата, от която е следвало да се извърши преизчисляването, съответно изчисляването на стажа и размера на пенсията. Формулата за изчисляване на пенсиите за трудова дейност се извлича от нормата на чл. 70 от КСО. Тя гласи, че размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст се определя като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножава с процент 1, 35 за всяка година осигурителен стаж без превръщане и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж без превръщане и 1, 2 за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж за осигурителния стаж, представляващ разлика между общия осигурителен стаж, зачетен на лицето, и стажът по т. 1. Съгласно разпоредбата на § 7е от ПЗР на КСО, преизчисляването на пенсиите от 25.12.2021 г. се извършва без да се променя доходът, от който е изчислен размерът на пенсията към 24.12.2021 г. и се умножава с нормативно определените проценти за всяка година и месец осигурителен стаж, в сила от 25.12.2021 г., а именно за всяка година осигурителен стаж без превръщане процентът е 1. 35 и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж, а за осигурителния стаж, представляващ разликата между общия осигурителен стаж и осигурителния стаж, определен без превръщане, процентът е 1. 2 за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж. Това правило се прилага само ако е по-благоприятно за лицето, по силата на § 7, ал. 3 от ПЗР на КСО. Преизчисляването на пенсиите съгласно § 7е от ПЗР на КСО за разлика от осъвременяването по чл. 100 от КСО не представлява увеличение на стария размер на пенсията с точно определен процент. В посочената хипотеза то се изразява в ново изчисление на първоначално определения размер на пенсията със законодателно установената по-висока тежест на зачетения осигурителен стаж. Базовият размер на пенсията се увеличава за всяка календарна година, следваща годината на отпускане на пенсията, с процент, който е равен на по-високия от следните два: процента на нарастване на осигурителния доход или процента на нарастване на индекса на потребителските цени през предходната календарна година и за пенсиите, отпуснати с начална дата до 31 декември 2007 г. включително, размерът се увеличава със съответните проценти за всяка календарна година след 2007, като процентите се определят съгласно официална информация, оповестена публично и на официалните сайтове на Националния осигурителен институт и на Националния статистически институт съгласно § 7з, ал. 1, т. 2 от КСО. Видно от разпоредбата на § 7з, ал. 1, т. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на КСО, при преизчисляване от 1 октомври 2022 г. на пенсиите за трудова дейност, отпуснати с начална дата до 31 декември 2021 г., продължителността на зачетения осигурителен стаж на адресата на акта, съгласно последното му издадено разпореждане се отчита към 30 септември 2022 г. и се умножава със съответния процент за годините и месеците осигурителен стаж, определен към датата на отпускане на пенсията. Правилно е взето предвид, че така полученият размер се осъвременява с процентите, предвидени в § 7з, ал. 1, т. 2 от ПЗР на КСО и се изплаща по-високия от двата размера. Приложимата редакция на разпоредбата на чл. 102, ал. 1 КСО създава право на лицата, на които е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст да поискат не повече от веднъж в една календарна година преизчисляване на пенсията за придобит осигурителен стаж след пенсионирането или за придобит осигурителен стаж и осигурителен доход след пенсионирането, когато това е по-благоприятно за тях, като преизчисляването се извършва по реда на чл. 70, съответно чл. 75 77 КСО. Видно от данните по делото преизчисляване на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст въз основа на придобит осигурителен стаж след пенсиониране е извършено по отношение на жалбоподателя многократно по повод на подадени от него заявления. При съобразяване на приложеното поле на разпоредбата на § 7з, ал. 2 от ПЗР на КСО, съгласно която при преизчисления по ал. 1 размер на пенсията и размера й към 30 септември 2022 г. не са равни, пенсията се определя в по-високия размер, органите на ТП на НОИ Враца са определили правилно размера на пенсията на М., като при преизчисляването й са взели предвид по-благоприятният индивидуален коефициент, а именно 2. 638. Следвайки същото нормативно правило и в съответствие с подаденото от М. заявление за ежегодно преизчисляване на личната му пенсия с допълнително придобития от него осигурителен стаж и осигурителен доход, и с оглед липсата на нови данни в информационната система на НОИ за допълнително придобит от лицето осигурителен стаж и осигурителен доход в периода след нейното последно отпускане, съответно след последното й преизчисляване, а именно към 01.09.2024 г. с разпореждане [номер] от 03.11.2024 г. правилно на основание чл. 102, ал. 1, т. 2, и ал. 3 КСО му е отказано преизчисляването на пенсията. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. Обратно на оплакванията на касатора, не е нарушено правото му на защита от първоинстанционния съд. Недопускането на исканата съдебно-икономическа експертиза е правилно, с оглед правния характер на поставените въпроси, а възражението по даване ход на делото и искането за отлагането му поради ангажимент на пълномощника не е уважено от съда с подробни и ясни аргументи, които настоящата инстанция споделя изцяло. Предвид изложеното и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на правния спор, претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на сторените по делото разноски се явява основателна, поради което на основание чл. 143 ал.3 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 24 от НЗПП М. М. М. следва да заплати в полза на ТП на НОИ Враца сумата от 150 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за производството пред настоящата инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, изр. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,